В най-мрачните дни на Европа, разкъсвана от антисемитизъм и нацистка агресия, един полски цигулар спасява стотици еврейски семейства на музиканти от приближаващия холокост. Историята на Бронислав Хуберман, наричан Шиндлер на музикантите, ще бъде разказана на фестивала на документалното арт кино „Мастър ъф арт“ в София.

„Оркестър от изгнаници“ на режисьора Джош Арънсън изследва четиригодишната одисея на този велик човек, чиято кулминация е създаването на оркестъра, който ще се превърне в Израелската филхармония. Преди нацистите да дойдат на власт, Хуберман е концентриран само върху собствената си кариера, но плановете на Хитлер събуждат у него желание за действие, което той не може да игнорира. Личната трансформация и последвалата героична борба на Бронислав Хуберман да изведе еврейските музиканти от Европа и да създаде този оркестър са в основата на филма.

"Изкуството отива на кино“ е наречено предстоящото издание на фестивала „Мастър ъф арт“, който ще се проведе от 4 до 25 април. Над 70 са филмите в програмата, осем от тях – на български творци, за Георги Марков, за скулптора Павел Койчев, за поета Николай Кънчев, за поетесата Данила Стоянова, за роксцената от 80-те, НДК и пожара в Софийския държавен цирк от 1983 г. Прожекциите ще бъдат в девет салона в София, Пловдив и Варна.

Български е и един от филмите, които откриват фестивала на 4 април в кино „Люмиер Лидл“ – „Рокендрол“ на Борислав Колев, който връща към 80-те години на рок културата в България. Припомнят се бунтарските за миналия век музика и текстове на „Ахат“, „Ревю“, „Ера“, „Нова генерация“, „Контрол“. Разказът проследява миналото и днешното битие на някогашните бунтари, началото на кариерата им, пътя към големите сцени, еуфорията от 1989-а и разочарованието от последвалата няколко години по-късно емигрантска вълна.

Другият откриващ филм тази година, който ще се излъчи веднага след „Рокендрол“, отбелязва 100-годишнината от създателите на течението сецесион – в „Густав Климт и Егон Шиле: Ерос и Психея“ на Микеле Мали връща в Златната епоха на Виена.

Два от българските филми на фестивала – „Дворците на народа“ на Борис Мисирков и Георги Богданов за пет от най-представителните сгради на социализма, сред които и НДК, и „Чувство за непоносимост“, документален разказ на Боя Харизанова за Георги Марков – вече имаха своята премиера на „София филм фест“.

Премиерен е филмът за Павел Койчев и неговите гипсовобели скулптури в „Изкушението Павел Койчев“ на Владимир Люцканов. В един откровен и самоироничен разговор за себе си, с душата на дете и с енергията на тийнейджър, почти 80-годишният Койчев нахлува в реалността със своите утопии, от които обикновено не оставя и следа, освен в нашето съзнание.

Българската публика ще гледа и „Какъв цвят има този свят“ на Ралица Димитрова. Режисьорката припомня за поетическото наследство на Данила Стоянова, починала през 1984-та, само на 23 години, от левкемия. Стиховете ѝ излизат посмъртно през 1990 г. в стихосбирката „Спомен за сън“. Преведени на английски през 2003 г., нейни стихове са написани на фасада в Лайден, Холандия. В „Какъв цвят има този свят“ приятелите ѝ опитват да осмислят собствения си живот чрез спомените за нея, които са в непрестанен диалог със стиховете на Данила.

„Написаното с перо от ангел е завинаги“ отдава почит на друг поет – Николай Кънчев. Режисьор е Христо Илиев–Чарли. Починал през 2007 г., Кънчев е представен във филма от своите съмишленици, които детайлно изграждат атмосферата на времето, разказват за неподражаемия му характер и морал, за любовта му към света, за хората и омайната природа на България.

„Трябва да даваме на българското кино за документални филми повече територия, където да бъде видяно. Идеята на създаването на този фестивал беше именно да мога да споделя с българската публика тези прекрасни филми, които иначе няма как да стигнат до тази публика – каза на среща с медиите организаторът на фестивала Найо Тицин. – Изкушен съм да призная радостта си, че по някакъв начин може би и ние допринасяме с нещо за промяната на средата.“

Сред по-интересните заглавия се открояват „Бернини разказва Бернини“, в който пряк наследник на архитекта, художник и скулптор Джан Лоренцо Бернини разказва за живота на бароковия гений, създавал изкуство по време на управлението на осем папи, „Франко Дзефирели – режисьор на живота“, считан за първия значим документален филм за твореца – с участието на Пласидо Доминго и Джуди Денч. „Очите на Орсън Уелс“ от Марк Казънс, дебютирал на фестивала в Кан през миналата година, идва и у нас, за да представи портрет на твореца, скициран със собствената му ръка, нарисуван със собствената му четка.

„Да сънуваш Мураками“, „Агата Кристи – кралицата на криминалните романи“ ще изкушат вероятно не само почитателите на литературата, както и „Баския: Гняв срещу богатството“, „Фрида Кало – Диего Ривера: поглъщаща страст“, „Да откраднеш Роден“ и „Спасяването на Банкси“ са филми, които ще имат публика и извън средите на изобразителното изкуство.

Една от темите акценти на фестивала през тази година е архитектурата – родна и чуждестранна. Разходка из Метрополитън опера предлага награждаваната документалистка Сюзън Фрьомке в „Домът на Метрополитън опера“ от 2017 г. за началото на оперния театър през 1966 г. Зад архитектурата на затворите надникваме във „Франк Гери: Да строиш правосъдие“ на Ултан Гилфойл. Знаменитият архитектът Гери изследва структурата на затворите и ги използва като учебник за най-добрите студенти по архитектура в САЩ.

„Наклонени кули“ на Башя и Леонард Мишински среща зрителите с Лесли Робъртсън, главен строителен инженер на Световния търговски център и лично ръководил строителството на Кулите близнаци.

+Площад Славейков"