Дело за делба на дворно място с две еднофамилни къщи в София, продължило повече от 30 години, е най-продължителното производство, констатирано от Инспектората към ВСС при проверка на 128 заявления за компенсация на вреди от бавно правосъдие, съобщават от там. Обхванат е периодът 1 януари – 31 март 2019 г., а от споменатите искания 87 са основателни, като 30 са по наказателни, а 57 – по граждански, търговски и административни дела, приемат инспекторите.

Фактите:

Делбеното производство е образувано през 1985 г., но периодът, от който заявителят може да се оплаква, тече от 07.09.1992 г., тъй като от тази дата Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи е в сила по отношение на Република България.

така се получава, че относимият за заявителя период на производството е близо 26 г., като той почти изцяло е обхванат от втората фаза на съдебната делба.

Първоинстанционното производство пред Софийски районен съд във фазата по извършване на делбата е продължило близо 6 години, като са допуснати забавяния, свързани с организацията на съдебните заседания и с призоваването на страните. По делото са насрочени 20 съдебни заседания, като 18 от тях са отложени, поради нередовно призоваване на страни по делото. Само две от отлаганията се дължат на обективни причини – призоваване на нови страни в процеса, чийто адрес не е известен и установяването му изисква допълнителни действия от страна на съда.

Най-сериозните забавяния по делото са свързани с изгубване на решението по допускане на делбата и последвалото го производство по възстановяването му. Един от ответниците по делото е подал молба за възстановяване на влязлото в сила решение по допускане на делбата през септември 1999 г., а делото е изпратено в Софийски градски съд на 07.10.1999 г. за извършване на процедура за възстановявдане на изгубено решение. В това производство са проведени 7 съдебни заседания, които са отлагани заради конституиране и призоваване на наследници на починали страни. С определение от 27.01.2005 г. съдът е отказал да възстанови решението по делото, като е посочил, че липсват данни за индивидуализиране на делбените имоти.

Съобщаването на цитираното определение е продължило 3 години, тъй като след постановяването му са починали трима от ответниците и съдът е трябвало да установи наследниците им, да ги конституира в производството и да ги уведоми за постановеното решение.

През ноември 2009 г. делото е изпратено на ВКС, който през юни 2010 г. потвърждава отказа на Софийски градски съд за възстановяване на решението за допускане на делбата и делото е изпратено на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

През юли 2011 г. Софийски районен съд е изпратил делото на Софийски градски съд за указания с какви действия следва да продължи производството, тъй като с отказа на съда по молбата за възстановяване на решението, то се оказва образувано пред първоинстанционния съд във фазата по извършване на делбата, без по него да съществува реално окончателното решение по допускане на делбата, с което са определени делбените имоти, кръга на съделителите и техните квоти.

С разпореждане от ноември 2011 г. Софийски градски съд е квалифицирал производството като такова за възстановяване на съдебното решение по делото за делба, което е приключило с решение от 14.07.2015 г. В резултат на посочените действия производството по възстановяване на влязлото в сила решение на Софийски градски съд е продължило почти 16 години и след приключването му делото е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия във фазата по извършване на делбата.