Втори ден след парламентарните избори една от най-обсъжданите теми е правилно ли постъпи движение "Да, България", като се яви самостоятелно на вота. В центъра на тези дебати са сметките колко точно нови избиратели е привлякъл Христо Иванов и доколко е разчитал на онези, които са гласували за Реформаторския блок през 2014 г.

Нека се доверим на данните на самия Иванов. Той цитира социология, според която само 35% от гласувалите сега за "Да, България" са подкрепили на предишните парламентарни избори Реформаторския блок. 15% от избирателите на неговата партия пък въобще не са гласували досега.

Сметката в реални гласове е много улеснена от факта, че "Да, България" спечели около 100 000 гласа. Според данните на Иванов около 35 000 от тях са от избирателите на Реформаторския блок през 2014 г. Към тези 35 000 е логично да се прибавят и гласовете на "Зелените", с които формално "Да, България" влезе в коалиция. На последните парламентарни избори те са взели 20 000 гласа. Вероятно и сега са били горе-долу толкова.

Христо Иванов ще лекува разделенията. Със смирение

Всичко това означава, че "Да, България" е привлякла за демократичното пространство около 45 000 нови избиратели, като 15 000 от тях са гласували за първи път според данните, изнесени от Иванов.

Всеки глас е важен и ценен, особено на фона на все по-ниската избирателна активност. Постижението на Иванов и неговия екип трябва да се уважава.

От другата страна на везната обаче стои пропуснатата възможност "Да, България" и "Нова република" с лидер Радан Кънев не просто да влязат в парламента, а да формират парламентарна група, за която основен приоритет са съдебната реформа и борбата с корупцията. И чийто брой щеше да я направи незаобиколим фактор в българската политика.

Ако двете партии се бяха явили заедно, с обща бюлетина, това означаваше, че те със сигурност прескачат бариерата от 4%. Този факт най-вероятно щеше да им даде по-голям брой гласове от сегашния им сбор - 185 000 гласа. На първо място, мнозина избиратели на автентичната десница нямаше да се колебаят дали да подкрепят подобна формация, или да заложат на нещо сигурно, което влиза в парламента. Например ГЕРБ.

Известно е, че българинът, включително "умният" и "красив" българин, ходи на мач само ако има големи шансове за успех. Поради тази причина стадион "Васил Левски" бе полупразен за великата победа на Холандия в деня преди вота. По същата причина най-вероятно стадионът ще бъде пълен за следващия домакински мач на Спас Делев и компания.

Предварителните прогнози бяха, че с най-голям шанс за влизане в парламента от десните формации бе "Реформаторски блок - Глас народен". Тези проучвания се оказаха верни. Ако обаче имаше коалиция "Нова република" - "Да, България", то предварителните прогнози със сигурност щяха да са в полза на тази коалиция. И голяма част от онези, които сега гласуваха за остатъците от реформаторите, щяха да подкрепят именно нея.

Липсата на съмнения за прескачането на бариерата от 4% щеше да доведе и до други положителни влияния за подобна коалиция. "Да, България" и "Нова република" можеха да разчитат на голяма част от антирусофолския и антикомунистическия вот, отприщен от някои изказвания на Корнелия Нинова в последните дни преди изборите. Със сигурност автентичната десница има много по-големи основания да претендира за този вот, отколкото ГЕРБ, които понякога имат залитания в североизточна посока. А сега именно Бойко Борисов се възползва от подаръка на Нинова и се пъчи гордо, защото партията му отново прескочи психологическата бариера от 1 млн. гласа.

Накратко - с поведението на "Да, България" демократичното пространство спечели 45 000 нови избиратели. Но загуби възможността за парламентарна група от 20, а може би дори 30 депутати. И най-важното - в парламента на България няма политически субект, чиято основна кауза да е борбата с корупцията и съдебната реформа.

Трагедии, разбира се, не трябва да се правят. Взаимните нападки обезателно трябва да се избягват. Демократичното пространство, както го нарича Иванов, пропусна един шанс, но със сигурност ще има и други. Вероятно много скоро. Важното е да се извадят съответните поуки и подобни шансове да не се пропускат в бъдеще. Изявлението на Иванов, че ще продължава да работи за обединение на демократичното пространство, дава поводи за оптимизъм.