Британски и американски учени са открили съвсем случайно ензим, който поглъща и разгражда пластмаса, съобщи Си Ен Ен. Ензимът Indonella sakaiensis може да играе ключова роля в борбата срещу замърсяването на планетата от пластмасови отпадъци. Това е най-тежкият вид природно замърсяване, тъй като разграждането на материала отнема повече от сто години.

Учени от Портсмутския университет във Великобритания и Националната лаборатория за възобновяема енергия в САЩ са разкрили свойството на Indonella sakaiensis по време на изучаване на друг натурален ензим, който е бил намерен преди няколко години в център за рециклиране в Япония. Според техните проучвания новооткритата бактерия се храни с полиетиленов терефталат – вещество, което се използва в производството на всички пластмасови бутилки.  

„Това непредвидено разкритие показва, че има значително място за подобрение в сферата на ензимното инженерство. По този начин ние се придвижваме все по-близо до намирането на дълготрайно решение за нарастващото количество пластмасови отпадъци“, коментира директорът на института по биология и биомедицински науки към Портсмутския университет професор Джон МакГехан. 

Екипът от британски и американски учени предполага, че скоро може да започне работа по индустриалното производство на ензима, като по този начин мутацията ще разгражда пластмасови отпадъци за части от секундата, допълва Си Ен Ен. Учените се надяват, че тяхното разкритие ще бъде използвано в борбата с Голямото тихоокеанско сметище – циркулация на боклук в централната част на Северния Тих океан.

Според тригодишно проучване, публикувано през 2017 г., Голямото тихоокеанско сметище е за момента три пъти по-голямо от площта на Франция. То предвижда, че до 2050 г. количеството пластмасови отпадъци в океана ще бъде колкото количеството риби. 

„Всеки един от нас може да изиграе важна роля в борбата срещу пластмасовия проблем. Но научната общност трябва да използва всяка една технология, която има на разположение, за да намери дълготрайни решения на проблема със замърсяването на околната среда“, категоричен е МакГехан.