Autostrade - магистралите на Италия. По замисъл те въплъщават гордостта на нацията и са изблик на волята ѝ за модернизация. Магистралите свързват индустриалните и аграрни центрове в северната част на страната с пазарите отвъд Алпите. Те помагат за преодоляване на огромните разлики между изостаналата Южна Италия заедно с островите в Средиземно море, и развития Север. Те отвеждат летовниците до италианските плажове.

Мусолини, фашистите и магистралите

Първата европейска магистрала е открита именно в Италия през 1924 година. Тя свързва Милано и Варезе. Мусолини и фашистите са въодушевени строители на магистрали. На автострадите те гледат като на свидетелство за инженерното изкуство и индустриалния дух, характерни за съвременните синове на древния Рим.

Икономическото чудо след Втората световна война дава нов тласък и на изграждането на магистрали. Днес Италия разполага с мрежа от автостради с обща дължина 6 800 километра.

Bella Italia!

Магистралата отдавна вече не е само многолентова пътна артерия. На всеки паркинг за почивка се предлагат различни местни деликатеси, а табели и билбордове информират туристите за забележителностите в околността, като все им напомнят:

"Ти си в една прекрасна страна!"

Магистралите открай време се финансират и изграждат от частни оператори, за чиито заеми държавата поема гаранции, така че винаги са били благодатна почва за корупция, мошеничества, бюрокрация и териториални войни. В крайна сметка, разбира се, всяка отсечка, всеки тунел и всеки виадукт някой ден биват завършени – с голямо закъснение и много по-скъпо от планираното.

Трагедията в Генуа - предистория

Защо точно се срути изграденият през 1967 година мост в Генуа – това специалистите тепърва ще установяват. Когато го откриваха преди повече от пет десетилетия, неговият проектант и строител Рикардо Моранди минаваше за визионер в мостостроенето и изнасяше своите елегантни конструкции от железобетон чак в Латинска Америка и Африка. Оттогава насам трафикът по моста Моранди се е увеличил трикратно в сравнение с очакваното най-голямо натоварване. Мостът няколко пъти е укрепван допълнително.

С хода на времето обаче както традиционно богатият град Генуа, така и регионът Лигурия, пък и цяла Италия, сякаш поизгубиха онзи пионерски дух и волята си за модернизация. На едно място екологична инициатива ще протестира срещу транспортната политика, другаде пък вместо пълно саниране ще се задоволят само с кръпки поради нуждата от икономии. Граждански сдружения гневно и с пълно основание ще осъдят корумпираните политици. После ще дойдат нови политици, но бързо ще се окаже, че и те са също толкова корумпирани, колкото предишните…

Възходът на популистите от „Пет звезди“ и дясно-националистическата „Северна лига“ през последните десет години също е реакция срещу застоя в страната. В Италия се трупат само дългове, дефицит и повсеместно разочарование от политическия елит – нищо друго. Икономически растеж, вяра в бъдещето  - всичко това са химери. Чудно ли е тогава, че катастрофата в Генуа стана символ на колапса на цялото общество?

Да, сегашната коалиция от леви и десни популисти не е отговорна за плачевното състояние на италианската инфраструктура. Това състояние е наследство от правителствата на могъщите леви и десни партии, управлявали страната в продължение на десетилетия. През изминалите години обаче „Северната лига“ участваше в няколко дясно-центристки коалиции, така че не може съвсем да избяга от отговорност. Лявото движение „Пет звезди“ пък трябва да се запита дали упоритата му съпротива срещу много големи инфраструктурни проекти не го приобщава автоматично към надпартийния лагер на застоя.

Цинизмът на Салвини

Сега вътрешният министър Матео Салвини от „Северната лига“ за пореден път натърти, че правителството в Рим няма да спазва бюджетните предписания от Брюксел. Правителството нямало да отстъпи пред външната принуда, а щяло да се погрижи за сигурни пътища и училища и за необходимите инвестиции.

Салвини: Политиката на ЕС е виновна за рухването на моста в Генуа

Истински цинизъм е обаче да свързваш срутването на моста с правилата за финансова дисциплина на ЕС! Защото италианската инфраструктура от години черпи големи изгоди от структурните помощи на ЕС. Корените на проблема са в Рим, а не в Брюксел.

Дали трагедията в Генуа наистина ще доведе до инфраструктурна офанзива на всички политически сили и до подем на самочувствието на италианците като модерна индустриална нация – това в момента изглежда съмнително. Защото партийните крамоли се подновиха още преди спасителните екипи да са открили всички жертви под развалините. Най-подходящите думи за случилото се намери президентът Серджо Матарела. Той нарече катастрофата "ужасяваща и абсурдна" и добави:

"Италианците имат право на модерна и ефективна инфраструктура, която да им гарантира сигурност във всекидневието!"

След трагедията в Генуа задачата пред правителството едва ли може да бъде формулирана по-простичко и делово.

Дойче веле.