Article_top

Ако случайно бях комуникационен консултант на управляващите, щях веднага да им забраня да използват думата „даваме“. Особено когато се говори за изразходване на публични средства.

„Даването“ е особена дума. Натоварена с много конотации и смисли, с много внушения и история, с много обещания и очаквания. Дава се нещо, което е на даващия. Дават се пари, които са на даващия. Дават се внимание, благоволение, разрешение, милост, все неща, които лично от даващия зависят.

За разлика от публичните средства, които не са на даващия. А са, о, изненада, на широката публика.

В тъмните феодални векове, или преди това в робовладелските държави, владетелите – султани, императори, племенни вождове и т.н., са давали от личната си хазна за различни обществени проекти. Имали са „лични средства“ в „личната си хазна“ и лично са решавали на кого колко да „дадат“.

Днес, в нормалните демократични държави, управлението на събраните пари е поверено на временно назначени администратори, в чиято длъжността характеристика изрично е упоменато, че правят точно това – търсят и прилагат най-оптималния вариант за инвестиране на средствата от държавния бюджет.

Това са средства, натрупани от събраните данъци. Т.е. от всички нас. И те са в държавния бюджет, именно за да се инвестират в различни сектори, а не да стават лична собственост на управляващите.

От всичко това може да се види как говоренето: „Дадохме Х милиона за У-направление“ е тотално погрешно по няколко причини:

• Демонстрира непознаването на управляващите как би трябвало да е устроена една модерна демократична държава;

• Демонстрира заблудата на управляващите, че държавният бюджет е тяхна лична собственост;

• Демонстрира високомерието на управляващите, че сякаш едвам откъсват парче от собствените си пари;

• Демонстрира пренебрежението на управляващите към парите, които всички ние изкарваме с честен труд;

• Демонстрира делюзията на управляващите, които се мислят за богопомазани и ни „дават подаяния“;

• Демонстрира некомпетентността на управляващите, защото тези действия би трябвало да са записани в закона за държавния бюджет, а не да се решават на парче. Даже в случай на криза, има приет закон за антикризисни мерки, и той трябва да служи за основание на изразходването на публични средства;

• Демонстрира неуважение към Европейския съюз и неговите граждани, от чиито данъци идват публичните средства, които „ни се дават“;

• Демонстрира презрението на управляващите към собствения им народ, на когото „дават“;

• Демонстрира провала на управляващите даже в комуникациите, защото хваленето как „дават“ публични средства, когато това им е основна част от длъжностната характеристика, е все едно боклукчия всеки ден да пуска пресрелийз, че е изхвърлил боклука. Няма изненада, няма новина, да, това ще прави, нали това му е задължението.

Така че, ако бях комуникационен консултант на управляващите, щях веднага да им забраня да използват думата „даваме“.

Неслучайно казват, че комуникацията е отражение на мисленето. Виждаме го на практика.

*Коментарът на Любомир Аламанов е от профила му във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

 

Ако случайно бях комуникационен консултант на управляващите, щях веднага да им забраня да използват думата „даваме“. Особено когато се говори за изразходване на публични средства.

„Даването“ е особена дума. Натоварена с много конотации и смисли, с много внушения и история, с много обещания и очаквания. Дава се нещо, което е на даващия. Дават се пари, които са на даващия. Дават се внимание, благоволение, разрешение, милост, все неща, които лично от даващия зависят.

За разлика от публичните средства, които не са на даващия. А са, о, изненада, на широката публика.

В тъмните феодални векове, или преди това в робовладелските държави, владетелите – султани, императори, племенни вождове и т.н., са давали от личната си хазна за различни обществени проекти. Имали са „лични средства“ в „личната си хазна“ и лично са решавали на кого колко да „дадат“.

Днес, в нормалните демократични държави, управлението на събраните пари е поверено на временно назначени администратори, в чиято длъжността характеристика изрично е упоменато, че правят точно това – търсят и прилагат най-оптималния вариант за инвестиране на средствата от държавния бюджет.

Това са средства, натрупани от събраните данъци. Т.е. от всички нас. И те са в държавния бюджет, именно за да се инвестират в различни сектори, а не да стават лична собственост на управляващите.

От всичко това може да се види как говоренето: „Дадохме Х милиона за У-направление“ е тотално погрешно по няколко причини:

• Демонстрира непознаването на управляващите как би трябвало да е устроена една модерна демократична държава;

• Демонстрира заблудата на управляващите, че държавният бюджет е тяхна лична собственост;

• Демонстрира високомерието на управляващите, че сякаш едвам откъсват парче от собствените си пари;

• Демонстрира пренебрежението на управляващите към парите, които всички ние изкарваме с честен труд;

• Демонстрира делюзията на управляващите, които се мислят за богопомазани и ни „дават подаяния“;

• Демонстрира некомпетентността на управляващите, защото тези действия би трябвало да са записани в закона за държавния бюджет, а не да се решават на парче. Даже в случай на криза, има приет закон за антикризисни мерки, и той трябва да служи за основание на изразходването на публични средства;

• Демонстрира неуважение към Европейския съюз и неговите граждани, от чиито данъци идват публичните средства, които „ни се дават“;

• Демонстрира презрението на управляващите към собствения им народ, на когото „дават“;

• Демонстрира провала на управляващите даже в комуникациите, защото хваленето как „дават“ публични средства, когато това им е основна част от длъжностната характеристика, е все едно боклукчия всеки ден да пуска пресрелийз, че е изхвърлил боклука. Няма изненада, няма новина, да, това ще прави, нали това му е задължението.

Така че, ако бях комуникационен консултант на управляващите, щях веднага да им забраня да използват думата „даваме“.

Неслучайно казват, че комуникацията е отражение на мисленето. Виждаме го на практика.

*Коментарът на Любомир Аламанов е от профила му във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

Коментари

Добре че не си!

Винаги нещо се дава и се взема, или отпуска и приема, или разпределя и усвоява....
Колю Колев's picture
Колю Колев
арсений

А полицаите, които кампанийно

А полицаите, които кампанийно проверяват грайфери или контролират скорост, или колани:))) Все едно от докторите от "Пирогов" да обявят, че целия месец август ще лекуват:)
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Разумееш ли сейчас, таварисч

Разумееш ли сейчас, таварисч Аламанов, пачему въй не являетес консултантом управляющих! Наздоровя боярищником!
You voted '-'.
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Г-н Аламанов,

прекрасно сте го казали!А за тези като долу коментиралите ако не им харесва,че даже и на руски са го написали,ми техен си проблем!В Русия разсъждаващи като тях има колкото щеш!Ако искат обаче да превърнат България в руска губерния,както прави техният Бог Боко Всевишни,ми няма как да стане!Браво,г-н Аламанов!
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Франк Лойд Райт

Размисъл

Дават, щото и на тях им дават, от Брюксел. И понеже ония им викат "даваме ви", така и тия викат "даваме". Само дето тия от Брюксел първо са ни го взели, а после ни го дават.
смехурко's picture
смехурко
смехурко

Аламанов се изявява...

Ту като икономически анализатор, ту като ПР, какъвто всъщност е, а утре вече сигурно ще е и политически стратег?!

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?