Мерките се разхлабват на повечето места в Европа, а в България, както обяви премерът Бойко Борисов, след 15 юни се предвижда да бъдат напълно отменени, като ще останат само икономическите и социалните.

Не е дошъл обаче краят на първата вълна, предупреждават учените по света. Бъдещото развитие на пандемията ще бъде определено от човешките действия - като социалното дистанциране например, носенето на маски, тестването. Но и от начина, по които ще се развият на много въпроси, чиито отговори към момента не са ясни.

Експертите отбелязват, че има много сценарии и възможности, пише Майкъл Сафи в "Гардиън".

Пикове

Вирусът има пикове и спадове, като това ще продължи докато достатъчно голяма част от населението не бъде ваксинирано или не си създаде имунитет чрез преболедуване.

Карантинните мерки на повечето места са били много ефективни в забавянето на вируса, показват резултатите. Но по-малко от 10 на сто от населението на Франция, Испания, Швеция има антитела и на теория имунитет за поне някакъв кратък период от време. Което това означава, че мнозинството от хората в цял свят си остава уязвимо.

Ако държавите се отворят преди вирусът да е премахнат достатъчно, това ще означава, че първата вълна няма да е свършила, казва Анджела Расмусен, вирусолог от Колумбийския университет.

"В САЩ вдигаме карантината, докато все още случаите на коронавируса се увеличават в много от щатите...Ще имаме пикове и плато на предаване на заразата отново и отново", казва тя.

Понякога този имунитет може да остане за десетилетия. По време на пандемията от свински грип през 2009 г. здравните власти бяха объркани защо точно по-възрастните хора изглеждат като имунизирани за него. По-късно откриват, че вирусът структурно е подобен на вирус, циркулиращ по време на пандемията през 1918 г. - при т. нар. испански грип. Имунната система на много възрастни хора се справя с подобен вирус 92 години по-късно.

Сезонен модел

Ако имунитетът за Sars-CoV-2 не е постоянен, според анализ на епидемиолози от Харвард, е много вероятно да влезем в цикъл на годишни или сезонни (два пъти в годината) вълни или спорадични избухвания.

Честотата на големите епидемични избухвания може би е повлияна от времето. Повечето щамове на грипа се разпространяват лесно през зимата, защото се смята, че вирусът предпочита сухото време пред влажното и защото когато е студено, хората прекарват повече време в затворени помещения и по-близо едни до други.

Съществуващите коронавируси също следват сезонен модел. Ако този коронавирус се държи по същия начин - а все още силни доказателства за това липсват - ще може да очакваме регулярни избухвания на епидемии през зимата.

Но при положение, че толкова много хора все още нямат никакъв имунитет към вируса, тази година едва ли ще се радваме на облекчение през лятото, смята Джеймс Хей от Харвардското училище по обществено здраве.

"Факторът, който има най-голямо значение за разпространението на вируса, е колко хора все още са уязвими на заразата", казва той. И обяснява, че по тази причина факторът "топло време" няма да бъде определящ.

Значими мутации във вируса също могат да доведат до вълна на нова инфекция. но засега учените не отчитат това като основание за голямо притеснение.

Това не означава, че по-късно няма да се появи голяма мутация.

"Познаваме вируса само от шест месеца, така че е възможно в бъдеще да се появяват различни щамове, защото той има висок процент на мутации", казва Расмусен, но добавя, че към момента няма доказателства, че това се е случило.

За някои от страните, които успяха да въведат ефективни мерки като тестване и контрол на проследяване на заразяването, първата вълна на коронавируса може да бъде и последната, през която трябва да преминават, поне за известно време.

В Нова Зеландия, където успяха на практика да изкоренят вируса и въведоха строга система за контрол на нови епидемии, може би няма да има нови големи вълни в бъдеще, смята Ник Уилсън, професор по обществено здраве в Университета на Отаго.

"Нова Зеландия е на път да елиминира този вирус", казва Уилсън.

По думите му: "въпреки че има някои провали по отношение на граничния контрол, смятам, че систимата за проследяване на заразените в страната е достатъчно добра, за да контролира огнища, които се появяват понякога. Така че тази страна ще може да избегне бъдещи вълни, докато се появи ваксина."

Държави с малко население и географска изолация като Нова Зеландия или Австралия може би ще могат да избегнат следваща вълна. Южна Корея е друга страна, в която регистрирането на вируса и системите за овладяването на инфекциите е достатъчно напреднала, за да изпита по-слабо избухване на следваща епидемия. Но ще бъде истинско предизвикателство за повечето държави - особено онези, които са с многобройно население и пропускливи граници.

Преувеличена опасност

Има малцинство сред епидемиолозите, които твърдят, че опасността е преувеличена. Една от най-известните от тях в света е Сунитра Гупта, професор по теоретична епидемиология в Оксфорд. Тя смята, че вирусът вероятно вече си отива. Според нея изследванията на антитела, които са проведени досега, са ненадеждни и не вземат предвид възможността много хора вече да имат имунитет за COVID-19 заради по-ранно излагане на по-благоприятни коронавируси.

Все пак повечето правителства предпочитат да планират и най-лошия сценарий - според който миилони хора са уязвими от вируса. Но според Гупта фактът, че процентът на предаване на вируса е стигнал пикове и после паднал дори и в места, където не са били въведени строги карантинни мерки, е потвърждение на нейната теория.

"Почти навсякъде виждаме как епидемията расте, стига до едно ниво и после почва да намалява, почти като часовникова стрелка", твърди Гупта.