За него са писали, че притежава мозък с размера на графство Кент. През 2003 г. вестник „Обзървър” го нарича един от най-смешните хора, които са се раждали някога. Завършил е Кеймбридж и го смятат за човека, който говори най-безупречния английски. Стивън Фрай във Великобритания е известен като еталон на британския дух. А с поредицата си за древногръцката митология той се превръща и в човека, който помага да преосмислим цялата европейска, а дори и световна цивилизация.

Цикълът „Митове”, „Герои” и обещаната от Фрай трета книга, още ненаписана – „Хора”, е преосмисляне с усмивка на всичко, което е заложено в хората като родова и цивилизационна памет.

Фрай си играе с легендите така елегантно, с толкова фино усещане за мяра и така виртуозно, както може да го направи само човек, посветил живота си на дълбоко изследване на една почти необозрима материя. Изучаването дори само на част от материала, включен в книгите му, може да бъде цел на цяла академична кариера.

„Герои”, с подзаглавие „Смъртни и чудовища, походи и приключения”, разглежда полубожествените фигури в митологията като Херакъл, Орфей, Язон и Тезей. В тази книга се появява Едип, който влиза в удивителен диалог със Сфинкса – готов за екранизиране в английска комедия. Тънкото чувство за хумор на Фрай се съчетава с фриволността на митологичните образи и от това се ражда нов божествен и героичен пантеон – много по-лесен за възприемане от съвременните хора, които имат нужда от приземяване на притчите.

Парадоксът е, че всъщност Фрай задълбочава метафоричността, като придава модерно звучене на класиката. Езикът е ключов – съвременната лексика съдържа допълнителни значения, обогатяващи древната основа.

За българския превод, който не ни лишава от това усещане за модерност на мита, трябва да благодарим на Боряна Джанабетска.

Предлагаме ви откъс от „Герои” на Стивън Фрай, предоставен на „Площад Славейков“ от изд. „Еднорог“.

Гатанката на Сфинкса

Провинцията Беотия, през която вървял Едип, била земя с хубави поля, тихи долини и реки с искрящи води. Установил, че избраният от него път водел към един планински проход. Чул как някой му подвикнал:

– На твое място не бих тръгнал натам.

Едип се обърнал и видял един старец, който се подпирал на тояга.

– Така ли? Защо?

– Защото това е планината Фикион.

– И какво от това?

– Не си ли чувал да се говори за Сфинкса?

– Не. Какво е това „Сфинкс“?

– Аз съм беден човек.

Едип въздъхнал и пуснал една монета в протегнатата длан на стареца.

– Благодаря сърдечно, господарю – казал хрипливо старецът и присвил очи. – Някои казват, че Сфинксът бил изпратен от самата царица на небесата, като наказание за цар Лай. За него поне трябва да си чувал?

Едип винаги внимавал в учебната стая. От него се искало да запаметява безкрайни списъци с имената на досадни дребни царе, принцове и главатари на племена.

– Лай, цар на Тива. Син на Лабдак, син на Полидор, син на Кадъм.

– Точно той. Пра-правнук на самия сеяч на драконови зъби. Съпруг на царица Йокаста и много могъщ цар и господар.

– А защо би пожелала Хера да го накаже?

– Е, работата е такава… Той изнасилил Хризип от Пиза, така се говори. Така или иначе, момчето се самоубило.

– Чувал съм тази история. Но нима това не се е случило много отдавна?

– Преди двайсет и повече години. Но какво означава толкова време за боговете?

– Така че тя изпратила този сфинктер…

– Ха! Шегаджия си ти. Сфинкс, казах. Ужасно създание с глава на смъртна жена, но с тяло на лъв и с криле на птица. Не ти трябва да се захващаш с него. То седи там, на върха на прохода, точно накъдето се беше упътил. Спира всеки пътник и му задава една гатанка. Ако пътникът не успее да намери правилния отговор, Сфинксът го хвърля в пропастта и той загива, удряйки се в скалите долу. Досега никой не е успял да намери отговора на загадката. И търговци, и обикновени пътници не успяват да се доберат до Тива. Ако искаш да стигнеш там, най-добре ще е да заобиколиш цялата планина, за да избегнеш Сфинкса.

– Бива ме с гатанките – казал Едип.

Старецът поклатил глава.

– Виждаш ли лешоядите, които кръжат високо във въздуха? Те ще кълват плътта от изпотрошеното ти тяло.

– Или от тялото на сфинктера.

– Сфинкс, момко. Това е Сфинкс, не забравяй.

Едип го оставил да се киска хрипливо и да цъка с език, и продължил по пътя си…

Колкото по-нагоре се качвал, толкова повече се стеснявал планинският проход. Старецът се оказал прав за лешоядите, над него кръжали цяла дузина и надавали нетърпеливи крясъци.

– Спри!

Той вдигнал поглед и видял крилатата фигура, приседнала на една скална издатина над него. Тя скочила и се приземила с меко тупване на пътеката пред него, разпервайки и свивайки криле.

Човешко лице, тяло на лъв, точно както бил казал старецът.

– Добро утро, господарю – казал Едип.

– Господарю? Господарю? Сляп ли си?

– Прости ми, трудно е да се прецени. Дори не съм сигурен къде ти е лицето и къде – задникът.

– О, с радост ще те гледам как умираш – и лъвската козина на чудовището настръхнала.

– Има да почакаш – отвърнал Едип. – Нямам намерение да умирам още дълги години. А сега, ако ме извиниш, трябва да продължавам.

– Не бързай толкова! Никой не може да мине оттук, ако не даде правилен отговор на моята гатанка.

– Аха, разбирам. А гатанката е защо майка ти не те е удушила още при раждането ти, нали?

Сфинксът, който се имал за много красив – и наистина бил такъв – изфучал гневно.

– Ще отговориш на гатанката или ще умреш! – и посочил отвесната канара под себе си. Едип хвърлил поглед надолу. По скалите в дъното на пропастта се търкаляли стотици избелели от слънцето човешки кости.

– Ооо! Гадна работа! Давай тогава. Няма да си изгубя тук целия ден. Трябва да стигна до Тива преди свечеряване.

Сфинксът седнал и се опитал да се овладее. Никога дотогава не бил срещал човек като Едип.

– Отговори ми на този въпрос, пътниче. Кое е това създание, което ходи на четири крака сутринта, на два крака по пладне, а вечер – на три крака?

– Хммм… на четири крака сутринта, на два крака по пладне, а вечер – на три крака?

– Само ми отговори на този въпрос – казал Сфинксът, – и си свободен да си продължиш по пътя.

Едип всмукал въздух през зъби.

– Човече! – казал после, клатейки глава. – Сложна е тази, дума да няма.

– Ха! Значи не можеш да отговориш?

– Че аз отговорих – Едип повдигнал учудено вежди. – Не ме ли чу?

Сфинксът го загледал удивено.

– Какво искаш да кажеш?

– Току-що казах „Човече“. Отговорът е „човекът“. Когато човекът се роди, в утрото на своето съществуване, той пълзи на четири крака; в разцвета на силите си, пладнето в деня на живота му, той ходи прав, на два крака; но във вечерта на живота си вече има трети – тоягата, на която се подпира, за да върви.

– Н-но… как?

– На това му се казва „интелигентност“. А сега хайде да опитам да задам гатанка на теб… Кое създание има лице на вещица, тяло на свиня, криле на гълъб и мозък колкото грахово зърно? Не се ли сещаш?

Сфинксът се изправил с крясък на задните си лапи и преди да успее да разтвори криле, паднал назад от ръба на канарата, размахвайки лапи във въздуха, и се разбил в скалите долу. Лешоядите връхлетели надолу с радостни писъци. Едип продължил, слизайки за разлика от тях по-полека надолу по планината.

В долината пред него се разстилал град Тива, край който блестели водите на езерото Копаис. Вървейки натам, той срещал овчари, козари и група войници, които до един се удивили, че виждат човек да слиза откъм планинския проход.

Докато стигнал до портите на Тива, вестта за победата му над Сфинкса се разнесла из целия град. Той бил приветстван възторжено от жителите на града, които го качили на раменете си и го понесли към двореца, за да го представят на владетеля Креон.

– Ти ни отърва от ужасен проблем, млади човече – казал царят. – Това създание не само беше запушило най-важния за нас търговски път, но и присъствието му караше мнозина да мислят, че над Тива тежи проклятие. Други царства и градове отказваха да търгуват с нас. Сестра ми, царицата, иска да ти благодари лично.

Царица Йокаста приела героя с мила усмивка. Едип отвърнал на усмивката ѝ. Тя била по-възрастна от него с някоя и друга година, но забележително красива.

– Ти си в траур, царице – казал той, покланяйки се ниско и задържайки ръката ѝ малко по-дълго, отколкото мнозина биха счели за прилично.

– За моя съпруг, царя – отвърнала Йокаста. – Банда разбойници го причакали в засада и го убили. Оттогава брат ми Креон управлява царството като регент.

– Приеми искрените ми съболезнования, господарке.

Колко извънредно привлекателна жена, мислел си Едип.

Колко извънредно привлекателен млад мъж, мислела си Йокаста.

Площад "Славейков"