В първия ден от "извънредната епидемична обстановка" президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за това, че текстовете от Закона за здравето, с които бе регламентирано въвеждането й, противоречат на основния закон. 

Въпросните поправки в закона са в сила от днес, като държавният глава допусна публикуването им в "Държавен вестник". Мотивът - да не се възпрепятства възможността мерките срещу разпространението на коронавирус да продължат да действат и след края на извънредното положение. С подписването на указа си обаче Радев предупреди, че според него има противоконституционност. И още днес се обърна към Конституционния съд.

Радев смята, че е противоконституционно Министерският съвет да е органът, който обявява "извънредна епидемична обстановка". Второ - в закона не е изрично упомената времева рамка за въпросната извънредност - пише само, че в решението на кабинета трябва да е указана такава, но лимит не съществува. Дава и пример с това, че Министерският съвет има право да обявява и бедствено положение, но то е строго ограничено във времето - за максимум 30 дни, като това е максималният срок заедно с допустимото удължаване. (Настоящата извънредна епидемична обстановка е обявена до 14 юни, т.е. за 1 месец, но в закона няма пречка със следващо решение на правителството този срок да бъде удължаван многократно - б.р.)

"С разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Закона за здравето законодателят допуска ограничения на основните права, без да дава времевите предели на ограниченията. Преценката се прехвърля на Министерския съвет – относно обявяването на извънредната епидемична обстановка и времето на ограниченията, и на министъра на здравеопазването – относно основните права, които могат да бъдат ограничавани. Така законодателят абдикира от конституционната си отговорност по чл. 57, ал. 3 при ограничаване на основните права на гражданите, недопустимо делегирайки на изпълнителната власт делегирани му от Основния закон правомощия. Неглижирана е и разпоредбата на чл. 61 от Конституцията на Република България, която при бедствия изисква от гражданите съдействие на държавата и обществото, а не установява основание за ограничаване на основни права", пише президентът до Конституционния съд.

Румен Радев оспорва и критериите, записани в закона, на база на които по преценка на главния държавен здравен инспектор, "че е налице непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите", може да се обяви извънредна противоепидемична обстановка. 

От една страна, законодателят изисква извършване на оценка на съществуващия епидемичен риск от главния държавен здравен инспектор по чл. 63, ал. 2, а от друга страна, задължава да се приеме, че е налице непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, когато се констатира някоя от алтернативно посочените по ал. 3 хипотези.

По този начин оценката се формализира и свежда до предварителен списък от констатации, без да се държи сметка как се засягат животът и здравето на гражданите. Вместо да се търси пропорционалност на въздействието, което ще се цели с обявяването на извънредната епидемична обстановка, законът свежда непосредствената опасност до констатация - например за ниско имунизационно покритие на населението (чл. 63, ал. 3, т. 4), без да държи сметка в тази ситуация за разпространението на болестта (...).

По този начин критериите не служат за основа на оценката на епидемичния риск. Те налагат изводи, които не следват от експертно становище, а от предварително зададени от законодателя констатации, пише в искането до Конституционния съд.

Въпросните критерии - например ниско имунизационно покритие на населението, необичайни симптоми, заразата поставя в риск уязвими групи или разболява медици, дават възможност за необосновано широко поле за ограничаване на основните права. А това противоречи с принципа на правовата държава, заложен в чл. 4 от Конституцията, смята Румен Радев.

Третото нещо, което президенът смята за нарушение на Конституцията, е това, че няма изискване за срок на действие и на заповедите за въвеждане на противоепидемични мерки, които здравният министър има право да издава при обявена извънредна епидемична обстановка. Пише само, че мерките са "временни" - но отново няма времеви лимит.  

Въпросните неограничени реално във времето мерки могат да включват ограничаването на конституционни права - забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави с определени изключения, временно ограничаване придвижването на територията на страната, временно ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение или други обекти или услуги, предоставяни на граждани.

"По този начин основни права като правото на придвижване на територията на страната, правото на труд могат да бъдат подлагани на ограничения, без да е спазено изискването, че „със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите“, пише до КС държавният глава. 

И добавя:

"Ограниченията на такива същностни права без законово определен времеви лимит ги превръща в постоянни ограничения, налагани по преценка на изпълнителната власт, което не съответства нито на чл. 57, ал. 3, нито на чл. 8 от Конституцията. Конституционният съд подчертава необходимостта от конкретни гаранции, че прилагането на мерките ще е свързано с постигане на тяхната основна цел (Решение № 12 от 2013 г.). Възможността за прилагане на мерки в тези граници, наред с широките възможности за обявяване на извънредна епидемична обстановка, води до засилване на властовата асиметрия между изпълнителната и останалите власти." 

Радев цитира и предишни решения на Конституционния съд, според които "принципът на пропорционалността изисква прехвърлянето на правомощия да бъде подчинено на идеята за максимализиране на защитата на обществения интерес и основните права, а не да води до намаляване на гаранциите за защита на обществения интерес и основните права (Решение № 5 от 2005 г.)".

Президентът иска като заинтересовани страни по казуса, ако Конституционният съд го допусне, да бъдат привлечени Народното събрание, Министерският съвет, както и омбудсманът на републиката (тъй като става дума за дело за нарушаване на права - б.р.).

Припомняме, че още когато правителството внесе законовите си промени, с които на практика просто да замени "извънредното положение", което е дефинирано в Конституцията, с "извънредна епидемична обстановка", която да се обявява от орган на изпълнителната власт. От Висшия адвокатски съвет, опозицията, извънпарламентарната опозиция и неправителствени организации предупредиха, че текстовете противоречат на основния закон. В това число и идеята здравният министър със заповеди да ограничава права - без конституционно скрепено основание за това - извънредно положение.