Новата книга на Георги Бърдаров е двуезично издание на български и английски, включващо популярните разкази „За петата ракия или колко е хубав животът“ и „Дядо“. Разказът „За петата ракия или колко е хубав живота“ е най-четеният български разказ в интернет, където има над 200 000 четения и ни потапя в магията на Родопите и човешката топлина на хората, която може да се почувства само там. Това е разказът, който предизвика фурор в интернет пространството през 2013г. и направи Бърдаров популярен, като писател. Три години по-късно той спечели първото интелектуално риалити в България „Ръкописът“ с романа си „Аз още броя дните“, който се превърна в бестселър. Разказът „Дядо“ е посветен на всички бежанци, чийто сърца остават разделени между тоя и оня свят, но никога у дома. Клуб Z публикува откъс от разказа "За петата ракия или колко е хубав животът" на Георги Бърдаров, изданен от продуцентска къща „Мусагена“.

---

Ей, тази история никога няма да ми омръзне да я разказвам. Може би защото в един ден стигнах края на света, изпих пет ракии, усетих Бог и почувствах колко е хубав животът...
А втората ракия, ех, втората ракия… Втората ракия е като откровение, за втората ракия могат да се напишат трактати!

След втората ракия се отпускаш на стола – отначало с притеснение, а после с цялата си тежест. Дотогава си седял прегърбен напред, целият стегнат като пружина, готов всеки момент да скочиш и да забиеш юмрук в лицето на някой гад, да докажеш на друг колко си прав, да задминеш трети на финалната права. А след втората ракия, ех, след втората ракия буцата в гърлото ти се стапя, почваш да чувстваш тялото си леко като перушинка. Разтягаш рамене, наместваш кокалите, вдишваш с пълни гърди. Пълниш дробовете с чист родопски въздух и усещаш как животът бавно се завръща в теб.

А бай Стоил разказва – а той умее да разказва, ах, как само умее да разказва!

Бай Стоил е като препълнена двесталитрова бъчва, която само чака да се отпуши канелката и историите сами да потекат. Разказва за селото – за неговото начало, за неговия край, за хората, които са оставили следи по същите тези камънаци, дето седим сега с него. За това, как са минавали булките с менците и как мъжете са правили вино, как се е вило хорото от мегдана чак до хоризонта. За това, как някога е кипял животът и как постепенно хората са се превърнали в птици, които са забравили обратния път към гнездата си. И как накрая са останали само 6 души – четирима мюсюлмани и двама християни.

Ти слушаш и не слушаш. Неее, по дяволите, не слушаш, ти го преживяваш заедно с бай Стоил!

Само между две ракии изтече повече от половин век от живота на селото. Само между две ракии се родихме и умряхме с него. Само между две ракии преминаха покрай нас стотици души. Усмихнати, разплакани, влюбени, тъжни, с щастливи лица, с подпухнали от безсъние очи. С белези от наган по телата, с рани от насилие по душите. Говорят, смеят се, разказват, оплакват се, крещят, псуват, пеят и вървят без да спират, на тумби, по двойки, по единици.