У обществото няма никакъв страх от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Това заяви пред парламента Сотир Цацаров, шеф на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Депутатите дебатираха доклада на комисията за 2019 г.

"Справянето с корупцията не е работа само на една комисия. Справянето с корупцията минава и през тази зала, защото тя гласува и приема инструментариума, с който работим ние, с който работи прокуратурата, с който работи МВР, ДАНС и прочее", каза още Цацаров.

Той заяви, че не може да приеме критиката към съдържанието на доклада. Малко преди това депутатът от БСП Кристина Сидорова заяви, че в доклада не присъстват скандалите с "Апартаментгейт", както и с незаконните навеси на терасата на Пламен Георгиев, който бе шеф на КПКОНПИ преди Цацаров.

"Отчетният доклад не е вестник, отчетният доклад не е информационен сайт. Вие казахте, че не присъства терасата на Пламен Георгиев, но съжалявам, че ще ви го припомня, но в отчетния доклад не присъстват и проверките за закупени недвижими имоти в град София на немалка стойност и от парламентарни представители, които са от вашата парламентарна група. Нека да бъдем обективни", заяви Цацаров.

Той обърна внимание и на критиките, че има огромно разминаване между цената на исковете и отнетото имущество.

"Никакъв страх няма от този закон, защото има дълги процеси, които обезценяват стойността на имуществото. Защо има разлика между претендирано и отнето имущество. Преди да бъде отнето, минава през три съдебни инстанции. Ако говорим за това, че процесите били прекалени дълги, това означава да се вземе - и то от вас - съвсем обратно решение - за ускорена конфискация, в резултат на което ще ни дадете правото да влизаме в домовете на хората и незабавно да им отнемаме имуществото и да го продаваме, за да не се обезценява то. Тогава това ще бъде драстично нарушение на техните права. Затова казвам, че има такава разлика. Затова има разминаване между цените на исковете и крайния резултат", каза Цацаров.

И допълни, че 127 производства са спрени, защото се чака тълкувателно решение от Върховния касационен съд от 2018 г.

Според Крум Зарков (БСП) докладът за дейността на КПКОНПИ поставя важни въпроси, като най-важният от тях е ефективната борба с корупцията. Той посочи, че начинът на назначаване на председателя на комисията е бил една от критиките на БСП. Социалистите настояваха то да става от президента. Зарков изтъкна, че корупцията се бори и с Наказателния кодекс.

"Тази комисия не може да преследва по Наказателния кодекс и да вкарва хора в затвора", заяви Зарков.

Според Спас Гърневски (ГЕРБ) КПКОНПИ работи сериозно и "все повече кранчета се затварят".

"Всички политически сили се обединиха около този закон, счетоха, че е добър, подходящ и във времето, с леки корекции и усъвършенстване, ще стане силен и работещ закон. Единствените тогава, които не подкрепиха този закон, бяха колегите от БСП", каза Гърневски.

Той изтъкна, че много олигарси вече са в арестите и критиките, че нищо не се прави, не са основателни.

В крайна сметка докладът бе приет със 131 гласа "за", 1 "против" и 45 "въздържали се". В доклада се посочва, че през 2019 г. са разгледани 117 административнонаказателни преписки с 27 повече в сравнение с 2018 г. Служителите от публичния регистър на Комисията са извършили проверка на повече от 9900 лица. В сравнение с 2018 г. броят на проверените лица е завишен с около 900.

При представянето на доклада шефът на парламентарната антикорупционна комисия Борис Ячев изтъкна, че през 2019 г. за корупция са разследвани кметове и висши държавни служители, като има и повдигнати обвинения. Той даде примери с кметовете на Червен бряг, Божурище, на район "Северен" в Пловдив, Костенец, Несебър и др.

Комисията за противодействие на корупцията и незаконно придобитото имущество е приела 222 решения за внасяне на искове в съдилищата в размер на близо 850 млн. лв. за миналата година. По линия на противодействие на корупцията 450 от направените проверки са приключили с резултати и са внесени в прокуратурата. През миналата година са подадени 166 сигнала за конфликт на интереси. При 14 от тях е установен такъв.