Председателката на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова депозира пред Народното събрание оставката си, съобщиха от комисията. Мотивът е "кариерно развитие". От 1 март Карина Караиванова се присъединява към екипа на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Тя е номинирана от Министерския съвет за представител на България в Съвета на директорите на ЕБВР.

Кариерата ѝ започва като експерт в Министерството на финансите, като стига до заместник-министър в два кабинета. Оглавява КФН през 2016 г.

Според Караиванова тя е свършила цялата работа, за която е поела ангажимент при встъпването си в длъжност. 

„През този период беше извършена за първи път от създаването на КФН реформа по отношение подобряване на надзора на небанковия финансов сектор, която установи процедури, включващи начина на финансирането на дейността на КФН и определяне на отговорностите на председател, заместник-председатели и член на комисията“, отчете тя и допълни, че промяната в начина на функциониране на КФН е условие за допускането на България в механизма ERM II – чакалнята за еврозоната.

Тя смята, че оставя сектора в добро състояние, а нейният мандат е предпоставка за успех на следващия председател.

"Беше променен стилът на работа на КФН и беше приложена политика на абсолютна равнопоставеност по отношение на поднадзорните лица. Това, което изисквахме от бизнеса, беше едно-единствено нещо – спазване на законите и изпълняване на финансовите изисквания. Така бизнесът, който уважава законите и се държи европейски, се чувстваше стимулиран", заяви Караиванова. По думите ѝ преобразуването, което е направила на комисията, е било оценено "изключително позитивно" както от двата регулатора на европейско ниво –ESMA и EIOPA, които отговарят за застраховане, пенсионно осигуряване и капиталов пазар, така и от Европейската комисия.

Високата оценка, която Караиванова сама си даде, обаче е в контраст със силните критики към работата ѝ и проблемите в сектор "Застраховане" - като един от големите скандали беше около фалиралата ЗК „Олимпик”.

През миналата година имаше сериозни проблеми в системата "Зелена карта", която осигурява покритие на "Гражданска отговорност" в чужбина. На 12 декември бе съобщено, че България е поставена под мониторинг в международната система "Зелена карта".

Фалитът на  "Олимпик" през август пък остави 200 000 души без "Гражданска отговорност".

През 2018 г. имаше още рязко поскъпване на този вид застраховка, спорни промени в Кодекса за застраховането заради обезщетенията при смърт на пътя, проверки на ДАНС и застрахователи.

Имаше скандал и около предложената от КФН система "бонус-малус", чието въвеждане пак беше отложено.

Към всичко това се прибавя и фактът, че КФН от август до сега работеше в намален състав. След фалита на "Олимпик" през август подаде оставка зам.-шефката на комисията Ралица Агайн. Досега неин заместник не беше назначен. След като и Караиванова напусне, КФН ще работи на практика с трима членове, а по закон те трябва да са петима. В парламента дори не е започнала процедурата за избор на заместник нито на Караиванова, нито на Агайн.

Преди година от КФН съобщиха за увеличение на заплатите си. Тогава стана ясно, че председателка Карина Караиванова ще получава по 13 136 лв. месечно. Мотив за увеличението на заплатите беше изграждането на по-качествен екип с по-конкурентно заплащане.