Конфронтацията между Китай и САЩ постепенно набира скорост и се проявява в спорове относно търговията, интелектуалната собственост и Южнокитайско море. Когато поведението на Китай се превърне във въпрос на живот и смърт за американците, както се случи по време на пандемията от коронавируса, подкрепата за идеята за обща коалиция срещу Пекин става все по популярна. Това се казва в материал, публикуван в американското издание The Hill, цитиран от "Фокус".

Новата студена война няма да е като предишната. За разлика от Китай, Съветският съюз никога не е бил "практически равен" икономически конкурент на САЩ. Китай днес разполага с мощни технологични възможности и добре финансирани въоръжени сили, което го прави труден противник. Решителността, креативността и желанието на САЩ да работи с други страни ще бъдат подложени на сериозно изпитание.

САЩ имат над 40 съюзници. Зад Китай стои Северна Корея. Съюзите на САЩ обаче бяха силно засегнати. Например Европа също се опасява от бързия растеж на Китай, но вече не се доверява напълно на САЩ. В новата Студена война Вашингтон ще трябва да възстанови тези връзки. Освен това САЩ може би ще трябва да действа по-смело.

От няколко десетилетия се поддържат ясни отношения между трите страни САЩ, Русия и Китай. Според класическите теории за международните отношения, рано или късно две от тях ще започват да се приближават една до друга, в опитвайки да постигнат предимство или пък от страх от силата на третата държава.

След основаването на Китайската народна република през 1949 г. Китай установява отношения със СССР, но десет години по-късно между тях възниква пропаст. През 1972 г. президентът Ричард Никсън решава да установи отношения с Китай. И това сближаване принуди Съветския съюз да преразгледа своите стратегически цели.

Когато Владимир Путин стана президент на Русия през 2000 г., той искаше да възстанови позицията на страната си на международната арена. Като част от неговите стремежи Русия систематично се обръщаше към Китай за противодействие на американското влияние в Азия и Европа. Но с нарастването на силата на Китай се увеличи и тревогата на Русия.

Москва най-много се притеснява за ситуацията в Далекоизточния федерален окръг, където живеят 6,2 милиона души - за разлика от всички 100 млн. души в граничните провинции на Китай. През 1969 г. тези две страни бяха на прага на пограничен конфликт и недоверието между тях остана. Нарастващото богатство на Китай - сега 10 пъти по-голямо от това на Русия - прави Москва още по-притеснена.

Този нарастващ дисбаланс показва, че Русия може да е готова да потърси нови приятели в този променящ се геополитически контекст. Русия не може да бъде наречена идеален партньор за САЩ. Нейните враждебни действия в Близкия изток, продължаващите кибератаки и опитите им да сеят раздори в страната са само няколко от притесненията. САЩ трябва решително да защитават своите интереси и целостта на своите институционални процеси, като възпрепятстват незаконните действия на Русия.

Русия остава колеблив участник в международните отношения и в условията на новата Студена война може да се приближи или до Китай, или до САЩ. А е малко вероятно Вашингтон да искат да се изправят срещу друга голяма сила, докато се опитват да се концентрират върху Китай. Следователно САЩ трябва да обмислят дали да не потърсят нов начин за съвместно съществуване с Русия - начин, който ще засили сътрудничеството в противодействието на нарастващата сила на Китай и ще даде възможност за контрол на опитите на Русия да подкопаят интересите на Вашингтон.

Необходимо условие за установяване на такова сътрудничество ще бъде подреждането вече съществуващата структура на руско-американските отношения, включително да се изменят или дори отменят редица законопроекти в Конгреса. Добър пример в случая е Законът за защита на американската сигурност от агресията на Кремъл, който беше предложен от сенаторите Линдзи Греъм и Боб Менендес през декември миналата година. Този законопроект е насочен срещу руските финансови институции и някои инструменти на руския държавен дълг, включително Федералния заем на облигации (ОФЗ). Въпреки че приемането на този закон ще разгневи Москва, обхватът на реалните последици ще бъде много ограничен, защото Русия не взема много заеми и има значителни валутни резерви.

По ирония на съдбата, ако законът бъде приет, американските инвеститори, които притежават ценни книжа от ОФЗ на стойност 23 млрд. долара ще загубят най-много. Трудно е да се предскажат последствията от засиленото съперничество с Китай. Едно е ясно: шансовете на САЩ за успех в бъдеще ще се увеличат, ако те могат да привлекат подкрепата на други международни партньори. Въпреки че Русия едва ли ще стане съюзник на САЩ, и двете страни са все позаинтересовани от това да се противопоставят на Китай. Ако САЩ успеят да използват това сходство между интересите си с Москва, това ще им бъде от голяма полза.