80 на сто от българите смятат, че корупцията е широкоразпространена у нас. За 5 на сто от сънародниците ни тя е рядко разпространена. 15 процента са отговорили с „не знам“.

Това става ясно от огласените от Еврокомисията резултати от последното специално проучване на "Евробарометър" относно корупцията.

В България то е извършено в периода 6-16 декември 2019 г. Проведени са 1028 персонални интервюта.

Малко повече от половината жители на страната ни – 51%, смятат, че нивото на корупцията у нас се е увеличило през последните три години. За 23 на сто то е останало същото, а 22 процента не знаят. Само 4% смятат, че е намаляло.

28 на сто са съгласни, че са лично засегнати от рушветчийство във всекидневието си у нас. Не са съгласни 50 процента.

Във властта

13 процента от анкетираните българи са убедени, че е приемливо да дадат пари, за да получат нещо от държавната администрация или обществена услуга. 33 на сто смятат за приемливо да дадат за същото нещо подарък, а 26% – да направят услуга. Противниците на това схващане са мнозинство и в трите посочени случая – съответно 83, 61 и 67 процента.

79 "срещу" е процентът на съгласните у нас, че има корупция в местните или регионалните български обществени институции. А само 5 на сто са на обратното мнение.

Още повече – 85 на сто, са съгласни, че има корупция в националните обществени институции в страната ни. Несъгласните с това твърдение са едва 2 процента.

Един от най-интересните въпроси е следният: „Смятате ли, че в нашата страна даването и приемането на подкупи и злоупотребата с власт за лично облагодетелстване са широко разпространени сред някои от следните?“ Следва списък с уговорката, че е възможен повече от един отговор. Най-много – 61 на сто, виждат тази възможност в полицията и митниците. Следва системата на здравеопазването (53%), държавните служители, възлагащи обществени поръчки (51%) и други. Любопитното е, че в това отношение гражданите на ЕС като цяло имат значително по-голямо доверие в посочените институции. Те са подозирани в корупция съответно от 26, 27 и 38 процента.

За сметка на това българите имат по-голямо доверие в неподкупността на политическите партии - 41 на сто от нас смятат, че там е възможна корупцията, докато за ЕС изобщо процентите са 53.

В бизнеса

84 процента у нас смятат, че прекалено тесните връзки между бизнеса и политиците в страната водят до корупция. 4% не мислят така.

Според 81 на сто корупцията у нас пречи на бизнес конкуренцията. Противното виждат 3 на сто. Корупцията пък  е част от бизнес културата в страната ни - с това са съгласни 78 срещу 8%.

Единственият начин да успееш в бизнеса в България е да имаш политически връзки, е мнението на 78% от анкетираните. 9 на сто не са на това мнение.

Като цяло и в здравеопазването

Огромен брой от интервюираните – 81 на сто, не са преживели и не са станали свидетели на случай на корупция. Тези, които са пострадали или са били очевидци, са 11 процента.

Колкото до здравеопазването, 88 на сто са отговорили с „не“ (срещу 5%) на въпроса дали освен официални такси се е наложило да направят допълнително плащане, да поднесат скъп подарък на медсестра или на лекар или да направят дарение на съответната болница.

Оплаквания

Съобщаването на случая би било безпредметно, тъй като отговорните за това лица няма да бъдат наказани. Хората, които съобщават за случаите, не са защитени. 39 на сто у нас изтъкват тези две причини като основни, поради които хората не се решават да се оплачат от подкупи.

Почти толкова – 38%, смятат, че е трудно да се докаже каквото и да било.

И като цяло в ЕС и у нас полицията е предпочитано място за оплакване от корупция. Само че европейското доверие в органите на реда е доста по-високо от това у нас – 58 срещу 32 процента.

Картината в Европа

Корупцията е неприемлива за голямо мнозинство от европейците (69%).

Малко над 7 от 10 европейци смятат, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна, и считат, че тя съществува в националните публични институции (70%) и сред политическите партии и политиците (53%). В 18 членки на ЕС делът на респондентите, които считат корупцията за широко разпространена, е намалял от 2013 г. насам и само малка част от европейците считат, че корупцията засяга всекидневието им (26%).

Въпреки че естеството и обхватът на корупцията се различават в отделните държави, този феномен нанася вреди на ЕС като цяло. Затова Еврокомисията засилва инициативите си относно борбата с корупцията. Изготвени бяха нови правила за защита на финансовите интереси на ЕС срещу измами и корупция, укрепени бяха административните и наказателните производства. В ход е създаването на европейската прокуратура.

Европейското законодателство в други области, като например борбата с прането на пари и обществените поръчки, също включва важни разпоредби за борба с корупцията. В областта на възстановяването на активи бе поставено началото на ново законодателство, за да се гарантира взаимното признаване на решенията за обезпечаване и конфискация.