Article_top

Евродепутатът Радан Кънев от „Демократична България“ (ДБ) и Европейската народна партия (ЕНП) е отправил запитване до Еврокомисията във връзка с върнатите от Нидерландия и Франция български сезонни работници.

Новината съобщи самият Кънев пред Клуб Z. Той участва в днешния дебат на Комисията по заетост и социални въпроси в Европарламента, на която е член. Дебатът бе за положението на трансграничните работници и свободното движение на работниците  - най-вече тези от Източна Европа

Става дума за заразени с коронавирус работници, летели без социална изолация при прибирането си от Нидерландия. Също така няколко десетки български сезонни работници не бяха допуснати във Франция, макар някои от тях да имаха разрешение за пребиваване. И Кънев е убеден, че френските власти не са имали правото да ги спират.

„Това е породен от кризата хаос“, коментира евродепутатът пред Клуб Z.

В момента царува неяснота относно правата и възможностите на хората да пътуват и работят в други държави от ЕС.

„Тези хора са една важна част от уязвимите групи на българското население. Знаем, че те се издържат изключително по този начин. Още не съм получил отговор от ЕК“, каза Кънев.

Но допълни, че от дебата в парламентарната комисия вижда, че въпросът върви към уреждане от страна на Брюксел. Става дума за създаване на ясни общи правила. Колкото до конкретния случай с върнатите българи, става дума за липсата на такива правила, а не за злонамереност, убеден е Кънев. Иначе ЕК може да направи проверка доколко са нарушени нормите на Общността. 

„Интересът със сезонните работници в случая е взаимен. Както богатите западни държави не могат да движат земеделието си без тях, така и в България и Румъния има много хора, разчитащи на тези доходи. Очевидно не става дума за конфрикт на интереси, а за нужда от спокойно координирано действия, за да не бъдат изправени тези хора пред подобни стресови ситуации“, обобщи българският депутат.

Сезонни и трансгранични работници предимно от Източна Европа често работят при робски условия срещу дъмпингово заплащане. Отгоре на всичко те почти не получават медицинска помощ на фона на пандемията от COVID-19.

Тези констатации бяха направени по време на дебата в Комисията по заетост и социални въпроси в ЕП.

Тази уязвимост продължава от години, изтъкна румънецът Драгош Пислару от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Именно по негова инициатива бе организиран дебатът. И той според Пислару трябва да стане началото на истински действия на Еврокомисията, Съвета на ЕС, Европарламента, Европейския орган по труда (ЕОТ) и другите компетентни институции.

Румънският евродепутат разказа за смъртта на свой 57-годишен сънародник. Човекът бил намерен мъртъв в контейнер в Германия, където живеел заедно с други работници. Той починал, след като бил заразен с коронавируса, но не получил никаква лекарска помощ.

Особено е тревожно положението в кланиците в страни като Германия и Нидерландия, алармира Драгош Пислару. Всяка седмица там има стотици нови случаи на COVID-19.

Но зарази има и сред медицинския перносал, продължи румънецът. Словашка медсестра се заразила в Австрия, където работи. Причина също била липсата на здравни грижи за нея.

Проблемът е тежък, тъй като в ЕС в момента има 1,9 млн. командировани работници и 1,5 млн. трансгранични работници.

Въпросът за кланиците бе повдигнат и от крайно десния германски евродепутат Гидо Райл от групата „Идентичност и демокрация“ (ИД). Според него там 16-часовият работен ден е нещо съвсем обикновено. А хората често  живеят натъп кани по 8 души в стая.

След което Райл стовари гнева си върху България и Румъния:

„Моята партия е против свободното движение на хора от България и Румъния. То води на първо място до дъмпингови цени, а и до съвременно робство насред Европа.“

След това Райл обвини властите в родината си, че плащат много малко на квалифицирания медицински персонал. Той даде за пример жена си, която е медсестра и взема едва 1500 евро нетна заплата.

„Германските власти искат евтини източноевропейски работници. Без тях германското здравеопазване би се сринало. Но нещата не трябва да бъдат такива. Този високо образован медицински персонал е необходим и в своите родни страни“, изтъкна Райл.

За дъмпинг говори и датският депутат Николай Вилюмсен от радикалната Европейска обединена левица/Северна зелена левица (ЕОЛ/СЗЛ). Той разказа какво е видял при посещението си тези дни на строеж в Копенхаген:

„Полски и румънски работници на този строеж получават много по-малко от датските си колеги. И им се предлага много по-малка медицинска защита дори във време на пандемия. А когато се опитват да се организират в местни профсъюзи, работодателят ги уволнява и ги връща в страните им.“

Датчанинът допълни, че това не е изолиран случай, а е масово явление в цяла Европа.

 

Евродепутатът Радан Кънев от „Демократична България“ (ДБ) и Европейската народна партия (ЕНП) е отправил запитване до Еврокомисията във връзка с върнатите от Нидерландия и Франция български сезонни работници.

Новината съобщи самият Кънев пред Клуб Z. Той участва в днешния дебат на Комисията по заетост и социални въпроси в Европарламента, на която е член. Дебатът бе за положението на трансграничните работници и свободното движение на работниците  - най-вече тези от Източна Европа

Става дума за заразени с коронавирус работници, летели без социална изолация при прибирането си от Нидерландия. Също така няколко десетки български сезонни работници не бяха допуснати във Франция, макар някои от тях да имаха разрешение за пребиваване. И Кънев е убеден, че френските власти не са имали правото да ги спират.

„Това е породен от кризата хаос“, коментира евродепутатът пред Клуб Z.

В момента царува неяснота относно правата и възможностите на хората да пътуват и работят в други държави от ЕС.

„Тези хора са една важна част от уязвимите групи на българското население. Знаем, че те се издържат изключително по този начин. Още не съм получил отговор от ЕК“, каза Кънев.

Но допълни, че от дебата в парламентарната комисия вижда, че въпросът върви към уреждане от страна на Брюксел. Става дума за създаване на ясни общи правила. Колкото до конкретния случай с върнатите българи, става дума за липсата на такива правила, а не за злонамереност, убеден е Кънев. Иначе ЕК може да направи проверка доколко са нарушени нормите на Общността. 

„Интересът със сезонните работници в случая е взаимен. Както богатите западни държави не могат да движат земеделието си без тях, така и в България и Румъния има много хора, разчитащи на тези доходи. Очевидно не става дума за конфрикт на интереси, а за нужда от спокойно координирано действия, за да не бъдат изправени тези хора пред подобни стресови ситуации“, обобщи българският депутат.

Сезонни и трансгранични работници предимно от Източна Европа често работят при робски условия срещу дъмпингово заплащане. Отгоре на всичко те почти не получават медицинска помощ на фона на пандемията от COVID-19.

Тези констатации бяха направени по време на дебата в Комисията по заетост и социални въпроси в ЕП.

Тази уязвимост продължава от години, изтъкна румънецът Драгош Пислару от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Именно по негова инициатива бе организиран дебатът. И той според Пислару трябва да стане началото на истински действия на Еврокомисията, Съвета на ЕС, Европарламента, Европейския орган по труда (ЕОТ) и другите компетентни институции.

Румънският евродепутат разказа за смъртта на свой 57-годишен сънародник. Човекът бил намерен мъртъв в контейнер в Германия, където живеел заедно с други работници. Той починал, след като бил заразен с коронавируса, но не получил никаква лекарска помощ.

Особено е тревожно положението в кланиците в страни като Германия и Нидерландия, алармира Драгош Пислару. Всяка седмица там има стотици нови случаи на COVID-19.

Но зарази има и сред медицинския перносал, продължи румънецът. Словашка медсестра се заразила в Австрия, където работи. Причина също била липсата на здравни грижи за нея.

Проблемът е тежък, тъй като в ЕС в момента има 1,9 млн. командировани работници и 1,5 млн. трансгранични работници.

Въпросът за кланиците бе повдигнат и от крайно десния германски евродепутат Гидо Райл от групата „Идентичност и демокрация“ (ИД). Според него там 16-часовият работен ден е нещо съвсем обикновено. А хората често  живеят натъп кани по 8 души в стая.

След което Райл стовари гнева си върху България и Румъния:

„Моята партия е против свободното движение на хора от България и Румъния. То води на първо място до дъмпингови цени, а и до съвременно робство насред Европа.“

След това Райл обвини властите в родината си, че плащат много малко на квалифицирания медицински персонал. Той даде за пример жена си, която е медсестра и взема едва 1500 евро нетна заплата.

„Германските власти искат евтини източноевропейски работници. Без тях германското здравеопазване би се сринало. Но нещата не трябва да бъдат такива. Този високо образован медицински персонал е необходим и в своите родни страни“, изтъкна Райл.

За дъмпинг говори и датският депутат Николай Вилюмсен от радикалната Европейска обединена левица/Северна зелена левица (ЕОЛ/СЗЛ). Той разказа какво е видял при посещението си тези дни на строеж в Копенхаген:

„Полски и румънски работници на този строеж получават много по-малко от датските си колеги. И им се предлага много по-малка медицинска защита дори във време на пандемия. А когато се опитват да се организират в местни профсъюзи, работодателят ги уволнява и ги връща в страните им.“

Датчанинът допълни, че това не е изолиран случай, а е масово явление в цяла Европа.

Коментари

Darina Ivanova's picture
Darina Ivanova
SummerDreams

.

Брани друг път. Единствено сензация и активност си създава май. Като колегите си от ДБ.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?