Article_top

Сам нарушавам правото си на таен вот и заявявам: на 13 ноември ще гласувам за Цецка Цачева.

За тези, които се интересуват, ще се опитам да обясня защо.

Министър-председателят Бойко Борисов потвърди, че ще подаде оставка, ако идната неделя спечели кандидатът на БСП о.з. ген. Румен Радев. Това означава предсрочни избори най-късно идната пролет.

До тях парламентът ще работи, тъй като по конституция в последните три месеца от мандата си президентът Росен Плевнелиев няма право да го разпуска.

Депутатите следователно ще имат време да приемат закони в отговор на волята на над 3 милиона българи, изразена на референдума на 6 ноември.

Гласувалите в него поискаха мажоритарна избирателна система, задължително гласуване и намаляване на държавните субсидии на партиите.

Борисов вече изрази готовност ГЕРБ да подкрепи тези искания. Вероятно е същото да направят и другите големи формации в парламента – не само защото ще искат да се харесат на избирателите, а защото мажоритарното гласуване е в тяхна полза. То ще помете от сцената малките, които “им се пречкат в краката”.

При тези обстоятелства и предвид резултатите от гласуването в първия кръг на президентските избори най-големи шансове да попаднат в следващото Народно събрание имат ГЕРБ, БСП, националистите (ВМРО, НФСБ и “Атака”) и ДПС.

Подкрепилите Трайчо Трайков едва ли биха били заедно на общи избори, като се имат предвид различията между управляващата и опозиционната част от Реформаторския блок. Оттук шансовете им да влязат в парламента са съмнителни. Някои от тях вероятно биха успели, ако ГЕРБ се съгласи на предизборна коалиция с тях. Това досега обаче не се е случвало.

В тази конфигурация следващото правителство трябва пак да е коалиционно. Борисов изключи коалиции с БСП и ДПС. Следователно единствената възможност за ГЕРБ остава коалиция с националистите.

Ако запазят подкрепата си от първия тур на президентските избори, те могат да станат новият важен балансьор в следващия парламент.

Точките им на съвпадение с БСП са повече отколкото са тези с ГЕРБ. Особено що се отнася до теми като миграция, финансова дисциплина и структурни реформи, санкции срещу Русия, европейско наблюдение върху българските правосъдие и вътрешни работи. Червени и националисти са еднакво против всичко това.

Следователно, ако победа на Радев мобилизира червения електорат, мнозинство БСП-националисти в бъдещия парламент не е изключено. То би помогнало на БСП да се отърве най-сетне от неудобния съюз с ДПС, който донесе на партията много пасиви от времето на Станишев досега, а и от по-преди.

Ще промени ли нещо в сравнение със сега евентуална коалиция между ГЕРБ и националистите? Не. Вероятно Борисов ще продължи със сегашния си опортюнизъм, изразяващ се в проевропейски думи в Брюксел и в недотам европейски дела у дома, особено в реформата на правосъдието.

Не стои въпросът какво Борисов наистина иска да направи в тази област. Каквото и да иска, няма да го може в компанията на ВМРО, НФСБ и “Атака”. Защото те настръхват само при думата “Европа”. А съдебната реформа означава точно стандарти от Европа и доверие от Европа.

Ако съдим от досегашната практика обаче, още Борисов на власт, при равни външни условия, ще означава финансова стабилност (прогнозата е за бюджетен дефицит под 1% от БВП през тази и следващите две години), добър за ЕС икономически растеж (2,5-3%), намаляваща безработица – 7,1% догодина и 6,3% през 2018 г. според днешната прогноза на Европейската комисия.

София ще има подкрепа от Брюксел както в лицето на Комисията начело с Жан-Клод Юнкер, така и от най-голямата партия в Европейския парламент – ЕНП. Отделен е въпросът доколко тази подкрепа е принципна. Принципността не е най-типичният белег на европейските партии. Да си спомним как ПЕС бранеше Станишев и АЛДЕ – Пеевски. Такава подкрепа обаче е жизнено важна за малки, бедни и слаби страни като България.

Ще промени ли нещо в сравнение със сега евентуална коалиция между БСП и националистите? Да. И то много – към лошо.

Първо ще кажем довиждане на финансовата дисциплина, както винаги е било по време на леви правителства през последните години. По-високи пенсии, повече социални разходи, каквито обещават леви и “патриоти”, означават повече бюджетен дефицит и дълг. Това не минава без последствия в условията на Пакта за стабилност и растеж в ЕС.

България ще престане да “балансира” по борисовски тромаво между Запада и Русия и да симулира евроатлантизъм. Тя открито ще премине сред руските “троянски коне” в ЕС. Червено-“патриотичната” коалиция ще я вкара в незавидната компания на Орбанова Унгария и на Ципрасова Гърция. Това означава изолация.

Затова пък вратите за руските интереси и за неизбежно прилежащата им корупция, ще се отворят широко отново. Да си спомним само за “Южен поток” и за Белене.

Оттук следват основания за спиране на еврофинансирането, което серийно се случваше на страната ни при такива управления – Станишев, Орешарски. Еврофондовете са основен двигател на инвестициите, заетостта и растежа у нас. За пореден път днес го потвърди цитираната горе прогноза.

Най-сетне, връщане към лошите навици от миналото и смяната на геополитическата ориентация не са най-прекият път към прекратяване на евронаблюдението над страната ни, нито към амбициите й за Шенген и Еврозоната.

Досега не е имало по-лош момент за политически експерименти, които биха изолирали България в ЕС. Серията кризи, “Брекзит”, вълната от популизъм, изборът на Тръмп за президент на САЩ, водят към преформатиране на Европа, към обособяване в нея на по-интегрирано ядро и по-рехава периферия.

Червено-националистическа коалиция праща страната ни в периферията. Това не е в интерес на българите, а само на тяхната олигархия, чиито интереси са в обратната на Европа географска и политическа посока.

Не разглеждам възможността за управляваща коалиция БСП-ДПС, защото тя предполага едновременен провал на ГЕРБ и на националистите на предсрочни парламентарни избори. При резултатите от президентските това изглежда малко вероятно. Но ако се случи, последствията трябва да са ясни от досегашния опит.

При тези възможности е глупаво и безотговорно да се събаря сегашното правителство, колкото и основателни критики да заслужава то.

Разбирам праведното желание на някои “да го накажат”. Само че сигурни ли сте, че ще накажете само него? Сигурни ли сте, че от един ляв и източен завой няма да пострадаме всички?

Интелектуалското гнусене от избора между голямо и малко зло ми се струва лукс, който България днес не може да си позволи. Политиката е изкуство на възможното. Избираш между неща, които имаш, а не между неща, които искаш.

Позоваването на Солженицин да не участваме в злото, срещу което сме безсилни, няма връзка с днешната ситуация. Не можем да не участваме в собствения си живот. Налага се да участваме. Няма кой друг да избере вместо нас.

Опцията “не подкрепям никого” няма да попречи да бъде избран президент и на последствията от това.

Може да имаме алтернативи и на Цачева, и на Радев, те може да са много прави и много симпатични, но са толкова малки, че демоскопите ги наблюдават с микроскоп. Никой по света не се интересува от такива алтернативи.

Тъжната реалност е, че България днес няма какво по-добро да избере от Цачева. Това сме надробили, това ще сърбаме. Защо сме се докарали дотук и какви изводи трябва да си направим, е въпрос за понеделник, 14 ноември.

-----

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Вижте и "Защо ще гласувам за Радев" на журналиста Любомир Кольовски.

 

Ключови думи
 

Сам нарушавам правото си на таен вот и заявявам: на 13 ноември ще гласувам за Цецка Цачева.

За тези, които се интересуват, ще се опитам да обясня защо.

Министър-председателят Бойко Борисов потвърди, че ще подаде оставка, ако идната неделя спечели кандидатът на БСП о.з. ген. Румен Радев. Това означава предсрочни избори най-късно идната пролет.

До тях парламентът ще работи, тъй като по конституция в последните три месеца от мандата си президентът Росен Плевнелиев няма право да го разпуска.

Депутатите следователно ще имат време да приемат закони в отговор на волята на над 3 милиона българи, изразена на референдума на 6 ноември.

Гласувалите в него поискаха мажоритарна избирателна система, задължително гласуване и намаляване на държавните субсидии на партиите.

Борисов вече изрази готовност ГЕРБ да подкрепи тези искания. Вероятно е същото да направят и другите големи формации в парламента – не само защото ще искат да се харесат на избирателите, а защото мажоритарното гласуване е в тяхна полза. То ще помете от сцената малките, които “им се пречкат в краката”.

При тези обстоятелства и предвид резултатите от гласуването в първия кръг на президентските избори най-големи шансове да попаднат в следващото Народно събрание имат ГЕРБ, БСП, националистите (ВМРО, НФСБ и “Атака”) и ДПС.

Подкрепилите Трайчо Трайков едва ли биха били заедно на общи избори, като се имат предвид различията между управляващата и опозиционната част от Реформаторския блок. Оттук шансовете им да влязат в парламента са съмнителни. Някои от тях вероятно биха успели, ако ГЕРБ се съгласи на предизборна коалиция с тях. Това досега обаче не се е случвало.

В тази конфигурация следващото правителство трябва пак да е коалиционно. Борисов изключи коалиции с БСП и ДПС. Следователно единствената възможност за ГЕРБ остава коалиция с националистите.

Ако запазят подкрепата си от първия тур на президентските избори, те могат да станат новият важен балансьор в следващия парламент.

Точките им на съвпадение с БСП са повече отколкото са тези с ГЕРБ. Особено що се отнася до теми като миграция, финансова дисциплина и структурни реформи, санкции срещу Русия, европейско наблюдение върху българските правосъдие и вътрешни работи. Червени и националисти са еднакво против всичко това.

Следователно, ако победа на Радев мобилизира червения електорат, мнозинство БСП-националисти в бъдещия парламент не е изключено. То би помогнало на БСП да се отърве най-сетне от неудобния съюз с ДПС, който донесе на партията много пасиви от времето на Станишев досега, а и от по-преди.

Ще промени ли нещо в сравнение със сега евентуална коалиция между ГЕРБ и националистите? Не. Вероятно Борисов ще продължи със сегашния си опортюнизъм, изразяващ се в проевропейски думи в Брюксел и в недотам европейски дела у дома, особено в реформата на правосъдието.

Не стои въпросът какво Борисов наистина иска да направи в тази област. Каквото и да иска, няма да го може в компанията на ВМРО, НФСБ и “Атака”. Защото те настръхват само при думата “Европа”. А съдебната реформа означава точно стандарти от Европа и доверие от Европа.

Ако съдим от досегашната практика обаче, още Борисов на власт, при равни външни условия, ще означава финансова стабилност (прогнозата е за бюджетен дефицит под 1% от БВП през тази и следващите две години), добър за ЕС икономически растеж (2,5-3%), намаляваща безработица – 7,1% догодина и 6,3% през 2018 г. според днешната прогноза на Европейската комисия.

София ще има подкрепа от Брюксел както в лицето на Комисията начело с Жан-Клод Юнкер, така и от най-голямата партия в Европейския парламент – ЕНП. Отделен е въпросът доколко тази подкрепа е принципна. Принципността не е най-типичният белег на европейските партии. Да си спомним как ПЕС бранеше Станишев и АЛДЕ – Пеевски. Такава подкрепа обаче е жизнено важна за малки, бедни и слаби страни като България.

Ще промени ли нещо в сравнение със сега евентуална коалиция между БСП и националистите? Да. И то много – към лошо.

Първо ще кажем довиждане на финансовата дисциплина, както винаги е било по време на леви правителства през последните години. По-високи пенсии, повече социални разходи, каквито обещават леви и “патриоти”, означават повече бюджетен дефицит и дълг. Това не минава без последствия в условията на Пакта за стабилност и растеж в ЕС.

България ще престане да “балансира” по борисовски тромаво между Запада и Русия и да симулира евроатлантизъм. Тя открито ще премине сред руските “троянски коне” в ЕС. Червено-“патриотичната” коалиция ще я вкара в незавидната компания на Орбанова Унгария и на Ципрасова Гърция. Това означава изолация.

Затова пък вратите за руските интереси и за неизбежно прилежащата им корупция, ще се отворят широко отново. Да си спомним само за “Южен поток” и за Белене.

Оттук следват основания за спиране на еврофинансирането, което серийно се случваше на страната ни при такива управления – Станишев, Орешарски. Еврофондовете са основен двигател на инвестициите, заетостта и растежа у нас. За пореден път днес го потвърди цитираната горе прогноза.

Най-сетне, връщане към лошите навици от миналото и смяната на геополитическата ориентация не са най-прекият път към прекратяване на евронаблюдението над страната ни, нито към амбициите й за Шенген и Еврозоната.

Досега не е имало по-лош момент за политически експерименти, които биха изолирали България в ЕС. Серията кризи, “Брекзит”, вълната от популизъм, изборът на Тръмп за президент на САЩ, водят към преформатиране на Европа, към обособяване в нея на по-интегрирано ядро и по-рехава периферия.

Червено-националистическа коалиция праща страната ни в периферията. Това не е в интерес на българите, а само на тяхната олигархия, чиито интереси са в обратната на Европа географска и политическа посока.

Не разглеждам възможността за управляваща коалиция БСП-ДПС, защото тя предполага едновременен провал на ГЕРБ и на националистите на предсрочни парламентарни избори. При резултатите от президентските това изглежда малко вероятно. Но ако се случи, последствията трябва да са ясни от досегашния опит.

При тези възможности е глупаво и безотговорно да се събаря сегашното правителство, колкото и основателни критики да заслужава то.

Разбирам праведното желание на някои “да го накажат”. Само че сигурни ли сте, че ще накажете само него? Сигурни ли сте, че от един ляв и източен завой няма да пострадаме всички?

Интелектуалското гнусене от избора между голямо и малко зло ми се струва лукс, който България днес не може да си позволи. Политиката е изкуство на възможното. Избираш между неща, които имаш, а не между неща, които искаш.

Позоваването на Солженицин да не участваме в злото, срещу което сме безсилни, няма връзка с днешната ситуация. Не можем да не участваме в собствения си живот. Налага се да участваме. Няма кой друг да избере вместо нас.

Опцията “не подкрепям никого” няма да попречи да бъде избран президент и на последствията от това.

Може да имаме алтернативи и на Цачева, и на Радев, те може да са много прави и много симпатични, но са толкова малки, че демоскопите ги наблюдават с микроскоп. Никой по света не се интересува от такива алтернативи.

Тъжната реалност е, че България днес няма какво по-добро да избере от Цачева. Това сме надробили, това ще сърбаме. Защо сме се докарали дотук и какви изводи трябва да си направим, е въпрос за понеделник, 14 ноември.

-----

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Вижте и "Защо ще гласувам за Радев" на журналиста Любомир Кольовски.

 

Коментари

Радев's picture
Радев
Радев

Защото винаги си бил прикрито

Защото винаги си бил прикрито герберастко мекере, Желев! Затова. Защото ти е уютно на топлото ти брюкселско местенце не виждаш по-далеч от носа си и няма как да си наясно за това, което се случва в България. За 2 години нула реформи, тотално бламиране на най-важната от тях - съдебната, пълен комфорт за Пеевски, теглене на многомилиарден дълг без обосновка, непрекъснат популизъм...Списъкът е безкраен.
Радев's picture
Радев
Радев

Между другото отвратително

Между другото отвратително впечатление прави опита на clubz да агитира къде прикрито, къде директно за Цачева. Статията на Желев е само един от много примери. За да ме убедите в противното пуснете огледална статия на някой ваш колега в полза на Радев. тогава ще се убедя, че сте принципни. Внимавайте много! Харесвам ви именно заради вашата обективност. Подобно залитане не е от полза нито на вас, нито на хората, които следят този сайт. Доверието лесно се губи, г-жо Джамджиева.

В полза на Радев - не...

Но мога да ви обещая статия защо НЯМА да гласувам за Цецка Цачева.
Емил Станоев's picture
Емил Станоев
Емил Станоев

какво ни интересува нас ти за

какво ни интересува нас ти за кой ще гасуваш ?? ако искаш и за магаре може да гласуваш , достатъчно е да е посочено от вожда ти.
Лаборант Ваню's picture
Лаборант Ваню
Лаборант Ваню

Ауу, разплаках се.

Тъжното не е, че "сме си надробили" избор между Цецка и Румен. Тъжното е, че журналята ни го спретнахте, както американските ви колеги спретнаха Тръмп на американците.

Тъжното е, че про-"трайчовистките" медии си харесахте и разпиарихте напълно неизбираем кандидат, бивш министър на Герб, пряко отговорен за золума "Белене", при това безсрамно нагълтал се с огромна за България сума за участие в замазването на собствените си далавери след това по време на арбитража.

Тъжно е, че вашият Трайчо е пасивен загубеняк, на който очевидно някой му направи изборната кампания за пари. Опорните точки в нея никога не са били негова активна позиция, доколкото Трайчо винаги е хвърчал по линия на най-голяма лична изгода срещу най-малко лично усилие.

Именно такова плевнюподобно нещо стана символ на "хубавите" и "умните". Никой повече няма да гласува заедно с тая пасмина.

От контраста между Трайчо преди кампанията и Трайчо по време на кампанията ясно се видя, че изборът не е "Трайчо", а неясно от кого платено задкулисие.

Това е тъжното, профукването на шанса за читаво "дясно", което да се ангажира с опазване на икономически либерализъм, балансиран с приемлива социална политика и програма за образование и отваряне на път за реформи.

Защо обяснявам тия работи за Трайчо? По две причини. Първо, с подкрепата за него и мълчанието за далаверите му, вие останахте с нулев кредит на доверие.

Второ, по-лошо, Цецка е кандидат, много подобен на Трайчо. Цецка от години демонстрира кучешка верност към Борисов и пълна индивидуална пасивност. Гласувайки за Цецка гласуваме началника й.

За разлика от тоя на Трайчо, който е ужким "невидим", този на Цецка го познаваме добре - дребен мафиот, охрана на Тодор Живков, най-малкото укривател на доста "знакови" убийства, крадлив пишман-политик, който вече се закле, че ще претвори в закон референдума на Слави.

Това е същият Борисов, чийто досегашен слуга Плевнелиев също ни предложи референдум като този на Слави преди няма и три години.

Само на много глупавите не им е ясно откъде идват идеите за "мажоритарното" гласуване, от което, между другото, БСП се опариха жестоко през 2009-та.

То е платформа на Борисов.

Така че, гласувайки за Борисов, гласувате за Слави, за патриотите и за всякаква друга паплач и за "мажоритарната" система за "задължително" и "електрическо" гласуване, инструментът за манипулация, който Борисов ни готви вече втора година с Румянка.

Не виждам с какво този вариант е по-малко плашещ от Нинова и Р. Овч., които седят зад Радев.
Krasimir Kabakciev's picture
Krasimir Kabakciev
Krasimir Kabakciev

Днес спрях на едно място в града и ... направо се втрещих

От витрината на една фризьорка ме гледа някакъв с ужасяващ поглед - отначало реших, че е мъж. Направо тръпки ме побиха. И изведнъж осъзнах, че това е ... мамата. http://e-vestnik.bg/25589/ne-smeyte-da-se-smeete-na-tsetska-shte-se-nakazvame/ Такава снимка да сложиш - да плашиш не само малките деца, но дори и възрастните ... И това нещо е номинирано да представя държавата и българската популация по света ...
Този плакат се вписва в подхода, който вчера един форумист в Дневник формулира така:
"Преди балотажа [Борисов] обяви Цецка за грешка. Това е все едно да заложиш на кон и преди финала да му теглиш куршум в главата.""
Васил ...'s picture
Васил ...
vatan06

Въпрос на гледна точка

Абсолютно прав сте, г-н ЖелеВ! Напълно споделям Вашите виждания.
Само че аз ще гласувам не за Ц.Ц., а срещу нейния опонент!
Svilen Stoychev's picture
Svilen Stoychev
Svilen Stoychev

Защо няма да гласувам нито за

Защо няма да гласувам нито за Цачева, нито за Радев

1. И двамата са наследници на БКП. Не съм сигурен, дори, че са наследници на два клона, а не на един. Просто Цецка Цачева е била в БКП заради изгодите, които е носело това членство, тя заради това е и в ГЕРБ. Радев пък, дори да не е бил официално член на БКП, то от самолет си личи, че духовно е свързан с Партията, въпреки всичките му дипломи от натовски академии. Не съм сигурен кое е по-плашещо, но и двата варианта са еднакво неприемливи.
2. И двамата са аватари със зависимости. Зад Цецка стои Бойко Борисов, в това няма съмнение, нито шанс да се надяваме за еманципация, както направи Плевнелиев. Зад Радев стои БСП и куп още незнайни цивилни и паравоенни формирования, нали никой не се съмнява, че без Стефан Данаилов и компания Радев щеше да се класира някъде около Петното и Пищова?
3. И двамата са непредсказуеми. Цачева заради непредсказуемостта на Бойко Борисов, Радев защото в крайна сметка не го познаваме.
4. И двамата са убедени антидемократи. Цачева в дебата си с Радев преди първия тур направи еднозначно изказване, за Радев военната кариера казва всичко.
5. И двамата не блестят с красноречие, още по-малко пък с харизма, който им е гледал дебатите и е успял да остане буден знае за какво става въпрос. Кампаниите им ги изкараха съпартийците, не ни трябват президент в сянка.
7. Защото единствената причина да гласувам за единия е, за да не дойде другия на власт (или по-скоро хората, които стоят зад тях). А все пак изборите трябва да бъдат ЗА, а не ПРОТИВ.

P.S. Не на последно място, защото моят глас за някой от тези двамата ще бъде унижение за мен самият.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?