Когато японското правителство заповядва на адмирал Ямамото да атакува американската база в Пърл Харбър, той казва: "Можем да направим това, и можем да ги държим далеч за година или може би за 18 месеца, но после какво?"

Какво, наистина? Липсата на отговор на този въпрос води до бомбардирането на Хирошима и Нагасаки, до унижаването на Япония.  И днес великите сили много често не си задават този простичък въпрос, когато настояват за различни неща във вътрешните или международните работи.

На този въпрос със сигурност не е бил даден отговор, когато Югославия беше изолирана по време на т.нар. Балканска криза през 90-те години на миналия век. Неоконсерваторите и разни други политици решиха, когато притискаха Клинтън и администрацията му да прати войски, да подкрепят всяко усилие на Косово да се откъсне от Сърбия в името на самоопределението.

И какво стана - отвориха кутията на Пандора, изпълнена с проблеми и неприятности за САЩ, ООН и света. Русия, която винаги е смятала Сърбия за нещо като протекторат от "Южните славяни", беше възмутена и заяви, че Косово няма право да се цепи от суверенната държава. Москва предупреди тогава, че ако Косово се отдели от Сърбия с протекцията на западните армии, териториалната цялост на други държави ще бъде поставена на риск в бъдеще. С други думи тогава Кремъл укори Вашингтон, че като поддържа независимостта на Косово, защо не си отговаря на въпроса: "После какво?"

Днес Путин използва прецедента на Балканите, за да оправдае анексията на Крим чрез референдум и може би ще се възползва от руски граждани, които трябва да бъдат подкрепени с подобни акции и в други страни по границата на федерацията. Ние, от друга страна, се аргументираме, както той го правеше преди десетилетие, че Крим - с или без 
негова помощ, няма законно право да се откъсва от една суверенна държава. Както и че Русия няма право да осигурява подкрепа за своето малцинство и да преглътне настоящата ситуация.

През управлението на Клинтън и Буш вече имаше поне няколко напомняния, че балканският прецедент може един ден да ни създаде проблеми, с които днес се сблъскваме. Тогава служители на Държавния департамент и други политици обичаха да казват, че Косово е нещо "своеобразно" и твърдяха, че то никога няма да се повтори в бъдеще и да бъде използвано като прецедент.

Те грешаха. Русия беше загрижена навремето не само за съдбата на своя съюзник Сърбия, но и какво би станало, ако се използва подобен прецедент за Чечения с цел тя да бъда откъсната от нейната територия. Сега Москва обръща палачинката и твърди, че щом това се е случило на Балканите и е било прието, значи и подкрепата на Кремъл за руското население в държавите покрай неините граници, е същото.

Подобни аргументи се използват и от шотландците, каталунците, баските, венецианците. Всички те искат да се откъснат от страните си. Квебек вече загуби два референдума, обаче може да опита и трети път. Много американци не са чували за такива събития, но вече и в Щатите набират сили за разцепление.

Международните прецеденти често са създадени без реална мисъл за бъдещето, като нациите са се стремели да надделеят в спора за някакъв проблем или да оправдаят някакви спешни действия. Но, веднъж създадени, прецедентите могат да предизвикат реални проблеми. Позицията на САЩ, че "балканската ситуация е уникална", е правилна, но всяка такава ситуация е уникална по свой собствен начин

Руснаците сега, както и други народи, винаги изтъкват само едната страна, която им е от полза. Защото Москва, в края на краищата, все още твърди, че чеченците нямат никакво право да се отцепят. Така или иначе Балканите дадоха на Путин възможността, ако няма право да оправдае това, което прави в момента в Украйна и планира същото другаде, с думите: "Ако вие можете да го направите, значи можем и ние."

Преди 6 години Кристофър Боргън, професор по право, анализира възможността Балканският прецедент да се повтори и заключи, че това не е задължително. Но, въпреки това, "трябва да имаме предвид, че понякога най-ефективният закон в политическите ситуации е правото на случайните последици", коментира той.

Така че, за да се избегнат подобни последствия е хубаво да си задаваме въпроса на адмирал Ямамото: "После какво?" и да търсим сериозни отговори.

Авторът е наблюдател на "Вашингтон таймс", текстът е публикуван в същия вестник.