През 1967 г. епизод на „Стар Трек“ показва Капитан Кърк потънал сред купчина малки, пухкави космически създания. Тъй като бюджетът на сериала за специални ефекти тогава се равнява на няколко пластмасови фигурки, стари опаковъчни материали и най-много по 30 долара на епизод, движат се само няколко от тези животни, останалите са играчки, залепени по тялото на актьора Уилям Шатнър, които зрителите трябва да си представят, че са също толкова живи, колкото анимираните им събратя. 

„Стар Трек“ беше евтин, но хората все пак го обичаха, пише Адам Уайт в „Индипендънт“. Днес същата сума, с която се създава един обичаен епизод на научно-фантастичния сериал, най-вероятно ще успее да ви осигури само дясната ръка на Дженифър Анистън. Златната ера на телевизията е далеч зад нас, в съвремието зрителят живее в ерата на твърде скъпата телевизия. Високоплатени кинозвезди доминират малкия екран, декорите са изпипани до най-малкия детайл, концепцията е разширена повече от необходимото и всеки нов сериал изглежда така, все едно струва колкото брутния вътрешен продукт на малка държава. Единственият проблем е, че същите тези нови продукции са ужасни, смята Уайт.

Статията му е провокирана от най-новия сериал на „Нетфликс“ „Space Force“. Десетте комедийни епизода разчитат на звездите Стийв Карел, Джон Малкович и Лиса Кудроу. Видеоплатформата няма практика да съобщава бюджета на оригиналните си продукции, но запознати източници твърдят, че Карел е получил най-малко 1 млн. долара за всеки епизод.

Бюджетът си личи и в цялостния облик на сериала – всеки епизод е като кратък блокбъстър – снимачните площадки се сменят непрекъснато, дизайнът на продукцията е много добър, а спецефектите са повече, отколкото обикновеният зрител има нужда (във втори епизод например почти целият сюжет се завърта около компютърно генерирана маймуна в космоса).

Въпреки всичко това, „Space Force“ е галактически провал. Претендира, че е сатира, но така и не избира фигура, която да „захапе“ със сюжета (очакванията на зрителите бяха, че това ще бъде президентът Тръмп и налудничавата му идея да създаде космически военни сили). Въпреки атрактивния актьорски състав, никой, дори поддържащите актьори, не е особено смешен.

Но това не е прецедент в историята на телевизията. Още със стартирането на видеоплатформата си, „Епъл“ наля 300 млн. долара за производството на два сезона от „Сутрешното шоу“ – плоска новинарска драма с участието на Дженифър Анистън, Рийз Уидърспун и отново Карел. Сериалът бе обявен още през 2017 г., но след редица смени в екипа си зад кадър, включително и шоурънъра си, успя да събере списък с 24 продуценти, докато стигне до малкия екран. Всяка една от тези несигурности бе изписана на екрана, посочва критикът.

Анонимни източници твърдят, че „Холивуд“ и „Политикът“ на Райън Мърфи са сред най-скъпите сериали на студиото. Всеки епизод от „Мандалорецът“ идва с касова бележка от 15 млн. долара, въпреки че по-голямата част от сюжета се върти около актьори, които носят каски в пустиня (тук Уайт обаче споменава с умиление и бебето Йода, което отчасти оправдава високата сума).

Първокласните актьори някак се обезцениха, смята критикът – откриваме ги дори в продукции, които никой не гледа, като например антологията „Modern Love“ на „Амазон“. В нея участват Ан Хатауей, Дев Пател, Анди Гарсия, но за продукцията така и не успява да се заговори в социалните мрежи. НВО Мах, новата платформа на НВО, която тръгна преди броени дни, заложи на „Любовен живот“ с Ана Кендрик. „Епъл“ пусна два сериала мистерия с големи имена – Крис Еванс и Мишел Докъри играят в „Defending Jacob“, Октавия Спенсър и Арън Пол си партнират в „Truth Be Told“. Ще се затрудните обаче да кажете по нещо за тези серийни филми, както и да откриете някого, с когото да ги обсъдите.

Съвсем не е съвпадение, че всички тези сериали излизат от стрийминг платформи, отбелязва Уайт. „Нетфликс“ обеща, че ще инвестира 17 млрд. долара в оригинални продукции само за 2020 г. и за седем години (услугата тръгва през 2013 г.) успя да пренареди пейзажа на телевизионния бизнес. Популярността им вдъхнови и други корпорации да вложат милиони в бляскаво съдържание, привличащо абонати – „Дисни“ се зае да прави спиноф сериал от вселената на „Марвел“ (за който ще отделят по 20 млн. долара на епизод), „Амазон“ даде 250 млн. долара само за правата за сериал по „Властелинът на пръстените“.

Спорно е дали тази стратегия работи, като най-пресният пример е платформата „Куиби“. Стрийминг услугата бе така създадена, че да предлага оригинално, кратко съдържание, което може да се консумира набързо. Въпреки милионите, които бяха инвестирани в него, и големите имена, които го подкрепяха, като Стивън Спилбърг, Дженифър Лопес, Леброн Джеймс и Идрис Елба, апликацията още в първата седмица след дебюта си изпадна от Топ 50 на най-търсените приложения в iTunes.

Подобно на останалите екипи в стрийминг сферата, директорите на „Куиби“ са преценили, че зрителите нямат нужда от нови, свежи идеи, стига един куп познати лица.

Това е възможно най-лошият подход към създаването на телевизия, смята Уайт. Глътка свеж въздух предложи „Normal People“, сравнително евтин британски сериал за секс, психично здраве и социални класове. Адаптиран от бестселъра на Сали Руни, продукцията заложи на две напълно непознати лица. В списъка с добрите примери са още „Чернобил“ и „Наследници“ на НВО и „Fleabag“ на „Амазон“ – всички те започнаха със слабо познати актьори в състава си или с лица, които смътно си спомняш от други продукции. Бюджетът им също бе приемлив, а отзивите – повече от добри.

В исторически план добрата телевизия се прави от хората, които не виждаш на екрана – шоурънъри и сценаристи. Затова и зрителите обикнаха „Стар Трек“, „Бъфи“, „Офисът“ – все заглавия, които имаха единствено амбиция, не космически бюджети. Случвало се е да има и заглавия, които сами оправдават бюджета си във времето, като „Сексът и градът“, „Семейство Сопрано“, „В обувките на Сатаната“. Всяка една от тези продукции дебютира като „аутсайдер“, без парите на големи студиа, които да ги подкрепят веднага.

Площад Славейков