Може би единственият по-готин басист от този, който свири страхотно, е този басист, за когото никой не разбира, че свири страхотно. Само си спомнете Джон Дийкън ("Куин"), Иън Хил ("Джудас Прийст") или току що пенсиониралия се след 40 години вярна служба в AC/DC Клиф Уилямс.

Категорично в тази категория на титани, които предпочитат да подсигуряват блясъка на другите звезди в бандата, е и Хю Макдоналд. Човекът който от 1994 г., позволява на Джон Бон Джови - а до скоро и в тандем с Ричи Самбора, да си веят къдриците и да пленяват света с таланта си.

Звукът на Хю става толкова по-масивен с годините, колкото е нужно на група, продала 130 000 000 албума. Като гърмящ водопад от бас, който те смазва, без да ти досажда!

А що се касае до Джон - той пак успя. През 2016 г. - 33 години след началото, синът на италиански фризьор пак произведе мултимилионен хит - This House Is Not For Sale.

Чуйте на живо лекотата, с която Хю свири простичката си партия, но и... невероятния звук на баса му. Пък и как пее само!

Разбира се, Джон отдавна не е на гласовото ниво от "Ню Джърси". 

Роденият през не съвсем близката 1950 г. Хю дотогава е известен основно като студиен музикант. Записвал е с Ринго Стар, Уили Нелсън, Лита Форд, Шер, Алис Купър (с него са култовите албуми Poison и Hey Stoopid). И дори с Рики Мартин, Шаная Туейн и Майкъл Бубле.

А когато стартира през 1994 г. с бандата на чаровния полуиталианец, е обявен за гост-музикант. Това продължава до... тази година - 2016-а, когато  чаровникът с бялата коса, петструнния бас и невероятно премерените партии, доживя да бъде обявен за пълноправен член на "Бон Джови".

През 1995 г. Хю има една (единствената му!) награда - на читателите на изданието Metal Edge - за най-добър басист.

А след щурия Алек Джон Съч и неговото "солене" на незабравими фигури на всяка песен, Бон Джови може да има всеки басист... Но взима Хю.

Първо дори не го снимат по видеата. На великолепната These Days направо го няма За разлика от невероятната му партия на бас.

Абсолютно същото може да се каже и за друг от звездопада шедьоври, които ражда този пръв за него албум с бандата - Lie to Me. Хю свири невероятно ефирна и фина партия, с която би се гордял всеки друг. И разбира се, пак не го дават "по телевизора"...

Но какво да очакваш в група, в която вокалът е може би един от най-големите сексидоли (и кипри!) в рока за всички времена. Китаристът пък е бил женен за Мис Америка Хедър Локлиър (и за Шер, ако това се брои за "точка", б.р.), а барабанистът - за Ева Херцигова...

Цялата тази "красота" има нужда от един скроен бас, който просто да й придава тяга.

Да пожелаем успех на Хю - невероятния черноработник, без който "Бон Джови" вероятно пак щяха да са това, което са, но не и толкова фини и изискани в музикално - а и всяко друго - отношение.