На фона на борбата между робството, ваксините и винетките, се появил и някакъв доклад, който ни припомнил, че не можем да си подредим 111-те хиляди квадратни километра. Добро утро! Ние това си го знаем и от това, че някой отвън ни го припомня, не ни става по-добре. Я, те първо да се оправят с гей браковете и бежанците! Ние тук си имаме по-важни неща да решаваме...

С тези думи ме пресрещна съсед, който често обича да ме изненадва с въпроси от рода „Прочете ли, че Брюксел наредил да извадим Балканджи Йово от читанката, за да вкарат цигански и сирийски песни?“ Не, точно това съм го пропуснал, но бях чел вече въпросния доклад и знаех много добре в коя част да открия онова, което ми трябваше. „Чакай, чакай“, викам и вадя телефона и бързо намирам изречението:

„Бавният напредък по делата за корупция по високите етажи на властта или по делата за организирана престъпност и несигурната реакция и последващи действия спрямо конкретни будещи недоумение събития като тези, свързани със Софийски градски съд през 2014 г., продължават да подкопават общественото доверие в способността на българските органи да гарантират правосъдие.“

„Дрън-дрън, сега и по-скъпа винетка трябва да им купувам, ей го края на месеца. Знаеш ли, че в Германия всички улици са с реотани, а тук са с дупки“.

Започвам бавно. Когато законът се прилага по желание, тогава няма ред. Когато няма ред, тогава ти крадат колата, обират ти къщата, а после никой не разследва, а пък ако изобщо хванат някой престъпник, чакай да го обвинят като хората, че и да го осъдят.

„Аз затва викам да ни разрешат като в Америка да си купуваме пушки. А колата съм я застраховАл при ХХХ-инс, нали ги знаеш кои са – никой не смее от тях да краде“.

Точно, викам. Защо да плащаш и за СОТ, и за застрахователи – от ония, че и пушка да си купуваш, след като си плащаш данъците и тези услуги би трябвало да ги получаваш.

„Да бе, да, видя във Враца какво става, добре че се вдигнА народа...“

Превъртам екрана и намирам следващия цитат от доклада. Виж какво препоръчва Брюксел:

„...насърчаването на по-голяма инициативност и чувство за отговорност чрез по-слабо изразена йерархичност, както и укрепване на отчетността и общественото доверие в прокуратурата като цяло".

Това означава прокурорът във Враца да е достатъчно независим и свободен да се ръководи само от закона и етичните правила. Да е сигурен, че кариерата му зависи от качествената работа и от честността му, а не от симпатиите и есемесите на кмета, окръжния прокурор, някой член на ВСС, депутат, министър или премиер. А не да решава първо едно, после главният прокурор да му нарежда друго, след това да лавира и да се нагажда според интервютата в сутрешните блокове.

„Е, ми то навсякъде е така“.

Ами така е. Колко години прокурори и полицаи се усмихваха на Ценко Чоков, който е откраднал част от територията на България, за да прави каквото иска и с територията, и с населяващото я население. Ако имаше независими прокурори, чиято кариера зависи само от качеството на работата им, г-н Чоков отдавна щеше да има проблеми, а нямаше да се налага отново главният прокурор да се впечатли от репортажите по медиите и да изпрати спешно проверка в село Галиче.

„Те всичките са синджир марка, пак ще се разберат“.

Точно синджир марка са. Това показва и съдържанието на записите между Владимира Янева и Румяна Ченалова. И понеже са синджир марка, затова не искат да разследват истински твърденията за търговия с влияние и политически натиск над съдии и прокурори. А трябва...

„Ма той Бойко – намига ми – май май бая от тия ги е...“

Това са глупости, вече повишавам тон. Каквото ще да прави премиерът в личното си време. Проблемът му е, че не води политика за повече законност, за независимост на съда, за отчетност на прокуратурата. Защото когато няма законност, тогава силните стават още по-силни. Няма конкуренция, останалите се мачкат, а всички пари отиват в няколко чифта ръце. А те, като не са принудени да поддържат високо качество, защото няма нито конкуренция, нито контрол, правят такива улици и магистрали, които цъфват с дупки след първата зима. Защото от бетон и асфалт лесно се краде, чувал съм да ми казват работещи в бранша. Затова ще си купиш по-скъпа винетка и пак ще си чупиш колата.

Това с винетката и ремонта на колата предизвика умълчаване. Минавам в настъпление: И нали знаеш, че рибата се вмирисва откъм главата. Затова беше важно членовете на ВСС, които решават за всички назначения, наказания и издигания в съдебната система, да взимат решения според закона и съвестта си. Да не са зависими, да няма лобита, да няма бели покривки, да няма сговаряния. Затова беше важно съдиите сами да си избират представителите във ВСС и да имат мнозинство в своята си колегия. Затова беше важно пък прокурорите да нямат, защото прокуратурата е строго йерархична организация – нали си ходил в казармата, където главният прокурор може да влияе и върху избора на своите представители във ВСС, и върху последващите решения, стига да има мнозинство. Както и стана.

„Добре де, що не го оправят тва...“

Защото, ако „тва“ се оправи, много хора от властта трябва да ни гледат не от телевизионния екран, а откъм другата страна на решетките. Ако „тва“ се оправи, току-виж фирмите съберат смелост, извадят част от парите си от банките и започнат да инвестират, да откриват работни места, да продават повече, да изнасят по цял свят продукцията си, да увеличават приходите си, да увеличават заплатите...

Ти чу ли премиерът как се похвали, че е преборил контрабандата? Не беше. Аз пък си бях записал:

„Така че, борбата с контрабандата дори и най-големите скептици в Европа вече я коментират като чудо, което правим. Затова имайте предвид, че всички тези олигарси, мафиоти, които години наред са взимали пари, смятайте какви щети им се нанасят.“

А чу ли някой контрабандист, олигарх или мафиот да е осъден и да е влязъл в затвора? Не беше. И аз не съм. Викам, чакай още едно изречение да ти прочета, ама това е от техническия доклад, той ми е на английски:

„Businesses consider corruption to be among the most important challenges when doing business in the country“.

Т. е. бизнесът не се кефи от корупцията. И затова всички чакат еврофондовете, защото почти никой не смее да инвестира в тази среда и да рискува изкарани с пот пари. Еврофондовете са наготово.

„Пишат си доклади и кво? Накривиха им шапките...“

Могат да им спрат еврофондовете – тогава те няма да има от какво да крадат, а ти няма да има какво да ядеш. Ще трябва да го продаваш тоя стар опел отзад в двора.

„Да бе, ти ли ще го купиш? Той няма и гражданска, ръждясва там“.

Той и един корпулентен депутат имаше само един опел като твоя, ама после се оказа собственик на половин България, барабар с фирмите, медиите и магистратите. Ако „тва“ се оправи, тогава прокурори ще го проверят, данъчни ще го питат откъде тия пари и т. н.

„Мани ги тия данъчни. Сега се разкарвам заради дъщерята. Тя е в Холандия, нали знаеш. Помага в една фирма там, ама те имали клон тук, превели ѝ част от парите, ма нещо объркАли, кой кво е правИл не знам, ама сега ѝ търсят некви 162 лева от НАП...“

Точно за това става дума. Както на дъщеря ти ги търсят, така и на онзи да му ги търсят. А дъщеря ти защо е в Холандия?

„Е, ти пък...“

Трябваше да тръгвам вече. С едни приятели водим второ денонощие във фейсбук спор - ако пишем есемеси на латиница, то може ли roBstvo понякога да го пишем и roPstvo...