Отказът на Бойко Борисов да преговаря с Патриотичния фронт за пълноценно парламентарно мнозинство заедно с РБ поради "разминаване в евроатлантическата ориентация" поставя всеки възможен кабинет начело с ГЕРБ в позиция на заложник на същите корпоративно-политически фактори, които вкараха България в днешната безизходица с наглата си интервенция в публичния живот след февруари 2013 г.

Нямам илюзии относно противоречивата идентичност на ПФ, но мисля, че неговите лидери са склонни да приемат необходимите компромиси, за да се присъединят към една разумна и уравновесена управленска програма, приета и от ГЕРБ, и от РБ. Отказът от коалиционно сътрудничество с ПФ означава триумфално завръщане в държавната политика на Сарая и неговия Господар - "най-евроатлантическата" субстанция между Анкара и Костинброд. (Ако изобщо някога са излизали от контрол върху държавата за да се завръщат в нея.)

Правителство на малцинството между ГЕРБ и РБ - ако РБ изобщо се съгласи на подобно нещо - означава предрешен отказ от реформиране на каквото и да било в българската държава, защото каквато и да е реформа, разбира се, е в пряк ущърб на "Кой" и неговите господари. Нещо повече - продължаващата хегемония на корпоративно-политическия блок около ДПС няма да се ограничи в простото съхраняване на статуквото. Ще продължи настъплението срещу българската държава, ще бъдат окончателно деградирани и обезсилени и последните налични елементи на функционална българска държавност.

Следващите избори под контрола на корупционната машина на Сарая ще доизградят системата на етническото разделение като основен вододел на българската политика. От едната страна - турци, мюсюлмани и цигани, допълнени с купени български етнически гласове. От другата - инертният и фрагментиран масив на българските етнически гласове. Етническата кантонизация на българската политика ще ни постави в ситуация, аналогична на тази в Република Македония след 2001 г. Разликата обаче е тази, че в Македония вече над 25 на сто от населението е с албанска етническа идентичност. В България турците и мюсюлманите не надвишават 10-12 на сто от населението. ДПС обаче контролира де факто около 30 на сто от гласовете на избори - с масирано купуване на гласове и контролиран, изнуден вот.

Сценарият, в който ни вкарва едно продължаващо господство на ДПС в политическия и институционален живот на българската държава е толкова кошмарен, че за да го избегнем човек си струва да се противопостави дори и на Жозеф Доул. Още повече, че самият г-н Доул просто е чул от някого и някъде, че ПФ са "недопустим партньор" от "евроатлантическа" гледна точка. Хайде на бас кои по-точно "евроатлантически" сили са прошепнали на ухото на Доул доноса срещу ПФ...!