„Свободата на словото никога не е нещо просто и ясно, не е абсолютна. Не можем да даваме гласност на педофили или нацистка идеология – но всички плащаме цената на свободата с обидата от нечии думи“, каза големият британски писател Иън Макюън в своята академично слово „Свободата на изразяването“ в аулата на СУ „Св. Климент Охридски“.

В сряда, 10 октомври, той бе удостоен с титлата доктор хонорис кауза по инициатива на Факултета по славянски филологии и факултета по класически и нови филологии. Авторът е у нас за кино-литературния фестивал „Синелибри“, който ще бъде открит днес в зала 1 на НДК с филма „На плажа Чезъл“ по едноименния му роман.

Представяме Ви пълния текст на словото на Иън МАКЮЪН.

Доколкото се намираме се в един център на свободата на словото, искам да споделя мисли по тази тема. За мен свободата на словото означава да говорим свободно, да пишем, но също така и да слушаме внимателно.

Свободата на словото е изключително важна за университетите, за да се получи едно завършено образование, независимо в каква сфера. Днес имаме много по-голяма свобода на словото, отколкото когато и да е в миналото, дори и в златния период на древна Гърция.

Съвременният стремеж към свободата на словото се появява през XVIII век. Сега сме в период, в който има голяма свобода на словото, но тя винаги е била и ще бъде под заплаха от всички посоки – от крайно десни сили, от крайно леви, от центристи, от демагози, организирана престъпност, правителства. Натискът върху свободата на словото идва от всички крайни идеологии, от всички крайни политики и крайни религиозни възгледи за идентичността ни. Основната идея е да се заглушат всички гласове, освен един. И това, разбира се, е цел на всички правителства, които не подкрепят свободата на словото.

Ще си позволя да се позова на един цитат от Волтер:

„Може да не съм съгласен с това, което казваш, но ще защитавам с цената на всичко правото ти да го кажеш“.

Миналата година чухме за убийството на малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, през февруари. Всички знаем какво се случи в Словакия (убийството на разследващия журналист Ян Куциак заедно с приятелката му). Със съжаление научих новината за шокиращото убийство на разследващата журналистка, което се е радвала на огромно уважение, Виктория Маринова.

Лидерът на свободния свят Доналд Тръмп обяви медиите за враг на народа. Имаше случаи на убийства на журналисти през последните години. Независимо от мнението на Тръмп, за мен това е опит да се ограничи свободата на словото, свободата на журналисти от всякакви медии. Свободата на словото е предпоставка за всички други права и свободи, на които се радваме или към които се стремим. Без свобода на словото демокрацията е една измама.

За всички права и свободи – равенството между половете, правата на децата, гражданските права, правата на животните, за всички тези права ние трябва да се борим, да говорим и да пишем за тях. За да можем да им се радваме, ние имаме нужда от една култура, една цивилизация, която подкрепя интелектуалците и писателите да мислят по тези проблеми и свободно да изразяват мнението си. Именно университетите са тези институции, които съхраняват културата.

Ако погледнете какво се случва по целия свят, ще видите, че на много места свободата на словото е застрашена. Почти в целия Близък изток свободната мисъл се смята за богохулство, подлежи на наказание или смърт, които могат да бъдат приложени от правителството, организирани улични тълпи, религиозни организации или обикновени хора. Същото важи и за Бангладеш, Пакистан и за голяма част от Африка. През последните няколко години виждаме как правителствата на Китай и Русия следят гражданите в интернет.

В Европа станахме свидетели на убийството на 12 редактори от сатиричното списание „Шарли ебдо“. Дори още по-скоро виждаме какво се случва с така наречените фалшиви новини, които изкривяват възможността ни да се информираме. За мен това е една целенасочена атака над свободата на словото, а не просто някакво недоразумение.

Организациите, които разпространяват фалшивите новини, искат да ни накарат да вярваме, че нищо не е истина, че на никого не можем да се доверим и по този начин на сцената излизат демагогията, цинизмът и нихилизмът. Не бива да се изненадваме, че правителства, които спонсорират продукцията на фалшиви новини, всъщност не подкрепят основните човешки права.

Свободата на словото никога не е нещо просто и ясно, не е абсолютна. Не можем да даваме гласност на педофили или нацистка идеология – но всички плащаме цената на свободата с обидата от нечии думи.

Посветих живота си на формата на романа, която бележи своето начало от XVIII в., като начин за изследване на хората и взаимоотношенията им с духовния и заобикалящия ги свят. Традициите на романа олицетворяват и стремежа към плурализъм, желанието да се усети какво се случва в главата на един човек. Няма човешко същество, било то мъж, жена или дете, в чийто ум да не можем да надникнем, благодарение на романа.

За мен е голяма привилегия да посветя живота си на тази литературна форма. И за мен е голяма чест на получа наградата на Софийския университет.

"Площад Славейков"