Пурпурните продукти дават енергия, сила и великолепно настроение през есента, сочат експертите. Те са доказали, че лилавият цвят е физиологически по-силен от всеки друг цвят - забавя дишането и увеличава продължителността на издишването, може да забавя и контролира пулса, увеличава издръжливостта на сърцето и съдовете. Психологически потиска рационалното мислене, пробуждайки вместо това интуицията, пък твърдят психолозите. Увеличава работоспособността, подобрява съня, стимулира потребност от духовно развитие.
В страните от Европа и Америка, където царят са логиката и рационализмът (и затова любим е синият цвят), лилавото се смята за непрестижно. В страните от Азия и Африка, които са по-склонни към емоционалност и мистика, уважението към този цвят е значително по-голямо. Уважението в Африка и Азия към лилавия цвят е до такава степен, че на тези континенти вече се консумират лилави храни, произведени по природен начин или така наричаните био продукти, които стават все по-популярни и в Европа, най-вече през есенния и зимния период. 

Лилавите храни съдържат витамини и минерали, които са от жизненоважно значение за доброто здраве, сочат експертите. Плодовете и зеленчуците в лилав цвят са богати на флавоноиди. Флавоноидите са познати като мощни фитохимикали, полезни за здравето на сърцето и намаляващи риска от появата на сърдечносъдови заболявания. Това са патладжаните, лилавото зеле, както и лилавият лук, лилавите картофи и лилавите чушки, лилав карфиол и други. Лилавите храни предотвратяват преждевременното стареене.Те дължат своя красив цвят на пигмент, наречен антоцианин. Той е мощен антиоксидант, който може да помогне за намаляване на риска от появата на рак, подобрява паметта и се грижи за общото здраве, определят диетолозите. 
Специалистите препоръчват да се консумират следващите няколко храни с лилав цвят. В патладжана се съдържат много хранителни вещества, част от които са фибри за здравословно храносмилане. Например, Калият, който е необходим за регулирането на кръвното налягане, също се среща в патладжана. Освен това този зеленчук е богат на калций, магнезий, витамин С и витамин А.
Гроздето се среща в различни цветове, но лилавите са едни от най-добрите сортове за дегустация. Лилавото грозде също така съдържа изобилие от витамини и минерали - желязо, калий, фосфор и витамин К.
Лилавият карфиол е изключително здравословна алтернатива. Карфиолът е от кръстоцветните зеленчуци, за които някои проучвания са установили, че са свързани с превенцията на рака. Карфиолът има високо съдържание на калций, калий, фосфор, витамин С, витамин К и много други витамини, които безспорно засилват имунитета и предпазват от респираторни заболявания през есента и зимата.
Боровинките. Някои хора ги наричат сини, но в действителност експертите поставят боровинките заедно с лилавите храни в една категория. Малките зърна са пълни с антиоксиданти, които помагат в борбата със свободните радикали. С консумацията на боровинки се увеличава приема на калий, витамин С и витамин К. Консумацията на боровинки, дори и замразени, засилва имунитета и предпазва от респираторни заболявания през есента и зимата.

Сливите съдържат здравословни въглехидрати, калий, фибри и витамин А. Дори и сушени те са много полезни и дават на организма необходимите вещества за борба с настинките.
Лилавото зеле е изключително полезно. В него се съдържат фибри, както и калций, желязо, калий, витамин С, витамин К и B. Лилавото зеле помага изключително много при бронхити, фарингити и ларингити. При спаднал глас си направете салата от лилаво зеле и гласът ви ще се възвърне, съветват специалистите.
Къпините са богат източник на фибри, калций, калий, витамин С и витамин А. 
Лилавите чушки са витаминозно средство с висока хранителна стойност, съдържа малко и "нежна" целулоза. Богатото съдържание на витамин С и на каротин ги прави ценна прибавка към всяко диетично хранене. Лилавата пиперката стимулира отделянето на стомашен сок, подобрява храносмилането и възбужда апетита. Оказва благоприятно въздействие на стомашно-чревния тракт и тонизира организма, разказват диетолозите. 
Лилавите аспержи са познати от Нова Зеландия и Австралия.Те растат като зелените аспержи над земята. Подобно на зелените не се белят. На вкус са малко по-сладки от другите видове. Те губят лилавия си цвят след като се сварят. Известно е, че аминокиселината аспарагин в аспержите всъщност стимулира бъбречната функция. 
Лилавите картофи от векове са наричани храна за боговете. 
Според специалисти картофите в по-тъмни цветове имат в пъти повече антиоксиданти от останалите. Те са добър източник на въглехидрати, калий, витамин С и фолиева киселина.
Има и билки, обагрени в лилаво, които носят много ползи за здравето, например лавандулата. Ароматът на лавандуловото масло действа и успокояващо, намалява безсънието, безпокойствието, мигрената, депресията, акнето, псориазиса и други. Друга популярна лилава билка е лилавият босилек, който е богат на витамин А, витамин С и калций. Той е много полезен за здравето на косата, кожата и очите, а чаят от него е елексир през студените есенни и зимни дни. 
Чудното древно жито лимец, също има лилава разновидност. Зърна див лимец са открити в разкопки, датиращи от епипалеолита в регион на Близкия изток, известен като Плодородния полумесец. Смята се, че за пръв път лимецът е култивиран около 7500 г. пр. Хр. в периода на т. нар. догрънчарски неолит. Лимецът е силен антиоксидант и биопродукт с добри лечебни свойства. Изключително богат е на витамините А, В и Е, белтъчини и минерали (цинк, магнезий, манган, фосфор). Той олицетворява напълно Хипократовата мечта храната да бъде лекарство. Учени казват, че витамин Е играе протективна роля за сърдечно-съдовата система, подпомага функцията на половите жлези, а като добър антиоксидант спомага за бързото извеждане от организма на свободните радикали. Минералите от своя страна способстват за нормалното физиологично състояние на организма.
Интересен факт е, че съдържанието на цинк в лилавият лимец е много по-голямо от това в обикновения. Високото съдържание на магнезий пък го прави изключително полезна храна за спортуващи хора и особено за страдащите от мускулни травми и разтягания. И не на последно място - този вид пшеница се оказва много по-поносима за хора, които иначе проявяват непоносимост към глутена и не могат да консумират бяло брашно.
Професор Жу Вейбиао, изследовател на хранителните вещества към Националния университет в Сингапур, създава лилав хляб, богат на антиоксиданти, с 20 процента по-бавно разградим от обикновения бял хляб и създаден изцяло от естествени съставки. Според него лилавият хляб може да се окаже първата суперхрана в света на тестените изделия. 
"Задачата беше да проверим дали можем да променим формулата на хляба, без да променяме меката текстура на белия хляб, която хората обичат толкова много", казва професор Жу пред Националния университет в Сингапур. Той решава да извлече антоцианини от черния ориз - веществата, които дават на зърното прочутите му антиоксидантни качества - и да ги внедри в своя хляб, без да използва нишестето от ориза.

"Въпреки че антоцианините имат висок антиоксидантен капацитет и ползите за здравето от тях са безспорни, познанието за употребата им като хранителна съставка е много ограничено", пояснява професорът. Добавянето на антоцианини към хляба не просто го оцветява в лилаво; поради химичната реакция с ензимите на нишестето, той забавя скоростта на смилане на продукта с 20 процента. Нещо повече - 80 на сто от антиоксидантните му качества се запазват в кората и трохите, когато хлябът се пече при 200 градуса по Целзий, допълва той.
"Ако искате да имате текстурата на белия хляб и да забавите храносмилането, това може би е най-добрата формула", пояснява професор Жу в университетската си разработка, публикувана от Националния университет в Сингапур. "А и цветът не е никак лош, дори е великолепен - лилав!" Антоцианинът е натурален пигмент, който се среща в плодовете и зеленчуците като гроздето, боровинките и сладките картофи, като именно той е виновен за яркото им оцветяване. 
"Все пак не всички лилави храни са суперхрани", предупреждава изследователят, като дава за пример лилавата питая. Научните разработки показват, че антоцианините, съдържащи се в лилавите храни, помагат за превенция на сърдечносъдови и неврологични болести, както и при раковите образувания. Те имат значение и за контролирането на затлъстяването и диабета, тъй като имат свойството да потискат храносмилателните ензими и да намаляват нивата на глюкозата, а също така засилват имунитета ни в променливите месеци на есента и зимата. Основната идея на лилавия хляб е, че той забавя освобождаването на енергия, така че можете да използвате калориите му за по-дълъг период от време", пояснява проф. Жу в разработката си.