Ако в живота промяната е единствената константа, то в бойкологията това е личното настроение на премиера. Ето защо и бойколозите са изправени пред сериозното изпитание всеки път да предугаждат как се е събудил политическият ръководител на държавата, за да се ориентират как ще се движи джипката на управлението. 

Бойкологията е по-скоро изкуство на възможното, където никога не знаеш какво ще хрумне на лидера на ГЕРБ. Вижте например доганолозите. Те се мъчат да разсъждават върху аксиомата за морфическия резонанс, като използват формулата за „студения резерв“ на всяка власт. Костолозите пък разчитат на лабораторните инструменти за измерване на риска и идолопоклоничеството в духовните измерения на драгалевската вяра. Докато бойколозите събират данни от епидермалните излъчвания от политическото тяло на обекта на тяхното изследване. 

При бойкологията е важно да се знае, че политическата отговорност е условно понятие. Тук лидерът никога не поема отговорност за нищо. Той винаги е в ролята на добрия, на щедрия, който раздава парите на данъкоплатците от сърце: на пенсионерите, на държавните служители, детски, полицейски, на първа и втора линия, за манастири и спортни зали, изобщо на всеки, който му се примоли, че има нужда. 

При бойкологията всичко изглежда, че е хаос. Но за сметка на това е добре организиран. Приема се, че ще има болници, които ще лекуват само и единствено коронавирус. После се задължават всички болници да лекуват този вирус. Следва друго решение - всеки областен град да е длъжен да има "чиста" от коронавирус болница. Сега се оказва, че в някои областни градове не могат да отделят "чисто" лечебно заведение, защото големите болници трябва да са за COVID-19, не могат да съберат всички болни, а пък малките не са достатъчни да лекуват другите болни. Други общини отделят "чиста" болница, но едва след като изпишат до месец сегашните болни. 

Добрите бойколози знаят: всяко първо решение се брои за експеримент. И затова каквото и да изглежда и звучи като разумно, то винаги идва късно и резултатите не са такива, каквито се очаква да бъдат. 

В понеделник здравните власти обявяват, че ще предложат затваряне на държавата заради коронакризата. Решението трябва да влезе в петък. На брифинга присъстват представителите на Националния оперативен щаб – здравният министър Костадин Ангелов, ген. Мутафчийски. Прави впечатление кои са отсъстващите: премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Кирил Ананиев. При неочаквани обрати „намангърен“ ще бъде друг. 

От понеделник вечерта до петък обаче има достатъчно време премиерското тяло да се нагоди според обществените настроения. Още същия час, в който са обявени новите мерки, започват да хвърчат писма от бизнеса и различни браншови организации, че подобно решение е пагубно, Да, правителството трябва да предложи икономически мерки в подкрепа на затворените предприятия. Такива, разбира се, няма. До петък предложението на здравните власти няма да е това, което беше.

Експериментално погледнато, здравните власти закъсняха фатално за налагане на по-строги мерки. И отново го правят страхливо. Не налагат локдаун. „Защото вярваме, че заедно ще го наложим – така всеки от вас ще стане и лекар, и медицинска сестра. Така и вие ще станете герои в домовете си. Време е отново да се обединим в името на живота", обяви здравният министър Костадин Ангелов. Българските граждани са оставени да се оправят сами – включително и да се самолекуват.

И не на последно място - при бойкологията всичко започва и приключва с обобщението на премиера Бойко Борисов: „това е пунта мара, казано на преводен език“.