Дискусията за рекламния клип на България е леко объркана, заради объркването на отделните комуникационни слоеве в привличане на потенциални инвеститори. За да се получи по-добра представа и евентуално да се даде оценка, трябва да се направи анализ по вертикала на комуникационния процес.

Слой 1: Клипът сам по себе си като художествено произведение. Перфектно заснет, монтиран, звук, светлина, всичко му е точно.

Слой 2: Посланията. Основната цел на рекламата е да изтъква позитивните черти на продукта. В случая на България. Естествено, че в един 90-секунден клип няма как да има всичката информация за една държава. И, естествено, че от множеството на факти и информационни поводи, ще се изберат максимално позитивните факти. Рекламният клип е инструмент. Колкото по-добър е инструментът, толкова по-добре.

Слой 3: Целева публика. Това, че се харесва на масовата аудитория у нас, не е най-важното. Защото стратегически е предназначен за чужди инвеститори, а не да ни прави „горди българи“. Инвестиционният пазар е особена ниша, където емоциите играя по-малка роля. Хората си дават парите с идея да спечелят. Но и да, ако мястото е подходящо, също добавя тежест към решението.

Слой 4: Методи за разпространение. На моменти клипът изглежда и като туристическа реклама на България. Ако се излъчва по телевизии, може да има точно такава конотация. Идеята да се показва само на финансови или инвеститорски събития (семинари, изложения, конференции и т.н.) е леко екзотична. Но по-добре да се показва професионален клип като този, отколкото евтин продукт, излязъл като от час по ръчен труд.

Слой 5: Стратегически комуникации. Да имаш добър клип е необходимо, но не и достатъчно условие. Клипът сам по себе си е инструмент. Важното е как се използва този инструмент. Както се казва за микроскопа, едни го използват, за да правят научни открития, други – за да чупят орехи с него. Ако няма правилна стратегия, правилен многокомпонентен план и всички други необходими атрибути, самостоятелен клип нищо няма да направи. Да не забравяме печалния пример отпреди три години, когато България кандидатства за седалище на централата на Европейската агенция по лекарствата. На фона на стотиците страници презентации, планове, оферти, схеми, проекти и т.н., които другите държави изпращаха, правителството ни изпрати три странички уърдовски документ. Какъвто и клип да имаме, нямаше да помогне.

Слой 6: Връзки с инвеститори. Това е малко по-специална част от PR практиките. Защото е по-разширена и включва не само чиста реклама, но и комуникиране на всички икономически, политически и съдебни плюсове и минуси. Всеки инвеститор си взима подобни консултанти и иска от тях подробни доклади по условията в съответната държава, пазар, сектор и т. н. Ако Българската агенция за инвестиции остане само на ниво рекламен клип, а не е готова да предостави цялостна информация за инвестиционния климат, няма да има реален резултат.

Слой 7: Политическа воля. Основата за развитие на инвестициите в една държава зависи от политическата воля на управляващите. Тя се изразява в много компоненти: независими институции, добре функционираща съдебна система, ниско ниво на административни регулации, предсказуемост на законодателството, уважение към частната собственост и инициатива, лична сигурност и адекватност на правоохраняващите органи, непоносимост към корупционни практики и т.н. Ако тези компоненти липсват, никакви клипове нищо няма да направят. И да, това е работа на политиците, не на клиповете.

В заключение, един професионален рекламен клип е добро начало. Но няма да има ефективност в привличане на реални инвеститори, ако има пробойни в останалите слоеве на комуникация.

 

Материалът на Любомир Аламанов е публикуван във фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.