Събарянето на паметници на робовладелци предизвика полемика в западни медии какво трябва да бъде отношението на обществото към подобни монументи, които увековечават хора и събития, които от днешна гледна точка са символ на зло. Темата е актуална и в България, тъй като у нас има многобройни паметници на Съветската армия. Както е известно, България е окупирана от тази армия през 1944 г., а до 1989 г. е управлявана от марионетно правителство на БКП, безропотен изпълнител на волята на Москва. И досега идеите за премахването или преместването на тези паметници срещат остра и понякога невъздържана реакция от Русия.

Една от основните тези на западни медии е, че ако паметници, свързани със спорни явления и личности, имат образователна стойност, то трябва да има и паметници на Хитлер.

Ако статуите на роботърговци са "образователни", тогава трябва да имаме и Хитлер на площада, гласи заглавието на материал в "Нюзуик", цитирано от БТА, посветен на коментарите по повод събарянето в неделя на статуята в Бристол на Едуард Колстън, търговец на роби и филантроп.

На онези, които твърдят, че така се заличава историята, авторът възразява с аргумента, че не е толкова просто да бъде заличено нещо толкова отвратително, каквото е търговията с хора. Даже одобрението на хората в Бристол за Колстън също не е заличено чрез бутането на статуята във водата недалеч от мястото, където са акостирали неговите кораби. Трябваше да минат 125 години, за да се стигне до глобален протест по основателния лозунг, че "животът на черните има значение" и това одобрение да е символично и драматично оттеглено.

Някои от възраженията срещу действията на демонстрантите в неделя загърбват символизма и се съсредоточават върху криминалната страна и унищожаването на материална собственост, тоест, че статуята е трябвало да бъде махната по подходящ начин и с консенсус. Други казват, че робовладелството е лошо нещо и именно затова статуите на търговците на роби трябва да стоят по местата си с образователна цел.

Авторът подчертава, че това твърдение е дълбоко невярно, а и лицемерно, защото едва ли някой ще мине край такива като Колстън и ще се почувства "образован" от човек, придобил богатството от търговията с роби. И едва ли някой вярва в този образователен ефект, защото всички знаят какво е предназначението на статуите. Те са издигани, за да почетат, да прославят, да увековечат. Ето защо няма статуи на Хитлер, ето защо няма статуи на Харви Уайнстийн, нито на коронавируса, заключава авторът на коментара в "Нюзуик".

По същата тема лондонският "Гардиън" публикува различни мнения. Едно от тях констатира, че обектите не са нито безценни, нито неизменни. Те придобиват значение и имат история на своя живот. През 1895 г. елитът на Бристол е присъствал на откриването на статуята на търговеца на роби от XVII век Едуард Колстън. Тогава империята е била в разцвета си. Сега, през 2020 г., под възгласи на радост протестиращите събориха статуята и оскверниха поваления идол. Те го "убиха ритуално", както се казва в археологията. Като в пърформънс акт идолът бе ритан и удрян, а вратът му бе притискан от колена.

И сега статуята на Колстън започва нов живот - на дъното на Бристолския залив. Филистерите заклеймяват с вековно невежество авторите на този пърформанс.

Не унищожаването на статуи, а разкриването на несправедливостта е довело до забраната на робството, извежда в заглавие "Дейли телеграф". Вестникът припомня, че е трябвало да изминат две столетия, преди да се стигне до онази вечер на 1807-а, когато Камарата на общините най-накрая е приела отменянето на търговията с роби и е обявила, че вече не допустимо "британски поданици да могат да измъкват насила от домовете им човешки същества, да ги превръщат от свободни хора в роби и да ги излагат през остатъка от живота им на произволната воля и капризите на други".

Според изданието и днес можем да извлечем поука от тази продължителна кампания, ако все още ни предстои да побеждаваме несправедливостта.

Отричането на историята рядко спомага за нейното разбиране, нито за оценката за всички исторически фигури чрез нравствените стандарти на по-късни векове. Ужасна истина е, че законното робство е било присъщо за повечето време от съществуването на човешката цивилизация - в широк мащаб през класическия период и в по-късните векове върху широка търговска площ през Сахара чак до Атлантическия океан. И повечето от хората тогава са участвали в този процес, заключава британското издание.

"Тайм" пише, че паметници на роботърговци, виновни за геноцид и империалисти, са станали мишена на глобалните антирасистки протести. Освен неделната акция в Бристол списанието споменава инициативата за премахване на статуята в Оксфорд на Сесил Роудс - влиятелна личност в Южна Африка в края на XIX век, основател на диамантената компания "Де Беерс", както и протестите в Брюксел около паметника на крал Леополд Втори.