"Символично е, че в цялата година ни е отредена само една минута за достойно мълчание. Минута без думи, в която най-ясно можем да осъзнаем техния смисъл и сила."

Така започва днешното обръщение на президента Румен Радев по случай Втори юни - ден, в който почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата. Радев представи словото си в Калофер, където участва във възпоменателна церемония по повода. Малко по-късно цялата реч се появи и на неговата фейсбук страница. 

"Кой, ако не Ботев, знаеше цената на думите. Той доказа, че ако човешкият дух е камбанария, то гласът е нейният звън. Гласът не ни е даден, за да мълчим, той е да се извисява, да гради и пробужда. Така както словото на Ботев отекна над цяла епоха и днес продължава да звучи призивно", каза президентът. 

Цялата реч беше посветена на високия идеал на българския революционер, като само на два пъти президентът направи препратки към днешния ден. 

"Днес мнозина избират да слугуват на лъжата, но винаги има и хора, за които истината струва повече от комфорта. Има ги и днес", заяви Радев. 

В края на речта си той призова: 

"Днес знамето на българската свобода е в ръце на сегашните поколения. От нашата воля зависи дали ще го веем високо, или ще му се кланяме само в музеите. Дали достойнството ще надмогне апатията, или ще търсим утеха само в подвизите на героите в учебниците по история."

Ето и цялата реч на Радев:

"Уважаема г-жо вицепрезидент,
Уважаеми г-н Стоянов, кмет на Калофер,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми г-н Кабаиванов, кмет на община Карлово,
Уважаеми генерали, офицери, сержанти и войници,
Уважаеми жители и гости на Калофер,
Скъпи сънародници,

Символично е, че в цялата година ни е отредена само една минута за достойно мълчание. Минута без думи, в която най-ясно можем да осъзнаем техния смисъл и сила.

Кой, ако не Ботев, знаеше цената на думите. Той доказа, че ако човешкият дух е камбанария, то гласът е нейният звън. Гласът не ни е даден обаче за да мълчим, а за да се извисява, да гради и пробужда. Така както словото на Ботев отекна над цяла епоха и днес продължава да звучи призивно.

Свободата на хъш в Румъния не бе утеха за Ботев, който живееше с теглилата на своите братя и сестри в Родината. Поетът будеше българите със стихове и сатира. Словото на Ботев равняваше българите с идеите и социалните борби на свободните народи.

Ботев презираше уюта на конформизма. Благодарение на него и други волнодумци, вестникари и народни деятели на все още неродената още България, дързостта и истината дори тогава достигаха до хората.
Днес мнозина избират да слугуват на лъжата, но винаги има и хора, за които истината струва повече от комфорта. Има ги и днес.

Родният Калофер още пази спомена за парещото родолюбие на Ботев. По тези улици са отеквали стъпките и думите му, тук е покълнал копнежът му за свобода и справедливост. Тук е съзрявал за жертвената си мисия.

Ботев и неговите юнаци ще останат завинаги символ на всички български родолюбци, живели и загинали за Отечеството. Те са доказателство, че нищо не е обречено, когато има хора с кураж и достойнство.

Днес знамето на българската свобода е в ръцете на сегашните поколения. От нашата воля зависи дали ще го веем високо, или ще му се кланяме само в музеите. Дали достойнството ще надмогне апатията, или ще търсим утеха само в подвизите на героите в учебниците по история.

Поклон пред падналите за свободата на България!