Предложението за въвеждане на квота от 30% българска музика в медиите бе отхвърлено от Комисията по култура и медии в Народното събрание. Квотите бяха заложени в проект за промяна на Закона за радио и телевизия. Според „Музикаутор”, организацията за защита на авторските права в музиката у нас, в момента в българските медии звучи едва 20% родна музика, съобщава Площад Славейков.

„Тази година открихме сесия на Културния фонд на „Музикаутор”, в която ще раздадем 300 000 лв. за музика на български автори. Със средствата, които сме отделили през годините, това са общо над 1,5 млн. лв. за българска музика. Но вие никога няма да я чуете, защото дебатът, който се води днес, не е насочен към възможности, развитие и решение“, посочи пред народните представители изпълнителният директор на „Музикаутор“ Иван Димитров.

По думите на председателя на „Музикаутор“ Ясен Козев, в международен план няма такъв пример – съответната национална музика да е 20%, а чуждата – 80%. Квоти за национално творчество в ефира има в редица държави, сред които Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Македония, Нидерландия и Украйна и т.н.

„По този начин народите гарантират съхранение на идентичността, езика и културата си, развитието на своите творци, като им дават пространство, в което да се изявяват на територията на тяхната собствена страна”, се казва в официално изявление на „Музикаутор”.

Аргументите на организацията са подкрепени от няколко факта. Според национално представително изследване на „Алфа рисърч” 72% от хората предпочитат да слушат песни на български език в медиите, а 6 от 10 песни трябва да са български.

От „Музикаутор” твърдят, че 80% от средствата за авторски възнаграждения отиват в чужбина, а не остават като стимул за родните творци. От около 49 хил. музикални заглавия, използвани в медиите, само 8350 са български. На европейско ниво квотите са факт, точно за да се гарантира, че ще има среда за развитие на европейската продукция.

Несериозно е да се смята, че 4 от 12 песни на час в едно радио биха могли да повлияят сериозно на разнообразието и да нанесат вреди, както се заявява от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, казват в позицията си „Музикаутор”, и подчертават, че нова българска музика непрекъснато се ражда, а само регистрираните в сдружението произведения са над 500 000 и обхващат всякакви жанрове.

В подкрепа на въвеждането на квоти се включиха стотици български автори и изпълнители, а петицията за квотата получи над 1800 подписа. Някои от певците и музикантите отправиха видео послания – Васил Найденов, Орлин Горанов, Милена Славова, Димитър Кърнев, Прея, Веси Бонева, 100 кила, Славчо и Наско от Б.Т.Р., Нина Николина, Димитър Христов – диригент на оркестъра за народна музика на БНР, проф. Стефан Драгостинов и много други.

За законопроекта се обявиха също редица творчески организации и съюзи, както и организации на бизнеса, сред които Съюзът на артистите в България, Асоциацията на професионалните фотографи, Съюзът на българските композитори, „Филмаутор“, „Артистаутор“, „Профон“, Българската музикална асоциация, Сдружението на независимите автори, музиканти и продуценти, Сдружението на организаторите на концерти „Сцена Музика“, както и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).

За Лили Иванова и чалгата

Темата "повече музика в ефира" бе обсъдена на едно от заседанията на комисията по култура и медии още преди обявяването на извънредното положение в парламента покрай внесено предложение от депутата от левицата Антон Кутев за изменение в същия зкаон. Кутев обаче предлагаше стимул за радиата, във финансово измерение, за излъчването на повече БГ музика. Проектът му така и не бе приет, а самият Кутев демонстративно напусна залата, обвинявайки председателя на комисията Вежди Рашидов, че дори не го е прочел. 

Но дебатът се завъртя около това каква точно българска музика ще звучи от ефира, като тук Рашидов се впусна в лични съждения трябва ли да се стимулира например излъчването на песента на Папи Ханс "Кекс", в която лирическият герой снощи правел "кекс", или пък на български поп-фолк, или трябва да звучат класически произведения, Лили Иванова и пр. Като имаше много реплики в тази посока, в т.ч. и следните:

"Хубави хора сме, хубав народ. Но да го почнеме оттам, откъдето трябва. Как да вкараме музиката? Ще я вкараме, бе, тя е наша. Аз до днеска тананикам най-хубавите български песни. Родих се с Лили Иванова и умирам качествено с Лили Иванова. Ми не може Сульо и Пульо заедно да са… Не сме заедно, има и по-талантливи."

Проектът на ВМРО тепърва ще се разглежда от комисията в парламента, а вероятно и в пленарна зала. Като така дебатът за "кекса", чалгата и Лили Иванова вероятно ще продължи.