Единствената сфера в България, в която заплатите се равняват със средноевропейските, е секторът на информационните технологии - дори заплащането между мъже и жени е равно. Това стана ясно на организирания от синдикатите днес Алианс за сближаване на заплатите в Европа, състоял се в София.

Разликите са големи в сферите на услугите и търговията. Президентът на КНСБ Пламен Димитров цитира данни, според които в Германия индустрията генерира 74 000 евро на работник годишно, а разходите за персонал за един човек са 55 хиляди евро, докато в България при 11 400 евро производителност на работник разходите за един човек са 5700 евро на година. Това е секторът със сериозни разминавания в заплащането, заяви Димитров.

Производителността в Източна Европа нараства с 80-85 процента, но заплащането в тези държави продължава да остава 25-30 на сто от германските заплати - със същото ниво на производителност, което означава, че съотношението е 1 към 3, дори 1 към 4 на заплатите, каза генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) Лука Византини на откриването на форума.

Византини изтъкна, че България е в дъното на таблицата по отношение на растежа на заплатите, а сближаването по отношение на заплащането на труда е "голямо предизвикателство". От ЕКП отчитат значително подобрение, особено по отношение на минималните заплати, но това не е достатъчно, за да се преодолеят различията.

Последното десетилетие се е отразило драматично в намаляване на заплатите в целия Европейски съюз. Спадът в нетната стойност, без да се взема в предвид инфлацията, е средно с около 30 на сто, добави Лука Византини.

"Има милиони хора, които работят, но не могат да свържат двата края, изтъкна генералният секретар на ЕКП и допълни, че това е основен проблем. Проблемът е, че тази ситуация се влошава в държави като България и други страни от Югоизточна Европа."

Не е вярно, че в България и другите държави от Източна Европа заплатите са по-ниски, защото производителността е по-ниска, подчерта Византини. Не е вярно, че заплатите са по-ниски, защото разходите за живот са по-малко, добави още той. Генералният секретар на ЕКП изчисли, че заплатите между Източна и Западна Европа са различни, но цените са близки и разходите за живот са сходни. "Това са неравенства, които влияят върху системите за социално осигуряване", каза Византини. По думите му тези неравенства влияят и върху устойчивото развитие в държавите в средносрочен и дългосрочен план. 

Според Лука Византини трябва да има институции за колективно трудово договаряне, които да работят ефективно. Той смята, че средната прослойка на населението трябва да бъде подкрепена и именно на тези хора трябва да се повишат заплатите. 

Лидерът на КНСБ посочи, че в края на председателството е важен ключовият въпрос, който терзае цяла Европа - разделението в заплащането, между Изтока и Запада, а в някаква степен и между Севера и Юга. Той заяви, че в България средната работна заплата е 542 евро, а в Дания - 5191 евро или близо 10 пъти по-висока в номинално изражение. 

По думите на президента на КНСБ ако се изчистят данъчните различия и се отчитат ценовите, разликата от 10 пъти спада на около три, но продължава да е висока. Той припомни становището на синдиката, че у нас получаваме по-малко от това, което произвеждаме, но и отчете, че през последните години компенсацията на труда расте. Според него в България в момента имаме икономическата възможност заплащането да стигне до 60% от средноевропейското през паритетна покупателна способност до четири години. Това според него е психологическата граница, в която гражданин на Европа се чувства част от общността. 

Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов беше по-малко оптимистичен и посочи, че според изследвания, със сегашното темпо на развитие Източна Европа ще настигне Западна след около 200 години.

Според заместник социалния министър Зорница Русинова в България минималната и средната заплата са нараснали значително през последните години - с над 43% на минималната и средно 12% на средната работна заплата. И все така са най-ниските в Европа.