Девет. Това е броят на законите, на които президентът Румен Радев наложи вето досега - само за година и половина мандат. Един - толкова са случаите, в които ветото мина и мнозинството на ГЕРБ и "Обединените патриоти" се съобрази с държавния глава. Това се случи преди дни - на осмия опит, но пък той беше знаков - отпадна т.нар. поправка "Домусчиев" в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, за която дори вицепремиер от действащия кабинет обяви, че е "лобистка", а управляващата коалиция силно заскърца по темата. И премиерът Бойко Борисов - както прави почти всеки път, когато той или партията му са сериозно заподозрени в нечие обслужване, даде "заден" и удари спирачка на депутатите си. 

Държавният глава е по-активен в упражняване на правомощието "вето" от предшественика си. Ветото, което ще се помни, наложено от Росен Плевнелиев, е това върху промени в изборните правила, които успяха дори него да възмутят. Ставаше дума за драстично ограничаване на правото на вот на избори на българите в чужбина. Това бе и един от немногото случаи, в които Плевнелиев се опълчи на решения на партията, която го издигна за поста - ГЕРБ.

На Радев със сигурност политически му е по-лесно - той е президент, докато номиниралите го от БСП официално са в опозиция. Обвиненията, че държавният глава води битка с изпълнителната власт така и така няма да спрат, така че - вето повече или по-малко не променя почти нищо в отношенията между институциите от двете страни на бул. "Дондуков" в София. Може да влияе обаче на образа на самия президент. Последното важи и за "пропуснатите" случаи да се наложи вето. Но за тях - след малко.

Всъщност ветото бе сред първите конституционни правомощия, които Румен Радев използва (освен че му се наложи да формира служебно правителство преди още да е опознал сградата на президентството, но това не бе по негова воля).

Още на 10-ия ден от мандата си Румен Радев върна в парламента Закона за концесиите. И с това напипа добре настроенията - за ветото най-гласовито настояваше не левицата, която го избра за президент, а Радан Кънев и десницата в лицето на "Нова република". Мотивът - промените въвеждат "широки граници за субективизъм и корупционни практики".  Законът, както се случва в 99% от случаите, когато който и да е български президент наложи вето, мина повторно през Народното събрание и се превърна във факт. 

Второто вето също бе по тема, по-близка до онези, които и власт, и опозиция наричат "протестъри" и нелюбимите и на двете страни в действащия парламент определени природозащитни организации. С поправка в Закона за опазване на околната среда в средата на миналата година ГЕРБ и "Обединените патриоти" въведоха едноинстанционно обжалване на актове на екоминистъра, когато става въпрос за инвестиции в обекти от национално значение. Законът си бе прегласуван от ГЕРБ и компания. Очаквано. 

Румен Радев "посегна" и на още два законопроекта, които минават за ключови в работата на 44-ия парламент с мнозинство ГЕРБ и "Обединени патриоти", при това - въпросните два законопроекта бяха недвусмислено подкрепяни и от ДПС, а единият - дори внесен от движението. Държавният глава не подписа промените в Закона за банковата несъстоятелност, внесен от депутата Делян Пеевски и негови колеги от движението и рекламиран като "спирачка срещу повторното разграбване на КТБ". Властта в лицето на ГЕРБ и партньорите им, заедно с ДПС, си го прегласуваха. В момента спорните текстове на Пеевски и компания са в Конституционния съд, пратени там от Върховния касационен съд.

"Любимият" закон на властта, подкрепен от ДПС и широко прокламиран като инструмент за прекършване на гръбнака на далаверите в държавата едва ли не - Законът за борба с корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, също бе върнат от Румен Радев. Създаването на "мегаорган" и широките му правомощия, заради които се появиха подозрения, че това ще е по-скоро репресивен орган, бяха критикувани остро и от юристи и магистрати, и от правозащитни организации, и от извънпарламентарната опозиция от някогашната "традиционна десница", и от кой ли не. И президентът се съгласи. С мотиви, в които пишеше, че има риск законът да затрудни борбата с корупцията, вместо да даде резултати. Заради това вето Радев влезе в остър конфликт с ГЕРБ - той наричаше законопроектът "бухалка", от управляващата партия намекваха, че държавният глава е против битката с корупцията. Е, властта направи очакваното - отхвърли ветото напълно.

Макар ветото за приватизацията да е единственото, което бе одобрено от Народното събрание, Радев частично записа и още една "победа", макар и задочно. Президентът наложи вето по тема, особено социално чувствителна - на текстовете от бюджета на НЗОК, с който властта се опита да наложи мораториум върху плащанията за иновативни лекарства. Скандалът беше голям, общественият отзвук - също, пациентски организации и не само излязоха на протести... "ГЕРБ е на път да загуби човешкия си облик", каза за отказа от иновативна терапия на пациенти президентът тогава. Но въпреки това управяващото мнозинство се заинати. Дебатите в парламента разплакваха - буквално. Но  управляващите гласуваха "против" ветото на Радев. В последствие - заради нестихващото напрежене - ГЕРБ  реши да "поправи" закона - отново след намесата на премиера Борисов, на когото упреците, че заради неплащане на терапии ще останат хора не просто без лечение, а без надежда за лечение, явно не му понесоха.

И още един опит за законодателство, който получи етикет "лобизъм"  - дошъл от "Обединените патриоти" и подкрепен в парламента, мина през неуспешно вето. Става дума за облекченията на собственици на земеделски земи, които са пропуснали да вдигнат строеж върху тях в срока, в който земите им са били със сменено предназначение. В текстовете прозираше интерес на евентуални инвеститори, които по една или друга причина не са застроили още ниви край морето и в планинските курорти, да могат да го направят без да минават през скъпите и времеемки процедури за смяна на статута на земите им. Оказа се, че никой не успя да извади данни за колко земеделски земи, с какви собственици и къде като местоположение става дума с исканата поправка. Това обаче не попречи мнозинството да отхвърли и това вето. Макар и проектът да претърпя известни редакции преди да бъде гласуван. 

Последното вето на Радев дойде преди ден, а дали ще бъде отхвърлено ще се разбере наесен. Промените в Административнопроцедуалния кодекс, с които тактите са обжалване на административни актове на държавата и общините скачат между 14 и 74 пъти, минаха тихичко през Народното събрание в последните дни преди лятната ваканция. Закрити съдебни заседания, една инстанция за обжалване и прочие предвижат още текстовете на ГЕРБ. И в този случай призив за вето дойде "отвън", а не от парламентарната така наречена опозиция - над 50 граждански и правозащитни организации и "Демократична България" настояха, че новият АПК ограничава достъпа на гражданите от съдебна защита при потенциален произвол на институциите. Ветото се случи. Дали ще се случи и логичното - ветото да бъде отхвърлено - предстои да се разбере.  

А защо нямаше вето...

Два са смущаващите случаи, в които Румен Радев някак пропусна да упражни правото си на вето. Въпреки че това се очакваше от него. Единият пример е съвсем, съвсем пресен - става дума за прословутия закон за горивата, който мина тези дни през Народното събрание и за който отново от редиците на управляващите "Обединени патриоти" се чу, че е "безобразно лобистки, в полза на "Лукойл". Законът "удря" малките бензиностанции и търговци под предлог, че така ще се изсветли секторът.

Радев бе призован да наложи вето над разпоредбите, заради които имаше протести на собственици на малки бензиностанции, от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). В писмо до държавния глава от организацията изразиха "недоволството на своите членове – браншови организации и търговци от множество икономически дейности, чиито законни интереси ще бъдат неоснователно засегнати от приетия Закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход“. Вето поиска и "Демократична България". Но нито писмата, нито протестите помогнаха в случая. От БСП изглеждаха не просто свенливи по темата с горивата, а и подкрепяха поправките. Дали тази позиция на социалистите е повлияла на президента Радев да подпише указа за обнародване на спорния закон си остава актуален въпрос. Резлутатите от този закон ще видим тепърва. 

 
В средата на 2017 г. президентът Румен Радев не спря още два закона, в особено чувствителната сфера "съдебна реформа". Приети пак точно преди лятна ваканция - това и периодът около Коледа в последните години е любимият период на властта да прокарва подозрителни законодателни решения.
По темата "съдебна реформа" в действащия парламент по-често опозиция на практика няма. Или ако някой нещо каже - то се внимава да не е много остро, а оттам - да е по-нечуваемо. 44-ият парламент прие спорни промени и в Закона за съдебната власт, и в Наказателнопроцесуалния кодекс, прокламирани като "реформа". Кариерни бонуси за магистратите и членовете на ВСС, отстраняване на магистрати от длъжност, ако срещу тях има прокурорско обвинение за престъпление от общ характер, без значение дали то е свързано с работата им са част от промените в ЗСВ. С ремонта на НПК пък стана така, че делата срещу длъжностни лица в държавата ще се гледат от Специализирания съд. Съюзът на съдиите, правозащитни организации, извънпарламентарната опозиция - всички настояха за вето и заявиха, че по този начин създаненият някога от ГЕРБ спецсъд вече се превръща в извънреден съд. Беше сезирана и Европейската комисия... Но вето нямаше. Въпреки че в изборната си кампания Румен Радев говореше колко е важна реалната съдебна реформа. Е, по тази тема президентът пропусна да се включи с действие. Макар и да беше ясно, че мнозинството ще отхвърли ветото му. Остава въпросът защо тогава замълча.