Резултатите от изборите за Конгрес в САЩ предвещават бъдещи проблеми за Доналд Тръмп, но те могат да се окажат дори по-значими за руския президент Владимир Путин. 

Демократите вече разполагат с мнозинство в Камарата на представителите (долната камара) и обещават занапред по-усърдно да разследват намесата на Русия в изборите на Америка. Очаква се и двете партии да подкрепят нови санкции срещу Москва. Те са продиктувани от отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал, както и действията на Кремъл в Украйна и Сирия. 

 

Републиканците не демонстрираха особено желание да разследват отношенията между Тръмп и Москва, когато имаха мнозинство в Камарата на представителите. След успеха на демократите именно долната камара ще се превърне в основния агресор срещу политиките на Русия.

"Съществува известна възможност основният пакет от санкции срещу Русия да се придвижи от Сената (горната камара, контролирана от републиканците) към Камарата на представителите", заяви Питър Харел, висш служител от администрацията на Барак Обама.

През март Комисията по разузнаване (която е към долната камара) обяви, че не са открити достатъчно доказателства за сътрудничество между президентската кампания на Тръмп и Русия. Демократите представиха документ, в който фигурираше списък с около 70 имена на личности или организации, които могат да разполагат с повече информация относно връзките между Тръмп и Русия. С победата на 6 ноември се очаква този документ отново да излезе на дневен ред.

Едно от предизвикателствата пред Демократическата партия ще бъде да открие начин да разследва Тръмп, без да пречи на работата на специалния прокурор Робърт Мълър.

"Мисля, че ще запазят почтителност към Боб Мълър", заяви Ричард Нефю, служител в Държавния департамент на САЩ при Барак Обама.

Най-мащабният акт на Конгреса е "Защита на Американската сигурност срещу агресията на Кремъл" (Defending American Security from Kremlin Aggresion Act), чиято е цел е да се предотвратяват бъдещите опити на Русия да се меси в изборите на САЩ, както и да се подкопават действията на Москва в Украйна и Сирия. Подготвен е от сенатори и на двете партии. Той ще наложи санкции върху държавния  дълг на Русия, енергийните ѝ проекти, някои олигарси и държавни банки. Един от авторите на акта го нарича за "санкционния акт от Ада".

Друго значително препятствие пред Русия може да се окаже "Актът Възпиране" (Deter Act), който бе представен през януари от демократическия сенатор Крис Ван Холън и републиканския сенатор Марко Рубио. Той предвижда автоматичното налагане на санкции, ако чуждестранна сила е подозирана за намеса на изборите в САЩ.

"Възможен е сценарий, в който елементи и от двата акта са съединени", сподели Харел.

Докато протичаше гласуването във вторник, Държавният департамент оповести, че Русия ще е обект на нови санкции заради "Акта за химическо и биологично оръжие" (Chemical and Biological Weapons Act) от 1991 г. Като причина е представена употребата на Новичок срещу бившия шпионин Сергей Скрипал.

Един пакет от санкции вече бе наложен през август. Москва разполагаше с 90 дни, за да обещае, че няма да използва химическо оръжие отново и да позволи достъпа на чуждестранни специалисти в страната. Тези изисквания бяха отхвърлени, което провокира втори пакет санкции, много по-тежък от предишния, макар че не се знае кога точно ще влезе в сила.

"Ако същестува съглашение в Конгреса по даден въпрос, то той се състои в твърдата политика спрямо Русия", заяви съветник в Конгреса, който пожела да остане анонимен.

Кремъл видимо се подготвя за новите санкции. "Ройтерс" съобщи миналата седмица, че държавният петролен гигант "Роснефт" е променил договорите си със западни купувачи и е добавил клаузи, според които ще трябва да му бъдат заплатени компенсации, ако партньорите му се оттеглят заради санкциите.

Нефю, служителят от администрацията на Обама, спомена, че Москва си плаща цената, затова че е подкрепила президентската кампания на Тръмп.

"Те премахнаха желанието у демократите да си кажат: "Нека се опитаме да се разберем с руснаците", заяви той.

Даниел Фрайд, бивш помощник в Държавния секретариат, изрази мнението, че много от демократите са преоткрили своя "вътрешен Хари Труман". Именно чрез наложената от бившия президент "Доктрина Труман" Америка започва да се бори срещу съветското териториално и идеологическо разпространение след Втората световна война.

Републиканската сенаторка Дейна Рорбакър, която бе наричана "любимия конгресмен на Путин", загуби изборите след 30 години в Сената. За Рорбакър се знаеше, че е получава информация пряко от Москва, която е използвала, за да налага интересите на Русия във Вашингтон.

"Една от малкото добри новини за руснаците след последните избори е смяната на лидерството в Комисията по международни отношения към Сената", заяви Харел. 

Главният архитект на руските санкции - републиканският сенатор Боб Коркър, скоро ще излиза в пенсия. Неговият заместник е сенатор Джим Рисч - един от доверениците на Тръмп в Конгреса.

"Бих се изненадал, ако Рисч пожелае да направи каквото и да било срещу Русия", добави Харел.

Анализът е публикуван в Foreign Affairs.