Ad Config - Website header

 

Article_top

Моника Писанкънева е активист във фондация "Ресурсен център - Билитис" и един от организаторите на ежегодния "София прайд".

Атаката срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция се разгърна до умопомрачителни размери и в нея понастоящем вземат участие както неправителствени организации, чиято основна цел е поддържането на „традиционни ценности“ за сметка на човешките права, така и редица политически партии от и извън управлението.

Защо толкова много и на пръв поглед различни по своя характер организации се включиха в тази атака и споделят кажи-речи еднакви доводи срещу ратифицирането на конвенцията? Дали е случайно да видим аргументация, оповестена най-напред от асоциация „Общество и ценности“, да бъдат впоследствие споделени от националистически партии, които влизат в състава на правителството, от партии в опозиция и от извънпарламентарни партии. Да не говорим за публикации от авторитетни социални анализатори и изявления от представители на адвокатската колегия.

 

Мотивите за включване в тази раздухана полемика със сигурност са различни за различните заинтересовани. Едни доказват, че са фактор във властта; други използват създалата се ситуация, за да популяризират своята мисия, а трети вероятно просто искат да покажат, че имат мнение. 

Сумарният ефект от всички тези изявления обаче е: принизяване на човешкото достойнство на едно от най-невидимите и лишени от достъп до представителство във властта малцинство у нас, а именно, трансджендър и интерсекс хората, обозначени в текущия дебат с обобщаващото понятие „трети пол“. Въпреки че темата за третия пол не е основен, дори не е и производен фокус на Истанбулската конвенция, тази статия ще бъде именно за третия пол. Или по-точно за всички хора, които не се вписват в „традиционните норми“ за пол. Неприкосновеността на биологично детерминираните мъжки и женски пол беше обявена за изключително важна за просперитета на България от защитниците на традиционните ценности. 

Да си трансджендър или интерсекс не е въпрос на избор и не носи никакви привилегии. Представете си, че сте родител на момче, което още от 3-годишна възраст предпочита да играе с играчки, обикновено употребявани от момичетата, на 4-5 г. се опитва да си сложи червило и да обуе обувките с токчета на майка си, а на 7 г. вече иска да се облича само с роклички и поли. Какво можете да направите? Да го заведете на психолог или на психиатър? Ако попаднете на специалист, който е запознат с транссъстоянията, вероятно ще чуете, че нищо не може да се направи, за да бъде накарано детето ви да се чувства комфортно с пола, с който се е родило. Ако попаднете на привърженик на терапията за промяна в половата идентичност, детето ви може да претърпи редица травмиращи и опасни за здравето интервенции с ваше съгласие, ефектът от които в най-добрия случай ще бъде нулев, а в най-лошия може да доведе до влошено психично здраве.

Кой родител би искал детето му да бъде подложено на доказали своята неефективност в други страни терапии за промяна в половата идентичност? Кой родител би искал детето му да бъде подложено на травмиращи подигравки в училище, ако не се вписва в „традиционните“ норми за мъж и жена? Кой родител би искал да прочете предсмъртното писмо, оставено от неговия транссин или трансдъщеря, предпочели да сложат край на живота си, вместо да живеят в ада, наречен „традиционни норми за пола“.

Традиционното разбиране за пола е, че последният е биологично детерминиран, даден веднъж завинаги на човек в момента на неговото раждане (или може би зачеване), и се определя като мъжки или женски. Да, но във всяко общество се раждат хора, чиито пол не може да бъде еднозначно определен като мъжки или женски (интерсекс хората), както и хора, които още от ранна детска възраст или през тийнейджърските си години не се чувстват добре с биологичния пол, с който са се родили, и желаят да променят своя пол. 

Да, казват противниците на ратифицирането на Истанбулската конвенция, такива случаи има, но те не изискват законодателни мерки.

„Не можем да допуснем законодателно приемане на процедура за смяна на пола“, подчерта в ефира на Нова телевизия в сутрешното предаване на 4.1.2018 г. Александър Сиди, представител на ВМРО.

Напротив. Липсата на законодателно признаване на правото на индивида да приеме граждански пол, който съответства на дълбокото му лично себеусещане, обикновено води до сериозни лични трагедии. На всички противници на законодателното признаване на това основно човешко право пожелавам единствено някой ден да имат транс- или интерсекс дете, или друг близък до тях човек да отглежда такова дете, за да почувстват болката, обидата, безсилието, безнадеждността, скръбта и отчаянието, породени от липсата на подкрепяща среда, в която тяхното дете да може да порасне здраво и щастливо. Хуманно ли е да няма законодателна защита за хора, които не могат да приемат психологически пола, с който са се родили, или за такива, чиито полови характеристики не са били еднозначно мъжки или женски и полът, определен при раждането, е различен от пола, с който биха искали да живеят?

Хуманно ли е да превръщаме в обект на подигравка или в плашила хората с различни от традиционните разбирания за мъж и жена полови идентичности или полови характеристики?

Но какво общо има с ратифицирането на Истанбулската конвенция всичко това? Всъщност нищо. Атаките срещу конвенцията се изродиха в атаки срещу „третия пол“ по няколко причини:

  • Лесно е да се атакува малцинство, което няма никакво представителство във властта, като в същото време е под 2% от населението и няма силни видими застъпници. На практика освен активиста Пол Найденов и още няколко активисти за правата на ЛГБТИ в България никой не говори публично в подкрепа на правата на трансджендър и интерсекс хората у нас. Покрай търсенето на „жертвена овца“ от противниците на Истанбулската конвенция изтъкването на „социалния пол“ като синоним на трети пол се оказа сравнително лесна фабула, чрез която се демонизират човешки същества с най-малък достъп до правосъдие и законодателна закрила в България. 
  • Намирането на причини да не се ратифицира Истанбулската конвенция, които са извън основния фокус на конвенцията, показва наличие на властови игри, които имат за цел да затвърдят нечии властови позиции чрез създаването на напрежение в парламента и правителството. 
  • Не на последно място, демонстративното подчертаване на интереса на определени политически играчи да дават превес на „традиционни ценности“ пред защитата на човешките права на уязвими групи показва ясно, че на малцинствата у нас се гледа като на маловажни, подлежащи на ограничения на правата и дори вредни, ако бъдат третирани наравно с мнозинството.
  • Заиграването с другия аргумент за необходимостта да се предоставя убежище на „всеки травестит от Иран“, който ще се появи на националната граница под предлог, че животът му е застрашен в неговата страна на произход, не е нищо повече от опит да се сплаши населението, че даването на равни права на малцинства по полов признак води до непредсказуеми последници от възможни спекулации.

Отново този аргумент води до логичното заключение, че да се дават равни права на всички е опасно и трябва на всяка цена да се избегне. За това доколко тази заплаха е реална може да се провери в статистиките на Агенция за бежанците – да видим колко точно молби за убежище на база сексуална ориентация или полова идентичност са получени през последните 2 години, откакто започна бежанската криза в Европа.

Основният смисъл на Истанбулската конвенция, за който не се говори особено много публично, е да бъдат описани изчерпателно и криминализирани различните най-често срещани форми на насилие срещу жени, включително домашното насилие. Тя изисква от държавите, които са я ратифицирали, да криминализират физическото и психологическото насилие, сексуалното насилие, включително изнасилване, преследването, гениталното осакатяване на жени, принудителните бракове, принудителните аборти и насилствената стерилизация, както и до известна степен сексуалния тормоз. 

Опасността от Истанбулската конвенция, която нейните противници виждат като заплаха за обществения ред, е, че тя защитава еднакво всички хора, вкл. малцинства, дискриминирани на основа пол и полови характеристики, както и сексуална ориентация. В този смисъл както цисжените, така и трансжените, така и лесбийките, така и хетеросексуалните мъже, така и гей мъжете, така и бисексуалните, така и интерсекс хората би трябвало да получат еднаква закрила от законодателството, ако станат жертва на насилие, основано на пола. Защо това е толкова страшно и разстройващо обществения морал? Сигурно защото по традиция се приема за нормално някои хора да бъдат насилвани, подигравани и маргинализирани.

 

Моника Писанкънева е активист във фондация "Ресурсен център - Билитис" и един от организаторите на ежегодния "София прайд".

Атаката срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция се разгърна до умопомрачителни размери и в нея понастоящем вземат участие както неправителствени организации, чиято основна цел е поддържането на „традиционни ценности“ за сметка на човешките права, така и редица политически партии от и извън управлението.

Защо толкова много и на пръв поглед различни по своя характер организации се включиха в тази атака и споделят кажи-речи еднакви доводи срещу ратифицирането на конвенцията? Дали е случайно да видим аргументация, оповестена най-напред от асоциация „Общество и ценности“, да бъдат впоследствие споделени от националистически партии, които влизат в състава на правителството, от партии в опозиция и от извънпарламентарни партии. Да не говорим за публикации от авторитетни социални анализатори и изявления от представители на адвокатската колегия.

 

Мотивите за включване в тази раздухана полемика със сигурност са различни за различните заинтересовани. Едни доказват, че са фактор във властта; други използват създалата се ситуация, за да популяризират своята мисия, а трети вероятно просто искат да покажат, че имат мнение. 

Сумарният ефект от всички тези изявления обаче е: принизяване на човешкото достойнство на едно от най-невидимите и лишени от достъп до представителство във властта малцинство у нас, а именно, трансджендър и интерсекс хората, обозначени в текущия дебат с обобщаващото понятие „трети пол“. Въпреки че темата за третия пол не е основен, дори не е и производен фокус на Истанбулската конвенция, тази статия ще бъде именно за третия пол. Или по-точно за всички хора, които не се вписват в „традиционните норми“ за пол. Неприкосновеността на биологично детерминираните мъжки и женски пол беше обявена за изключително важна за просперитета на България от защитниците на традиционните ценности. 

Да си трансджендър или интерсекс не е въпрос на избор и не носи никакви привилегии. Представете си, че сте родител на момче, което още от 3-годишна възраст предпочита да играе с играчки, обикновено употребявани от момичетата, на 4-5 г. се опитва да си сложи червило и да обуе обувките с токчета на майка си, а на 7 г. вече иска да се облича само с роклички и поли. Какво можете да направите? Да го заведете на психолог или на психиатър? Ако попаднете на специалист, който е запознат с транссъстоянията, вероятно ще чуете, че нищо не може да се направи, за да бъде накарано детето ви да се чувства комфортно с пола, с който се е родило. Ако попаднете на привърженик на терапията за промяна в половата идентичност, детето ви може да претърпи редица травмиращи и опасни за здравето интервенции с ваше съгласие, ефектът от които в най-добрия случай ще бъде нулев, а в най-лошия може да доведе до влошено психично здраве.

Кой родител би искал детето му да бъде подложено на доказали своята неефективност в други страни терапии за промяна в половата идентичност? Кой родител би искал детето му да бъде подложено на травмиращи подигравки в училище, ако не се вписва в „традиционните“ норми за мъж и жена? Кой родител би искал да прочете предсмъртното писмо, оставено от неговия транссин или трансдъщеря, предпочели да сложат край на живота си, вместо да живеят в ада, наречен „традиционни норми за пола“.

Традиционното разбиране за пола е, че последният е биологично детерминиран, даден веднъж завинаги на човек в момента на неговото раждане (или може би зачеване), и се определя като мъжки или женски. Да, но във всяко общество се раждат хора, чиито пол не може да бъде еднозначно определен като мъжки или женски (интерсекс хората), както и хора, които още от ранна детска възраст или през тийнейджърските си години не се чувстват добре с биологичния пол, с който са се родили, и желаят да променят своя пол. 

Да, казват противниците на ратифицирането на Истанбулската конвенция, такива случаи има, но те не изискват законодателни мерки.

„Не можем да допуснем законодателно приемане на процедура за смяна на пола“, подчерта в ефира на Нова телевизия в сутрешното предаване на 4.1.2018 г. Александър Сиди, представител на ВМРО.

Напротив. Липсата на законодателно признаване на правото на индивида да приеме граждански пол, който съответства на дълбокото му лично себеусещане, обикновено води до сериозни лични трагедии. На всички противници на законодателното признаване на това основно човешко право пожелавам единствено някой ден да имат транс- или интерсекс дете, или друг близък до тях човек да отглежда такова дете, за да почувстват болката, обидата, безсилието, безнадеждността, скръбта и отчаянието, породени от липсата на подкрепяща среда, в която тяхното дете да може да порасне здраво и щастливо. Хуманно ли е да няма законодателна защита за хора, които не могат да приемат психологически пола, с който са се родили, или за такива, чиито полови характеристики не са били еднозначно мъжки или женски и полът, определен при раждането, е различен от пола, с който биха искали да живеят?

Хуманно ли е да превръщаме в обект на подигравка или в плашила хората с различни от традиционните разбирания за мъж и жена полови идентичности или полови характеристики?

Но какво общо има с ратифицирането на Истанбулската конвенция всичко това? Всъщност нищо. Атаките срещу конвенцията се изродиха в атаки срещу „третия пол“ по няколко причини:

  • Лесно е да се атакува малцинство, което няма никакво представителство във властта, като в същото време е под 2% от населението и няма силни видими застъпници. На практика освен активиста Пол Найденов и още няколко активисти за правата на ЛГБТИ в България никой не говори публично в подкрепа на правата на трансджендър и интерсекс хората у нас. Покрай търсенето на „жертвена овца“ от противниците на Истанбулската конвенция изтъкването на „социалния пол“ като синоним на трети пол се оказа сравнително лесна фабула, чрез която се демонизират човешки същества с най-малък достъп до правосъдие и законодателна закрила в България. 
  • Намирането на причини да не се ратифицира Истанбулската конвенция, които са извън основния фокус на конвенцията, показва наличие на властови игри, които имат за цел да затвърдят нечии властови позиции чрез създаването на напрежение в парламента и правителството. 
  • Не на последно място, демонстративното подчертаване на интереса на определени политически играчи да дават превес на „традиционни ценности“ пред защитата на човешките права на уязвими групи показва ясно, че на малцинствата у нас се гледа като на маловажни, подлежащи на ограничения на правата и дори вредни, ако бъдат третирани наравно с мнозинството.
  • Заиграването с другия аргумент за необходимостта да се предоставя убежище на „всеки травестит от Иран“, който ще се появи на националната граница под предлог, че животът му е застрашен в неговата страна на произход, не е нищо повече от опит да се сплаши населението, че даването на равни права на малцинства по полов признак води до непредсказуеми последници от възможни спекулации.

Отново този аргумент води до логичното заключение, че да се дават равни права на всички е опасно и трябва на всяка цена да се избегне. За това доколко тази заплаха е реална може да се провери в статистиките на Агенция за бежанците – да видим колко точно молби за убежище на база сексуална ориентация или полова идентичност са получени през последните 2 години, откакто започна бежанската криза в Европа.

Основният смисъл на Истанбулската конвенция, за който не се говори особено много публично, е да бъдат описани изчерпателно и криминализирани различните най-често срещани форми на насилие срещу жени, включително домашното насилие. Тя изисква от държавите, които са я ратифицирали, да криминализират физическото и психологическото насилие, сексуалното насилие, включително изнасилване, преследването, гениталното осакатяване на жени, принудителните бракове, принудителните аборти и насилствената стерилизация, както и до известна степен сексуалния тормоз. 

Опасността от Истанбулската конвенция, която нейните противници виждат като заплаха за обществения ред, е, че тя защитава еднакво всички хора, вкл. малцинства, дискриминирани на основа пол и полови характеристики, както и сексуална ориентация. В този смисъл както цисжените, така и трансжените, така и лесбийките, така и хетеросексуалните мъже, така и гей мъжете, така и бисексуалните, така и интерсекс хората би трябвало да получат еднаква закрила от законодателството, ако станат жертва на насилие, основано на пола. Защо това е толкова страшно и разстройващо обществения морал? Сигурно защото по традиция се приема за нормално някои хора да бъдат насилвани, подигравани и маргинализирани.

Коментари

kate pate's picture
kate pate
kate pate4

Не ме занимавай с глупости

Не искам да говоря за третия пол.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате от българското председателство?