В неделя през нощта е 50-ото издание на финала по американски футбол Супербоул. Мачът е на стадион “Ливайс” в Санта Клара, Калифорния - край Сан Франциско, който се смята за истинския домакин на най-мащабната и притегателна спортна проява в Америка всяка година.

Да не стане грешка - американски футбол е “онзи”, техният футбол. На нашия те казват сокър.

Няма по-подходящо място за 50-ия Супербоул от Сан Франциско - един от градовете на “златната треска” преди повече от 160 години. Самото лого на мача е златно, вече падат рекорди за приходи, рекламни тарифи, цени на билети и т.н. Тепърва ще падат и още. Планира се гигантско и неповторимо шоу на полувремето, цяла седмица край моста “Голдън гейт” гастролират звезди и се вихрят купони.

 

Хронична травматична енцефалопатия

 

Не всичко обаче е блясък, излъскан до злато. Америка има и друго лице, съответно това важи за един спорт, който в огромна степен харектеризира културата отвъд океана. 50-ият финал се случва в сложни времена за Националната футболна лига (НФЛ) на САЩ. И вероятно ще стават все по-сложни, макар да не изглежда така, защото тв рейтингите са все така високи, а стадионите пълни. Съответно и банковите сметки.

Вие чували ли сте за заболяването Хронична травматична енцефалопатия (ХТЕ)?

През миналата година един познат на хората автор на спортни истории, написани в Америка - Иво Иванов, разказа първо в рубриката си в Спортал.бг за пораженията, които нанася ХТЕ на железните мъже в американския футбол. И на целия спорт. Следствие от жестоките удари в главата и безкрайните сътресения на мозъка.

“Хроничната травматична енцефалопатия е дегенеративна, смъртоносна болест, която до този момент беше смятана за запазена територия на боксьорите. Симптомите ѝ са клинична депресия, драстична промяна на характера, параноя, крайна агресивност, импулсивно поведение, самоубийствени тенденции, деменция и постепенна загуба на паметта. Крайният изход е винаги фатален.”

Може да се изреди цял списък със звезди от НФЛ, които се самоубиха без никакви видима причина. Отнеха животите и на близки хора. Или пък линеят, откъснати от всякаква реалност, с разрушени мозъци и тела.

Иво описа за откритието на нигерийския доктор Бенет Омалу близо година, преди да излезе предизвикалият много полемика отвъд океана филм Concossion. Уил Смит играе д-р Омалу, а лентата се появи в кината по Коледа.

Години наред НФЛ отричаше за връзката между сътресенията и ХТЕ. А бивши играчи съдят лигата за стотици милиони. Настоящи звезди пък почнаха да се отказват в зенита на кариерата си или след само 1-2 сезона в НФЛ. Без да изтъкват причини.

А НФЛ може и да не признава ХТЕ, но прави промени в правилата, целящи да ограничат ударите в главата. Разработват се специални шлемове. Никой не иска да губи пари. Надигат се кампании, говори се все повече и повече.

 

Последното родео на Шерифа

 

Всичко казано по-горе хвърля сянка на Супербоул, но няма да му се отрази погубно. Хората си искат битката, шоуто, рекордите и емоциите. Като стана дума за битката, съперници в неделя са “Каролина Пантърс” (шампион на Националната конференция) и “Денвър Бронкос” (№1 на Американската). “Пантерите” са фаворити на букмейкърите за победа с 4 точки. Те притежават страховита защита, но причината да стигнат до финала само с една загуба в редовния сезон е куотърбекът (този, който подава топката) Кам Нютън.

Той е съвременната реклама на НФЛ, бъдещето на най-важния пост в американския футбол. Висок е, атлетичен, мощен, бърз. Притежава не само бързи крака и светкавични реакции, но също така много здрава ръка. Един от играчите, които променят представата, че всеки афроамериканец куотърбек е лимитиран като качества.

Отсреща - начело на “мустангите”, е ветеранът Пейтън Менинг, наричан Шерифа. На 24 март той ще навърши 40 години. Притежава много от рекордите на поста си. Ако се смята само редовния сезон, Менинг със сигурност е №1. В плейофите обаче той държи и антирекорди. Има само една титла на Супербоул и два болезнено изгубени финала. Ако утре спечели, Пейтън ще може да се оттегли на върха. Най-вероятно обаче и без това ще го направи - все пак е на 40, преследват го контузии, а в изминалия сезон показателите му паднаха драстично.

След финала на Американската конференция, в който “Денвър” удържа драматична победа срещу големия си съперник и досегашен шампион “Ню Инглънд Пейтриътс”, Менинг прошепна в ухото на треньора на “патриотите” Бил Беличик следното: “Хей, чуй ме, това май е последното родео”. 

“Ти си велик съперник”, отвърна винаги лаконичния Беличик. Съперничеството между двамата бе наистина епично.

 

“На 59 години не мога да правя почти нищо”

 

Супербоул в Сан Франциско не може да мине без един от славните предшественици на Нютън и Менинг - Джо Монтана, харизматичният куотърбек на местния “Фортинайнърс”. До миналата година Джо Куул единствен имаше 4 титли. Този човек е причината през 80-те години много европейци да се запалят по американския футбол.

USA Today описва в днешния си брой неособено щастливото настояще на Магьосника Монтана. Той страда от артрит на един от лактите си, на коленете и ръцете. Нощно време се буди с болки. След половин дузина операции на едното коляно сега лекариту му казват, че трябва да го замени. Има проблеми с врата и гърба си. Не вижда добре с едното око и специалистите казват, че не могат да кажат точно какъв е проблема, но може би се дължи на мозъчна травма. “На 59 не мога да правя много, не мога дори да се затичам”, казва някогашният шампион. В неделя Джо Монтана ще има честта да хвърли монетата за “ези-тура” преди началото на мача.

След няколко много тежки контузии, проблемите на Монтана дебнат и Пейтън Менинг. А някой ден вероятно и Кам Нютън.

 

Рекламите, шоуто, парите

 

В нощта на неделя срещу понеделник, към 1:25 часа наше време, когато почва 50-ия Супербоул, вероятно никой няма да мисли за мозъчни травми, артрити и операции. Не и в следващите 3 часа и половина.

Шоуто си струва. Лейди Гага ще изпее химна на САЩ преди началото на мача. На полувремето погледите на близо 75 000 зрители на стадиона и още над 150 милиона по цял свят ще бъдат отправени към “Колдплей”, Бионсе и Бруно Марс.

Рекламите са голяма атракция - няма спор. Ако не гледате мача по тв канала CBS, който държи правата тази година, още в понеделник ще можете да ги видите навсякъде в интернет, при това някои ги класират по най-добри и най-лоши. На 50-ия Супербоул половин минута струва 5 милиона долара. Рекорд.

Бенджамин Франклин е казал, че “времето е пари”. На Супербоул това със сигурност е вярно.

А след това? Който е извадил късмет, може да остане с акъла си и да трябва да се примири с обездвижването и буденето нощем. Тогава времето не е съюзник, а парите и шампионската слава имат малко значение.