Чарли Чаплин тъкмо обядвал някъде в средата на Атлантическия океан, когато чува ужасяваща новина на 19 септември 1952 г. Звездата на киното, британският гражданин и американски жител получава телеграма на борда на "Кралица Елизабет" и в нея ясно се казва, че няма да му бъде позволено да влезе в Съединените щати, освен ако не се съгласи да се яви пред имиграционните власти, за да отговори на обвиненията, че е комунист и прелюбодеец.

Чаплин пътува за родната си Англия за първи път от над 20 години, а заедно с него са съпругата и четирите му деца, които го придружават за световната премиера на последния му филм, разказва ozy.com. Подобно на мнозина в Холивуд, той все повече се разочарова от това, че е бил обект на комунистическите обвинения, хвърлени от сенатор Джоузеф Маккарти и други във Вашингтон.

Великият комик взема смело решение след получаване на телеграмата: няма да се върне в САЩ. Огромната холивудска империя на Чаплин, богатство, натрупано в продължение на десетилетия успешни филми, остава обаче в осиновилата го родина. Повече от един милион долара също са погребани в задния двор на Бевърли Хилс. Как да измъкне богатството си, без да се връща?

За да разреши този сериозен проблем, Чаплин се обръща към човека, комуто се доверява повече от всеки друг - четвъртата му съпруга и американски гражданин Уна О'Нийл - Чаплин.

Когато Чаплин среща за първи път Уна през 1942 г., тя е 17-годишна дебютантка в Манхатън, която се опитва да стане актриса в Холивуд. Той е 53-годишна филмова легенда, въвлечен в шумния си развод с третата си съпруга, актрисата Полет Годар, и иск за бащинство от друга жена.

Уна навършва 18 години на следващата година и се омъжва за Чаплин. Мнозина са били скептични, че бракът ще издържи, но за 34 години до смъртта на Чаплин през 1977 г. семейството има осем деца. Уна е котвата в живота на Чарли, а къщата им в Бевърли Хилс става притегателен център за различни знаменитости, художници и интелектуалци.

Но това щастие не трае дълго. Нова серия обвинения превръща филмовата звезда от институция в изгнаник. През 1948 г. името на Чаплин се появява на списъците на ФБР и така става един от стотиците, заподозрени като комунисти, включени в черния списък в Холивуд. Само защото Федералното бюро за разследване вижда в един от най-великите филми на актьора - "Модерни времена", антиправителствена пропаганда и шефът на ФБР Едгар Хувър разпорежда да бъде съставено досие на Чаплин.

И сенатор Маккарти се насочва към Чаплин по време на "лова на вещици" в САЩ през 50-те години на миналия век.

"Не искам да правя революция", казва Чаплин, който нито е член на комунистическата партия, нито неин симпатизант. "Всичко, което искам да създам, е още няколко филма."

Така на борда на "Кралица Елизабет" Чаплин си обещава, че никога повече няма да се върне в САЩ. "Няма да се върна там, дори ако Исус Христос беше президент", заявява той.

А по-късно същата година съпругата му Уна се завръща в САЩ с мисия. Тя твърди, че се връща, за да се грижи за болната си майка, но всъщност отива в Бевърли Хилс, за да пакетира багажа им и да уреди делата им. И това включва и лопата в задния двор.

След като Чаплин печели първия си милион долара в Америка, той прави нещо необичайно с него.

"Той го погреба. В двора си вкъщи, под едно дърво", казва Джейн Сковел, автор на "Уна: Живот в сянка". - Защото винаги искаше да знае, че има такива пари. Ако и вие сте преживели бедността като Чаплин, ще го повярвате".

"И като част от мисията й в САЩ, Чарли инструктира жена си да изтегли погребаните пари, да ги превърне в банкноти от по хиляда долара и да ги зашие в копринената подплата на палтото си от норки, което носи при завръщането си през Атлантическия океан.

Страхотна история, но дали е истина? Няма как да знаем със сигурност, но някои от най-близките приятели и членовете на семейството на Чаплин се кълнат в нея.

Чарли и Уна ще живеят през останалата част от живота си в чужбина - в Швейцария като постоянни изгнаници. Чаплин най-сетне се връща в САЩ през 1972 г., за да приеме почетен "Оскар" за цялостната си кариера, за приноса си към киното и изкуството на XX век. Когато 82-годишният актьор получава статуетката, следват 12-минутни овации, най-дългите в историята на Оскарите.