Article_top

"Булгаргаз" иска 18% увеличение на цената на природния газ (КЕВР отсъди 10.81% - б.р.), което на практика изцяло отива за заплащане на по-високи цени на "Газпром", тоест коректното изречение е "Газпром" иска увеличение на цените". БСП, ГЕРБ, "патриотите", "Воля" – всички подкрепят "Газпром" и не позволяват преразглеждане на договорите. На практика няма партия в парламента, която да търси решението на цените чрез предоговаряне на ценови формули и условия на доставка. Обърнете внимание, досега не смеехме да сторим това сами, защото се страхувахме да не врътнат кранчето.

Днес Европейската комисия и Стокхолмският арбитражен съд ни посочиха пътя да намалим цените на природния газ, при това без никакъв риск. Просто искаме и получаваме. Но не би. Правим хъб, правим АЕЦ "Белене", с една дума правителствен бизнес. И тези политически бизнес амбиции се плащат от всички ни.

Ситуацията не се обяснява с примиренческа психика или постсъветски комплекс за малоценност. Твърде елементарно е. При все това причината е тривиална - пленена държава, упоено обществено мнение, притъпени защитни инстинкти и най-вече користен интерес, пари, котерия от хора, които живеят от монопола на "Газпром" и другите руски фирми. Схемата е проста, големите вземат монополна рента от по-високи цени, при бездействие на правителство, след това връщат на посредниците "тяхното". Когато трябва да "продадат" на обществото лоши вести, насочват гнева към дежурния виновник - регулатора, към лошите ЕС и САЩ. Общество под упойка лесно изпада в делюзия.

Да припомним базисната истина – високите цени на природния газ, които иска "Газпром" през "Булгаргаз", не са природно явление. Те имат два компонента – пазарен и корупционен. Ако тукашният "елит" продължава да се стреми да защитава "своето" в правителствения бизнес с руските монополисти, скоро няма да видим нито конкуренция, нито либерализация, нито диверсификация на пазара на електрическа енергия, на природен газ и горива. И българските потребители – индивидуални и индустриални, ще продължават да плащат монополни ренти.

Последните увеличения на цените на тока и природния газ отново поставиха регулатора в ролята на удобната боксова круша.

Пенсионерите, атакисти, други "патриоти", БСП-ари протестират пред КЕВР, който намалява почти двойно опосредстваните от "Булгаргаз" претенции на "Газпром". Но никой не се досеща да протестира пред "Булгаргаз" за това, че компанията няма друг договор, че не предоговаря сегашния, още по-малко търси компенсации за надплатен газ в миналото, с които да намали сегашните цени. Още по-малко държавният монополист търси алтернативни доставки от конкуренти на руската компания, за да има винаги най-изгодния ценови микс.  

Не е по-различна ситуацията при електроенергетиката и цените на електричеството. Голям проблем е, че се вдигат цените на тока с два процента, но за протестиращите няма проблем да стартираме АЕЦ "Белене", която със сигурност ще изпрати в стратосферата цените на тока. И след това никакъв КЕВР не може да помогне, каквито и оставки да искате.

Да бъде ясно - и сега, ако не се правят свръхкомпромиси със застраховането на ядрения риск на 50 пъти по-малка застрахователна стойност от тази в Германия например, цената на "ядрения ни ток" ще се изравни с този от ТЕЦ. Ако не разбирате, това означава, че вместо търговското дружество АЕЦ "Козлодуй" да покрие възможни щети корпоративно, през търговско застраховане, целият риск минава за сметка на държавата и бюджета, защото със сегашните 50 милиона евро обезщетение от застрахователя можем да покрием само олющената боя по сградите.

Уж на думи сме за либерализация, но колчем някой тръгне да притиска доставчиците на газ и на електроенергия към борсата, веднага се включват "съображения" от уж по-висок порядък, включват се лобистите, които бранят "своето" по веригата на добавената стойност с високите цени.

Шизофренията в българската политическа действителност не е от вчера. Но е забележителна упоритостта, с която разполагащите с правото да решават и правото да контрапротестират, вместо да се намерят устойчиви и дългосрочни решения чрез реформи там, където реално се намират проблемите, постоянно избират дежурен виновник – КЕВР.

Колкото и да се старае, регулаторът не прави нито цени, нито сключва договори за доставки, нито прави политика, да не говорим за реформи, още по-малко може да компенсира дефицитите на либерализация и диверсификация в сектора.

Това, че КЕВР действа като социален, отколкото пазарен регулатор - т.е. да върши работата на правителството, само усилва мащаба на щетата. Още по-странно е, когато - вместо да настоява количествата природен газ, които купува "Булгаргаз", да минават през открити и тръжни процедури и борсата - възприема аргумента за примата на дългосрочните договори и безалтернативността на "Газпром".

Дори скоро чух, че "Газпром" имали право на привилегировани цени, защото доставяли големи количества и наемали почти всички капацитети. Подобно съждение от времето на Тройната коалиция е валидно само и единствено, ако договорите са били сключени след търгове с конкуренция.

Няма сила, която да ни направи свободни, ако управляващите не го желаят.

----

Бел. ред: Текстът на Илиян Василев е написан специално за Клуб Z. Заглавието е на редакцията.

 

"Булгаргаз" иска 18% увеличение на цената на природния газ (КЕВР отсъди 10.81% - б.р.), което на практика изцяло отива за заплащане на по-високи цени на "Газпром", тоест коректното изречение е "Газпром" иска увеличение на цените". БСП, ГЕРБ, "патриотите", "Воля" – всички подкрепят "Газпром" и не позволяват преразглеждане на договорите. На практика няма партия в парламента, която да търси решението на цените чрез предоговаряне на ценови формули и условия на доставка. Обърнете внимание, досега не смеехме да сторим това сами, защото се страхувахме да не врътнат кранчето.

Днес Европейската комисия и Стокхолмският арбитражен съд ни посочиха пътя да намалим цените на природния газ, при това без никакъв риск. Просто искаме и получаваме. Но не би. Правим хъб, правим АЕЦ "Белене", с една дума правителствен бизнес. И тези политически бизнес амбиции се плащат от всички ни.

Ситуацията не се обяснява с примиренческа психика или постсъветски комплекс за малоценност. Твърде елементарно е. При все това причината е тривиална - пленена държава, упоено обществено мнение, притъпени защитни инстинкти и най-вече користен интерес, пари, котерия от хора, които живеят от монопола на "Газпром" и другите руски фирми. Схемата е проста, големите вземат монополна рента от по-високи цени, при бездействие на правителство, след това връщат на посредниците "тяхното". Когато трябва да "продадат" на обществото лоши вести, насочват гнева към дежурния виновник - регулатора, към лошите ЕС и САЩ. Общество под упойка лесно изпада в делюзия.

Да припомним базисната истина – високите цени на природния газ, които иска "Газпром" през "Булгаргаз", не са природно явление. Те имат два компонента – пазарен и корупционен. Ако тукашният "елит" продължава да се стреми да защитава "своето" в правителствения бизнес с руските монополисти, скоро няма да видим нито конкуренция, нито либерализация, нито диверсификация на пазара на електрическа енергия, на природен газ и горива. И българските потребители – индивидуални и индустриални, ще продължават да плащат монополни ренти.

Последните увеличения на цените на тока и природния газ отново поставиха регулатора в ролята на удобната боксова круша.

Пенсионерите, атакисти, други "патриоти", БСП-ари протестират пред КЕВР, който намалява почти двойно опосредстваните от "Булгаргаз" претенции на "Газпром". Но никой не се досеща да протестира пред "Булгаргаз" за това, че компанията няма друг договор, че не предоговаря сегашния, още по-малко търси компенсации за надплатен газ в миналото, с които да намали сегашните цени. Още по-малко държавният монополист търси алтернативни доставки от конкуренти на руската компания, за да има винаги най-изгодния ценови микс.  

Не е по-различна ситуацията при електроенергетиката и цените на електричеството. Голям проблем е, че се вдигат цените на тока с два процента, но за протестиращите няма проблем да стартираме АЕЦ "Белене", която със сигурност ще изпрати в стратосферата цените на тока. И след това никакъв КЕВР не може да помогне, каквито и оставки да искате.

Да бъде ясно - и сега, ако не се правят свръхкомпромиси със застраховането на ядрения риск на 50 пъти по-малка застрахователна стойност от тази в Германия например, цената на "ядрения ни ток" ще се изравни с този от ТЕЦ. Ако не разбирате, това означава, че вместо търговското дружество АЕЦ "Козлодуй" да покрие възможни щети корпоративно, през търговско застраховане, целият риск минава за сметка на държавата и бюджета, защото със сегашните 50 милиона евро обезщетение от застрахователя можем да покрием само олющената боя по сградите.

Уж на думи сме за либерализация, но колчем някой тръгне да притиска доставчиците на газ и на електроенергия към борсата, веднага се включват "съображения" от уж по-висок порядък, включват се лобистите, които бранят "своето" по веригата на добавената стойност с високите цени.

Шизофренията в българската политическа действителност не е от вчера. Но е забележителна упоритостта, с която разполагащите с правото да решават и правото да контрапротестират, вместо да се намерят устойчиви и дългосрочни решения чрез реформи там, където реално се намират проблемите, постоянно избират дежурен виновник – КЕВР.

Колкото и да се старае, регулаторът не прави нито цени, нито сключва договори за доставки, нито прави политика, да не говорим за реформи, още по-малко може да компенсира дефицитите на либерализация и диверсификация в сектора.

Това, че КЕВР действа като социален, отколкото пазарен регулатор - т.е. да върши работата на правителството, само усилва мащаба на щетата. Още по-странно е, когато - вместо да настоява количествата природен газ, които купува "Булгаргаз", да минават през открити и тръжни процедури и борсата - възприема аргумента за примата на дългосрочните договори и безалтернативността на "Газпром".

Дори скоро чух, че "Газпром" имали право на привилегировани цени, защото доставяли големи количества и наемали почти всички капацитети. Подобно съждение от времето на Тройната коалиция е валидно само и единствено, ако договорите са били сключени след търгове с конкуренция.

Няма сила, която да ни направи свободни, ако управляващите не го желаят.

----

Бел. ред: Текстът на Илиян Василев е написан специално за Клуб Z. Заглавието е на редакцията.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

ИЛИЯНЧО,

ма що вместо да пишеш поредното си творение срещу ГАЗПРОМ...
не вземеш да са напнеш и организираш внос на газ от Гърция.. По експерименталната ни връзка, на която преди години Теменужката делна лентичката..
Имаш тръба, имаш и избор за други доставчици..
И както пише в дебелите книги - конкуренцията сваляла цените..
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Поредния Ватник

Русолюбецо колко още кожи искаш Ватниците да свалят от тоз народ , егаси и тъпанара си ....въобще прочете ли какво е написано , ма кво ще четеш нали Илиян Василев го е написал , а шефовете казаха да се оплюва всичко от него .... ама как пак ще гризнете нагайката и вие родните роболюбци , щот руснака най обича да мачкча лакеите си ...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?