Президентът Румен Радев не наложи вето и промените в антикорупционния закон, приети от Народното събрание "по спешност" в края на 2019 г., влизат в сила. Това става ясно от новия брой на "Държавен вестник", който излиза днес. Държавният глава е подписал указа за обнародване на закона, въпреки че имаше призиви за вето от извънпарламентарната опозиция. И от БСП по време на финалното гласуване обявиха поправките за спорни, а и за противоконституционни. 

Става дума за "спешния" ремонт на антикорупционния закон, внесен в самия край на 2018 г. от Данаил Кирилов от ГЕРБ и приет за седмица. С него се дава възможност Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да продължи проверките и делата си срещу лица дори и прокуратурата да е прекратила наказателното производство, заради което се проверява произход на имущество или съдът е постановил окончателна оправдателна присъда за престъпление.

До промените в закона се стигна заради тълкувателно решение на Върховния касационен съд. То засяга пряко стария закон за отнемане на имущество, който действаше до началото на 2018 г. и гласи, че ако поводът за проверка на законността на имущество е отпаднал - тоест няма обвинение срещу проверяваното лице, то и проверката или делата за отнемане на имоти трябва да бъдат прекратени. Срещу това въстанаха и самата КПКОНПИ, и прокуратурата, и управляващите от ГЕРБ, и опозицията от ДПС.

 
Първоначално антикорупционнят орган обяви, че няма драма с решението на ВКС, защото то засяга стария закон. Ден по-късно обаче пак оттам съобщиха, че заради същото решение може да бъдат прекратени текущи производства за отнемане на имущество на обща стойност 22 млн. лв.
 
Управляващото мнозинство се втурна да променя закона, като в първоначалното предложение имаше и още един момент - на практика се искаше проверките на КПКОНПИ да могат да продължават с години. Тази поправка обаче бе отложена за тази година заедно с цял мащабен законопроект на антикоруцпионния закон, въпреки че беше приет преди година. Спорът ще е дали законовите срокове за проверки да бъдат удължени, но да станат задължителни за спазване, както предлага Хамид Хамид от ДПС, или въпросните срокове ще се окажат препоръчителни и неспазването им няма да е основание съдът да прекратява дела на КПКОНПИ.
 
В крайна сметка се прие освен текста, че гражданската конфискация няма общо с хода на наказателните дела срещу проверявани лица, и текст, според който всички висящи производства за конфискация, започнати по стария закон, да продължат по сега действащия. Това ще засегне и прословутия случай с бившия депутат от ДПС Христо Бисеров, чието дело за конфискация бе прекратено от Софийския градски съд, но сроковете за обжалване още не са изтекли и неговият случай също минава по новия ред.

Предстои да се разбере дали ще бъде сезиран Конституционният съд за обнародваните от президента поправки в закона. Право да се обърнат към институцията имат народните представители, ако съберат поне 48 подписа за целта, държавният глава, Върховният касационен съд и Върховният административен съд, главният прокурор, Висшият адвокатски съвет (който излезе с много остра позиция срещу приетите текстове).