В последния ден на срещата в Париж, проведена  от 19 до 21 ноември 1991 г., държавните и правителствени ръководители на 32 европейски  страни, САЩ и Канада, участници в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, подписаха Парижката харта за нова Европа. Тя потвърждава края на епохата на конфронтация и приема принципите на либералната парламентарна демокрация като „единствена управленска система” – човешки права, демократични избори, правова държава, пазарна икономика, върху които ще се изгражда и развива нова, обединена Европа. Френският президент Франсоа Митеран даде обяд в Елисейския дворец в чест на новоизбрания български президент Желю Желев, доскоро дисидент и водач на демократичната опозиция – СДС. По време на приятелския разговор д-р Желев и ние, придружаващите го, говорихме за сблъсъците на дисидентските групи с режима на Живков, за организираните от тях първи вълнуващи събрания, шествия и митинги преди и след 10 ноември 1989 г., за последвалите бурни събития и демократични промени, затова как след драматично загубените от СДС избори за Велико народно събрание гражданите излязоха на улицата, свалиха комунистическия президент Петър Младенов и сега текат масови демонстрации и стачки срещу кабинета на Андрей Луканов, което, вярваме, че ще бъде последното комунистическо правителство.  Говорихме също за тежките икономически и социални проблеми, за катастрофалното положение на страната, отежнено от нежеланието и страха на управляващата социалистическа партия да предприеме необходимите радикални реформи, за нуждата от помощ от страна на Запада. Митеран разпитваше и слушаше с интерес. После развълнувано каза, че е тъжно да чуваш за неволите и проблемите на българите, но същевременно го обзела искрена ревност, защото е рядък  шанс за едно поколение да преживее и още повече да участва в такива грандиозни, революционни промени.

Всеки от нас си даде сметка, че, улисани в борби и подтиснати от тежестите на момента, не усещаме величието на случващото се, на мирната революция, с която България се освобождава и разрушава тоталитарната система и започва да гради модерно демократично общество, започва своя преход към Европейската общност на демократичните нации. След няколко дни, на 29 ноември, Андрей Луканов подаде оставката на последното комунистическо правителство. Хората по улиците на София ликуваха, а западните наблюдатели оприличиха ставащото в българската столица с „нежната революция” в Прага през ноември 1989 г. „Вчера Берлинската стена у нас рухна!” – тържествено обяви в. „Демокрация” на другия ден и добавя угрижено: „Няма да е лесно да преминем от свещи и купони към пълни магазини и достоен живот.” Месец по-късно бе съставено първото коалиционно, не-комунистическо правителство, което стартира радикални, либерални административни и икономически реформи, насочени към фундаментална трансформация или, както ние тогава казвахме, към смяна на системата.

Всичко това се случи в дългата политическа година, наречена „годината на чудесата”, която започна на 10 ноември 1989 г. В своето новогодишно обръщение президентът Желев казва, че отиващата си „забележителна” 1990 г. ще остане в историята на България като година на „големи политически промени. Както и в други страни на Източна Европа, тази година България извърши мирния преход от тоталитарна, еднопартийна система към парламентарна демокрация…по всичко изглежда, че 1991 ще бъде година на икономически промени, на радикални икономически реформи.” При посещението в Лондон в края на февруари 1991 г. по време на срещата с президента Желев г-жа Маргарет Тачър каза: „Колкото и странно да изглежда, България, която по отношение на процесите на демократизация се очертаваше като най-бавно напредващата страна, сега вече е на път да се изравни с водещите страни Полша, Чехословакия и Унгария…Възхищавам се от вашата смелост.”    

Послеслов: През октомври 1991 г. СДС спечели изборите и отстрани БСП от властта. Под флага на войнствения антикомунизъм новите властници загърбиха демократичната толерантност и влязоха в конфликт с всички, които не приемаха месианското им водачество. За да загубят властта и да докарат реставрацията на социалистите. Либералните реформи затихнаха. Възрожденският порив на сътрудничество се разми в конфронтацията и страстите за власт и богатство в сивия сумрак на протяжния Преход. Оказа се, че след 10 ноември са се срещнали две планети – едната с малка група просветени хора, амбицирани да модернизират страната, и другата - с огромно множество, обсебено от страстта за богатство и сладък живот. Срещнали се и се разминали…