Големият български поет, драматург, сценарист и преводач Валери Петров днес трябваше да навърши 99 години. Роден е на 22 април 1920 г. с името Валери Нисим Меворах. Той е един от най-обичаните български автори на детски приказки и истории за деца, с които са израснали цели поколения ("Рицар без броня", "Йо-хо-хо"), както и незабравими пътеписи. Преводите му на Шекспир продължават да бъдат ненадминати. Клуб Z си спомня за Валери Петров с две негови стихотворения.  

Репортаж за трите хаш

„Кои книги, напоследък,
радват се на просто редък,
изумителен напредък.
Тези книги, тези книги
с убийства и интриги
дето, ха де, затвори ги,
докато на „Плана“ - 5
нашият майор напет,
стиснал верен пистолет,
не съзре следи, които
водят към едно корито,
ужким старо и разбито,
но което, щом по цинка
той го тръкне с пуцинка,
ще открие начертан
план на мотопед „Балкан“,
който вража нам държава
жаждува да притежава.“
„Тука действа вража шайка!
Вашта майка, нашта гайка
сте направили нарочно
с болта да не пасва точно.
Тук заводът за обуща
някакви кошмари пуща.
Там изписва института
срещу западна валута
уред обявен за брак
във века на Гей - Люсак…
там измисля се батерийка
за откриване Америйка.
Тук талант е съкратен
и заместен с кретен…”
„И вълна вълната гони,
към различни пентагони
и различни пентагони
свиват рамене с пагони,
наш не е, не е и наш…“
Е, тогава кой е той
този предан нам герой,
спъващ сам по почин свой
болшевишкия им строй.
„Някой некадърник наш,
скрит под кадров камуфлаж,
но с глава от алабаш.“

 

За хвърчащите хора

Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

    и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
    над калта, над сгурията в двора,
    и добре, че се срещат единици поне
    от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,

    и говорим за глупости, важно вирейки нос,
    или с израз на снобска умора,
    и изобщо стараем се да не става въпрос
    за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

    но защо ли тогава нещо тук ни боли,
    щом ги видим да литват в простора -
    да не би да ни спомнят, че и ний сме били
    от вида на хвърчащите хора?