За девети път: Аржентина е в дефолт по дълга

Една от най-големите държави в Южна Америка продължава своето свободно падане и от петък насам изпадна в деветия в историята си дефолт по външния  дълг. Аржентина - страна на тангото и виното, известна с развитата си промишленост и селското си стопанство, пропусна и последната възможност да завърши плащането на лихви по облигации на стойност около 500 милиона долара към своите кредитори и отново се намира в несигурната територия на фалита. 

Неясното фискално бъдеще на страната се задълбочава, на фона на безпрецедентното икономическо свиване на цяла Латинска Америка, бясна инфлация и почти разбита сила на собствената валута. Дефолтът от петък е девети в историята, но и трети само за последните 20 години, като до момента нито една програма на Международния валутен фонд или Световната банка не успя да стабилизира страната за повече от няколко години. 

Конкретният случай от вчера има прост отговор - националистическото правителство на президента Алберто Фернандес проведе серия от преговори с кредиторите, но в крайна сметка не се стигна до преструктурирането на дълга от 65 млрд. долара, пише Wall Street Journal.

По-голямата част от заема е част от облигационна схема, емитирана като неразривна част от преструктурирането на още по-предишни аздължения, родили се от кризата през 2001 година. От тогава насам страната смени твърде много власти, твърде много партии от твърде много цветове, но системните проблеми останаха нерешими - увеличено парично предлагане, огромна кредитна експанзия, балони, тежка корупция, водещата до безработица и протести. Затворен кръг, който се повтаря отново и отново. Особен проблем се оказа управлението на Кристина Фернандес де Киршнер, която опразни хазната и увеличи разходите с малко под 30 млрд. долара и то в последните дни на своето управление. Това изпразни хазната, която никой президент оттогава не успява да запълни.

Днешната криза обаче, освен че е твърде свирепа, все пак води и някаква надежда след себе си - международните институции натискат кредиторите да се споразумяват по-лесно с длъжниците, за да се помогне на глобалното възстановяване. Такава надежда вече беше огласена от министъра на финансите Мартин Гузман, който всекидневно разговаря с банките. Големият проблем на страната обаче е миналото й. 

Малко е трудно да обясниш на кредиторите, че си жертва на коронавируса, когато си фалирал 3 пъти за последните 20 години, никога не си успял да овладееш валутата си и си продължил да генерираш корупция. Дори да не е вярно, всеки в момента си мисли, че Буенос Айрес смята да протаква плащанията, докато някоя международна институция не притисне кредиторите. Междувременно обаче лихвите по падежиращите дългове не спират да летят към небето. 

Днешната ситуация добавя сериозен проблем за износа на страната, а БВП е сринат с почти 12% само до края на април. Според експертите, ако хаосът не бъде овладян, вероятно ще се стигне до липса на твърда валута заради огромния натиск върху песото. 

Wall Street Journal припомня, че официалният курс на местната валута в момента е около половината от цената, която аржентинците трябва да платят, за да купят долари на черния пазар. При инфлация от цели 46%, която води само до ново печатане на пари от централната банка, за да се покриват държавните разходи. Следва - още инфлация. 

Изходът от ситуацията е евентуалното преструктуриране да доведе до по-ниски лихви и по-голям падеж. Частните кредитори - огромни банкови институции, фондове и други, обаче не виждат причина да продължават една агония, която ще им донесе само по-малки печалби и несигурност за по-дълго време.

Аржентина трябва да се заеме и с изплащането на над 40 млрд. долара към Международния валутен фонд. Дълг, който принципно е приоритетен и затова решаването на този проблем се подкрепя и от частните кредитори. Колкото по-рано се плати на МВФ, толкова по-бързо ще се стигне и до тях.