Рекламираните от главния прокурор Иван Гешев по време на изслушванията му в парламента през седмицата "прокурорски" промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) вече са стигнали до всички парламентарни групи в Народното събрание. И Клуб Z разполага с документа.

Той съдържа например идеята в определени случаи наказателните дела да приключват на две съдебни инстанции - тоест без участието на Върховния касационен съд. Друга идея е специални разузнавателни средства да са допустими за по-дълъг срок, отколкото сега, когато става дума за разследвания на организирана преспъпност или "против държавата". Тези дела са подопечни едно от отрочетата на управленията на ГЕРБ в съдебната система - Специализираната прокуратура. 

Предложенията са общо 23. А специализираният правен сайт "Лекс" ги е разгледал по същество. От медията припомнят, че преди дни и зам.-главният прокурор Красимира Филипова огласи част от идеите на държавното обвинение за намаляване на формализма в наказателния процес. Но само част. 

Решенията на апелативните съдилища да не подлежат на касация

„Касационният способ за проверка на делата да се установи като извънреден, а не като редовен, по отношение на въззивните решения на апелативните съдилища, с които се потвърждават или изменят присъдите“, предлагат от прокуратурата. Това означава до ВКС да стигат само присъдите на въззивните съдилища.

Т.е. върховните съдии ще се произнасят само в случаите, когато първите две инстанции не са били на една позиция и например първата е прочела осъдителна, а втората – оправдателна присъда. Ако има единодушие и апелативният съд потвърди с решение присъдата на окръжния съд, тo няма да подлежи на касационна проверка, обяснява "Лекс". 

В момента такъв е законодателният подход при делата, по които първа инстанция е районен, а втора – окръжен съд. Разликата е, че апелативните съдилища и най-вече Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) гледат делата за най-тежките и сложни престъпления и така по тях думата няма да имат върховните съдии, чиято основна задача е да уеднаквяват практиката, а и са с най-голям опит. Според специалисти по наказателен процес така има опасност да се формират регионални практики по апелативни райони.

Контрааргументът на обвинението е, че подсъдимите имат право да поискат възобновяване на процеса. 

Едно поемно лице 

Проблемът с поемните лица също е във фокуса на предложенията на прокуратурата. Позицията на държавното обвинение е, че макар да има международни препоръки за премахване на института, засега не са приемливи крайни решения, припомня "Лекс". Затова се предлага да може да има не "поемни лица", а... "поне едно поемно лице". (Това - най-общо, са хората, които присъстват при събиране на доказателства на място по дадено разследване и подписват протокол. Може и с възражения- б.р.)

Все пак следва уточнение в предложенията:

„До законовия минимум от едно поемно лице следва да се прибягва само в изключителни случаи – когато действията по разследване се извършват в труднодостъпни местности; когато е възможно да възникне опасност за живота или здравето на поемното лице; когато намирането на второ поемно лице е трудно и ще забави сериозно действието по разследването, а то е неотложно или е неповторимо, както и в други подобни случаи“

По-дълго... подслушване, проследяване, въобще ползване на СРС

„Да се предвидят по-дълги срокове за използване на специални разузнавателни средства при разследването на извършено тежко умишлено престъпление по глава първа от НК, както и на престъпления по чл.321 и чл.321а от НК“, предлагат от държавното обвинение.

Глава Първа от НК съдържа "престъпленията против Републиката", а другите текстове са за организирани престъпни групи. 

Сега по закон срокът, в който прокуратурата и другите служби могат да поискат прилагане на СРС - тоест подслушване, проследяване и т.н. - е до 2 месеца с възможност за удължаване до не повече от 6 месеца.

От прокуратурата предлагат по делата срещу организирани престъпни групи първоначалният срок е до 4 месеца, с възможност за удължаване до 12 месеца, а за служител под прикритие – до 6 месеца, с възможност за удължаване до 18 месеца.

Нещо повече - освен по-дълъг срок за прилагане на по същество "извънредния" способ за разследване, какъвто са СРС, прокуратурата иска да може и да протестира разпорежданията на съда, с които се отказва прилагането на СРС. Това да може да става пред председателя на по-горен съд.  (Припомняме, че същата тази прокуратура е против съдебен контрол над отказите на нейни представители да образуват досъдебни производства - б.р.). 

Друго предложение е отвличането и противозаконното лишаване от свободата да бъдат добавени сред престъпленията, при които може да се използват СРС срещу свидетел с негово съгласие (чл. 173, ал.5 от НПК).  Мотивите са, че това са тежки и опасни посегателства срещу основно право на личността и разкриването, преустановяването и доказването им следва да са бързи и ефективни.

Да отпадне санкцията за действия извън срока на разследването

НПК предвижда, че разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му (чл. 234). Този срок може да бъде удължаван многократно с по два месеца.

В момента според чл. 234, ал. 7 НПК всяко действие по разследването, извършено извън сроковете първоначален и удължен, не поражда правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.

Прокуратурата обаче, оказва се в предложенията на Гешев, не харесва тези "дисциплиниращи" текстове - каквато е всъщност целта им. Затова се иска отпадането им.

Според държавното обвинение текстовете противоречат на основни принципи на наказателния процес. „Чл. 1 НПК не предвижда сред основните задачи на този кодекс „дисциплинирането“ на държавните органи в наказателния процес. „Дисциплинирането“ е задача на ЗСВ и се извършва с дисциплинарни мерки в дисциплинарни процедури“, пише в предложението и се заявява, че последиците от тази норма отричат принципите на разкриване на обективната истина и на оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение. „Те накърняват пряко законния интерес на обществото и на пострадалия да бъде установена истината и наказан виновният, а същевременно нито обществото, нито пострадалият имат каквато и да било вина за нарушаването от разследващия орган на правилата по чл. 234, ал. 1- 4 НПК. Недопустимо е обществото и пострадалият да носят негативни последици заради чуждо неправомерно поведение“, заявяват от държавното обвинение. И посочват, че е възможно доказателствата, събрани извън срока на разследването, да са в полза на обвиняемия.

Изтъква се и друг аргумент срещу правилото на чл. 234, ал. 7 НПК: „Нещо повече – критикуваната разпоредба създава възможности за особено недобросъвестни разследващи органи целенасочено да „пропуснат да забележат“, че са изтекли сроковете по чл. 234, ал. 1-4 НПК, и да проведат неповторими действия по разследване. Така „законно“ ще бъде лишено делото от решаващи доказателства за разкриване на истината, като тези доказателства могат да са както оправдателни, така и обвинителни“.

В предложението, изпратено от прокуратурата до народните представители, са представени и много други идеи за промени в НПК по различни въпроси – от възможността за унищожаване на опасни отпадъци, през отказа на близки на обвиняемия от вече дадени показания до основанията за възобновяване.

В него са влезли и предложения за повече възможности за използване на ресурсите на следователите и например тези от спецпрокуратурата да могат да поискат техни колеги от други следствени отдели да извършат определени действия по разследването. Представени са и вече огласяваните идеи за разширяване на компетентността на военните магистрати, като им се възложат делата за престъпленията, извършени от гражданските лица на служба в ДАНС, МВР и дирекциите по изпълнение на наказанията и съдебна охрана в Министерството на правосъдието, при или по повод изпълнение на службата им.

Припомняме, че прокуратурата, както въобще представителите на съдебната власт, нямат право на законодателна инициатива по Конституция. Това е правомощие само на Министерския съвет и на народните представители. Изключение има за президента, който обаче има право да внася само проект за промени в или за нова Конституция. Разбира се, институциите не могат да бъдат спрени да отправят предложения (това така и така се случва често, но неофициално и се намира подходящ вносител - б.р.). От правителството или представители на Народното събрание зависи дали биха припознали и внесли в законодателния орган подобни предложения, за да се произнесе той. 

В т.нар. от премиера Бойко Борисов "чернова" на нова Конституция, с която той поиска свикване на Велико народно събрание, от ГЕРБ дори бяха записали законодателна инициатива на съдебната власт по нормативната база, която я засяга. На практика това би значело, например, прокуратурата сама да си пише законите и правилата, по които работи. Закономерно тази идея срещна жесток отпор и при окончателното внасяне на проекта в Народното събрание с над 120 гласа от ГЕРБ, ОП и "Воля", тази хрумка отпадна от текста.