С прискърбие съобщаваме, че днес се престави в
Господа обичаният от всички Дядо Добри!

Това пишат от Кремиковския манастир.

Тялото му ще бъде изложено за поклонение в църквата в село Байлово тази вечер. Църквата ще бъде отворена цяла нощ. Утре ще се отслужи упокойна литургия и поклонението ще продължи през целия ден. Погребението ще бъде на 15 февруари.

През април 2016 г. той се бе оттеглил именно в Кремиковския манастир.

Оттам прилагат и стихотворение на обичния архим. Серафим Алексиев.

"Защо тъй тъжно бият тез камбани?
— Една душа прости се със света.
Зениците, угаснали в страдания,
спят тихо сред венеца от цветя.

Животът й бе толкоз мъченишки!
Но тя бе твърда! Тя не възропта!
И нейните мъчителни въздишки
в молби превръщаха се към Христа.

Със призрака на безнадеждност черна
тя с толкова геройство се бори!
До сетен дъх сред мъката безмерна
да расне духом се не умори.

О, вий, очи, от скръб в сълзи обляни,
не виждате ли как е светла тя?
— В небето радостни ехтят камбани.
Една душа при Бога отлетя!..."

А ето и съобщението на официалния сайт на БПЦ:

"С прискърбие съобщаваме, че днес се престави в Господа обичаният от всички Добре Димитров Добрев (дядо Добри).

Тленните останки на дядо Добри ще бъдат изложени за поклонение в църквата в село Байлово тази вечер. Храмът ще бъде отворен цяла нощ. Утре ще се отслужи упокойна литургия, поклонението ще продължи през целия ден. Погребението ще бъде на 15 февруари.

Дядо Добри е роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 г. – време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат „Светецът от Байлово“.

Около 2000 г. решава да дари всичките си имоти на църквата. Почти всеки ден Добре Добрев ходеше пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметника "Свети Александър Невски" или църквата "Свети Седмочисленици" и събираше в една пластмасова чаша пари, които след това даряваше до стотинка.

Допълнително ще бъде съобщено за часа и мястото на погребението му."