Испания, една от най-големите икономики в Европа, но и една от страните с най-голям процент на бедни, се обръща към един от най-спорните икономически експерименти на нашето време - безусловния базов доход. Или поне нещо подобно.

Схемата ще бъде малко по-различна от тази, която преди време изпробва Финландия, но основната идея остава същата - държавата да гарантира доход през централния бюджет за най-уязвимите части на населението, като изплаща месечни помощи, без значение дали хората работят, дали търсят работа и т.н. 

Всичко това стана ясно от обявлението на Хосе Луис Ескрива - социален министър на правителството на Социалистическата партия и нейния коалиционен партньор - ултралявата и нова за Испания партия "Подемос".

Плановете на правителството предвиждат, че финансирането на програмата ще коства малко над 3 млрд. евро на година, а парите би трябвало да достигнат до около 850 000 семейства. На практика това означава помощи за над 2,5 милиона души всяка година. 

Идеята, която през последните години е твърде модерна в левите политически кръгове, предполага, че така ще се изкорени крайната бедност. Противниците на такава политика обаче задават въпроси - няма ли тя да дерайлира амбицията на хората да търсят работа, да се развиват и да печелят сами? Честно ли е с парите на всички да се плаща спокойният живот на малцина?

Според испанските власти обаче тяхната схема е различна, защото дава възможност на хора, които на практика работят, но получават много ниски заплати, пак да се включат, като държавата ще доплаща за определения екзистенц минимум. Тоест това щяло да създаде тенденция към изчистване на сивия сектор в доходите на най-бедните, докато в същото време не отнема стимула за работа. 

Точните параметри на схемата все още не са много ясни, но числата са следните: минималната помощ на месец ще бъде равна на малко над 460 евро и тя вероятно ще е за хора на възраст (не е уточнено каква, но вероятно става дума за хората под 65 г., които не вземат пенсия). Максималната ще скочи до 1000 евро. Тоест - ако работещ човек получава заплата от 500 евро например, то държавата  всеки месец ще дотира допълнителни 500 евро през бюджета до пълните 1000 евро. 

Пълна неяснота има и по въпроса кой ще може да получи помощта, защото за момента единственият сигурен начин са данъчните декларации. Те обаче са годишни, а схемата е облечена като помощ за пострадалите от коронавируса и данъчните декларации не могат да внесат яснота кой колко е загубил през последните 2-3 месеца. 

Голямата надежда на испанското правителство е, че схемата ще заработи максимално бързо, като е предвидено още другата седмица да има гледане на идеята в парламента. Очакванията са обаче, че ще има сериозен отпор от десните традиционни партии, както и от бизнеса. Такива действия са логични, имайки предвид, че политиките по безусловни базови доходи не генерират нищо освен разход за държавата. 

Такъв поне е изводът от експеримента, който проведе Финландия отпреди две години. Страната реши да изплаща гарантиран доход на 2000 души без значение дали работят или имат въобще такова намерение. Целта на упражнението беше да се разбере дали, имайки сигурност за дневна база, те ще имат по-голям стимул да се образоват, да се преквалифицират и накрая да си намерят работа. 

Изводите обаче не бяха обнадеждаващи - мнозинството от участниците в програмата нямаха никакво намерение да си намират работа, бяха доволни от съществуващото положение и биха продължили да живеят по този гарантиран от държавата начин. Тук е важно да се отбележи, че данните все пак се базират на първата година от двугодишния експеримент, като обобщените резултати за вторите 12 месеца се очакват в края на май т.г., или само след няколко дни. 

Сега, особено през последните години, Испания не е единствената страна, която отдавна бленува за такъв тип политика. Очаквано до нея се наредиха основно южни страни като Италия и Португалия, които дори искат въпросът да бъде решен на общоевропейско ниво.