ПЕТЪР ДИМИТРОВ

Поздравления на тези луди, които в началото на сезона са заложили на „Атлетико“ (Мадрид) да стане шампион на Испания. Със сигурност са го направили заради адреналина, не за друго. Но така е най-сладко всъщност - когато залагаш с мисълта да спечелиш, рядко съдбата ти се усмихва. Това е като при кормуването – когато караш с инструктора се справяш, защото няма какво да губиш. Но когато до теб седне изпитващият, на седалката се намества и страхът, и напрежението, и „ами ако…“ И не искат да стават, седят си там и… пречат. Така че отново - поздравления за тези луди смелчаци, сложили парите си на „куция кон“, дето има една приказка.

А „Атлетико“ написа друга приказка. Приказката на бедния, който краде от богатите. Нещо като Робин Худ. При бюджет, пет пъти по-малък от тези на „Барселона“ и „Реал“ Мадрид – които всеки сезон тръгват с едни 500 млн. евро, при заплати – забележете, по-малки от изпадналия този сезон от Висшата лига на Англия „Фулъм“, при липса на нови играчи през лятото, при продажбата на единствената си звезда Фалкао в „Монако“... При всичко това „Атлетико“ ликува с титлата в Примера дивисион на три точки пред двата гранда и без да загуби нито един мач от тях в лигата.

Плюс това отборът показа и характер

В последния мач от сезона „дюшекчиите“ трябваше да гостуват на „Барселона“ и на всяка цена да не загубят двубоя, защото с поражението отлиташе и надеждата за короната в Испания. „Барса“ поведе през първата част, но „Атлетико“ намери сили да изравни през втората, удържайки скъпоценното 1:1 до края на един мач, игран пред 100 000 зрители на „Камп ноу“, искащи само едно простичко нещо – каталунците да вкарат с един гол повече от своите мадридски гости. Е, не се получи.

Всъщност щеше да е обирът на века, ако Барса бе спечелила мача, а с това и титлата. Една слаба, неориентирана, лутаща се „Барселона“, намираща се в преходен период. Просто нямаше да е честно.

Докато „Атлетико“ напълно заслужи своя успех! Постоянство през целия сезон, липса на каквито и да било кризи, неистово желание за победа във всеки един двубой - това е настоящият шампион на Испания, нарушил десетгодишната хегемония на „Барса“ и „Реал“. Всъщност, по ирония на съдбата, отново „Атлетико“ бе клубът, тропнал по масата и казал: Стига! на последната супердоминация на двата испански колоса. Тя започна в средата на 80-те и завърши през сезон 1995/1996, когато „дюшекчиите“ ликуваха с трофея с незабравимия Любослав Пенев в състава си. А капитан на онзи тим бе… настоящият треньор и най-голям „виновник“ „Атлетико“ да е там, където е - Диего Симеоне.

Магьосникът Диего Симеоне

Аржентинецът застана начело на мадридчани преди близо три години, когато отборът бе близо до зоната на изпадащите. Симеоне стабилизира „Атлетико“ в Примера, спечели и Лига Европа, отнасяйки „Атлетик“ (Билбао) с 3:0 на финала. Следващият сезон летвата се вдигна още по-високо – трето място в Ла Лига, като през по-голямата част от сезона „дюшекчиите“ бяха втори пред вечния си враг „Реал“, и победа на финала за Купата на краля над „белите“ и то не къде да е, а насред „Сантяго Бернабеу“!

Диего Симеоне на шампионския парад, завършил на площад "Нептуно" в Мадрид

„Атлетико“ е на върха на еуфорията, но време за празненства просто няма. Защото предстои вторият финал на сезона. „Дюшекчиите“ излизат срещу градския си съперник „Реал“ (Мадрид) в спор за короната на Европа на стадион „Луш“ в събота. Дори и да загуби финала обаче, „Атлетико“ вече направи достатъчно - много повече, отколкото дори и най-крайните фенове на тима са очаквали. Диего Симеоне обаче едва ли мисли така. Диего Симеоне е „Атлетико“ Мадрид и „Атлетико“ Мадрид е Диего Симеоне.

Този състав е изцяло вдъхновен и е пълно олицетворение на своя непримирим треньор, типичен пример за онзи втори тип латиноамериканец (след типичния представител на „самба“ стила и поведение) – борбеният. Сякаш има нещо индианско в Симеоне и в целия отбор на „дюшекчиите“, нещо магично…

Победата на „Атлетико“ на зеления терен е не просто на играчите в червено-бяло. Тя е победа на романтиката, която футболният фен не просто позабрави в последно време, а дори изгуби представа как изглежда. Победа на романтиката над парите. Над трансфера на Гарет Бейл за 100 (сто) млн паунда от „Тотнъм“ в „Реал“ (Мадрид), над безразборното харчене на отбори като „Челси“, „Манчестър Сити“ и „Пари Сен Жермен“, над постоянните ламтежи на звездите за още и още пари. А всеки нов подписан договор води до още един, и още един, защото „как може той да получава по 10 млн на година, а аз само (?!) по 8?“

Капитанът Габи Фернандес е истински лидер новия първенец. А Лео Меси остана с празни ръце този сезон

Победата на „Атлетико“ (Мадрид) на зеления терен е пример за много други клубове, които вече имат повече от пресен пример как успехите невинаги са свързани с пари.

Поне не с много пари

С риск да се повторим – английският „Фулъм“ дава повече за заплати, отколкото „Атлетико“, а бе боксова круша във Висшата лига. Има още много такива примери, стига на човек да му се броди в дебрите на статистиката.

Победата на „Атлетико“ на зеления терен е магия в един свят, където повечето хора мислят, че заклинанията се правят само в зелено. И в какъвто там е цветът на еврото, на английската лира, на швейцарския франк... Именно с тези „цветове“ големите клубове – тези, които вадят по 100 млн само за един играч, ще се опитат да отмъкнат магьосника Диего Симеоне през лятото. Такива са правилата на играта, освен ако сам не пожелаеш да ги нарушиш. Защото няма игра, която да се играе само от една страна. Трябват поне две.