Написана от изтъкнат съвременен историк, „Тайната война“ проследява един от най-важните, но недостатъчно проучени аспекти на Втората световна война – разузнаването. Тя разкрива как успехите и провалите в шпионажа на САЩ, Великобритания, СССР, Германия и Япония са повлияли върху хода на войната и крайния ѝ резултат.

Шпиони, шифри и партизани са скритото течение, което понякога променя хода на Втората световна война. Те са оръжия, които всяка от воюващите страни използва, за да придобие секретна информация за враговете си и да посее хаос в тила им. Ще се ориентирате в особеностите на разузнавателните служби на страните в глобалния конфликт. Ще проследите основните събития от „тайната война“ и ще се срещнете както с редовите ѝ войници – шпиони и агенти под прикритие, така и с нейните военачалници и стратези в разузнавателните централи. Ще научите за отношенията между разузнавателните служби на съюзническите държави, вариращи от сътрудничество и взаимопомощ до конфликти, недоверие и дори взаимно шпиониране.

Книгата описва както прочути личности като Валтер Шеленберг, Рихард Зорге и Алън Дълес, така и незаслужено забравени герои от света на шпионажа. Ще се запознаете с гениите в разбиването на кодове от „Блечли Парк“, но също и с техните немски противници, които имат собствени триумфи, както и с невероятната шпионска мрежа на Съветския съюз. Това е история, която на моменти удивително напомня филмите за Джеймс Бонд, но с нотка на трагизъм, защото провалът, страданието и смъртта в нея са напълно реални. Съчетаваща в себе си висша политика и човешка драма, книгата се смята за най-добрата история на „тайната война“, писана някога.

Макс Хейстингс е британски историк, журналист, бивш военен кореспондент и бестселъров автор. Бил е последователно „журналист, репортер и редактор на годината“. Носител е на множество престижни награди, между които наградата „Съмърсет Моъм“ и приза „Прицкер“ за цялостен принос към военната тематика.

Клуб Z публикува откъс от „Тайната война“ на Макс Хейстингс на издателство "Изток-Запад".

Последният концерт на „Оркестъра“

От есента на 1941 г. всички европейски шпионски мрежи на руснаците действат на ръба на пропастта, гибелно уязвими поради факта, че самоличността на главните участници в Кръга „Люси“ и „Червения оркестър“ е известна на Леополд Трепер и Анатолий Гуревич, към което се прибавя безразсъдното поведение на московския „Център“ и на самите германски дисиденти. Твърде много хора в цяла Европа знаят твърде много имена, така че и един-единствен арест в началото предизвиква бързо огромна и ужасна вълна от разкрития. Участта на „Оркестъра“ е подпечатана от залавянето чрез пеленгатори на радиста Михаил Макаров – „Карлос Аламо“ от „Кемниц“, – когото германците арестуват на „Рю дез Атребат“ в Брюксел в ранните часове на 13 декември 1941 г.

На предния ден Трепер се е появил в Брюксел внезапно и без предварително известие. Отношенията между него и Гуревич, вече помрачени от взаимни подозрения и завист, от този момент нататък рязко се влошават. Два дни след пристигането на „Ото“ Гуревич е в канцеларията на „Симекско“, където съвместява удивително печелившия си бизнес с шпионската дейност за своите началници; в този момент му се обаждат по телефона да се яви в апартамента си на среща с Трепер. Когато пристига там, заварва посетителя си в тревожно състояние. Трепер казва, че германците току-що са го разпитвали, и предлага да се върнат във Франция с първия влак. Гуревич е ужасен, че началникът му се е появил в собствения му дом, след като вече е под подозрение.

Той мислено оглежда цялата мрежа, търсейки слаби звена, и се спира на „Кемниц“, който се е впуснал в срамни увлечения и разточителен начин на живот – макар че и самият Гуревич трудно би могъл да се нарече аскет. Радистът познава собствената му любовница, Маргарет Барца, както и много други хора, свързани с групата.

Внезапно на вратата се позвънява и когато отваря, руснакът е слисан при вида на свой белгийски познат, който работи за германската комендатура. Мъжът влиза, без да дочака покана, и иска заем. Гуревич му дава някакви пари, за да се отърве от него, след което изпраща Трепер на гарата, за да хване влака за Париж. После казва на Барца, че в Брюксел става твърде горещо за тях. Предлага той самият да се премести във Франция, а нея увещава да потърси родителите си, които са избягали в САЩ. Тя веднага избухва в сълзи и настоява да остане и да го следва навсякъде заедно с малкия си син Рене. Гуревич отстъпва, макар и да знае, че „Центърът“ ще бъде разгневен от тяхната връзка, която излага работата му на не по-малък риск от отношенията на Трепер с Джорджи де Уинтър.

Двамата веднага напускат апартамента и намират временно убежище в голяма къща, обитавана от „официалния“ директор на „Симекско“, която той е наел от племенника на белгийския външен министър. Гуревич плаща на прислугата си заплати за няколко месеца напред (младият агент на ГРУ определено се е издигнал в обществото!), за да подкрепят версията, че скоро ще се върне. Следващите няколко дни се занимава с „приспиване“ на агентите от своята мрежа.

После се качва на влак до Париж, последван след два дни от Маргарет и Рене. Наемат квартира в къща близо до Булонския лес, която Гуревич е използвал при по-ранните си посещения във френската столица. Когато се среща с Трепер, идва ред на „Големия шеф“ да изрази смаяното си възмущение. Пристигането на Гуревич, казва той, може да компрометира неговата френска фирма за прикритие, както и разузнавателната мрежа. Трепер настоява заместникът му да замине, и то бързо. Решават да отпътува за Марсилия на неокупираната територия на Вишистка Франция, където има филиал на „Симекс“. Маргарет и Рене Барца заминават първи, като се придвижват с известни затруднения на юг, използвайки връзки от групата на Трепер, и в Марсилия се настаняват да живеят при едно чешко семейство.

Междувременно Гуревич се среща с Херш и Мира Сокол, двама млади полски комунисти, които са работили като радисти на Трепер в Париж. По-късно беглецът твърди, че е изпратил по Сокол съобщение до „Центъра“, в което казва, че мрежата е застрашена от разпадане, а самият той е избягал от Брюксел. Предупрежденията му обаче били предадени, след като ГРУ вече е евакуирало щаба си заради германското настъпление срещу Москва и не разполага с неговия шифър.

Затова работодателите му научили за кризата в Брюксел едва много по-късно, през февруари 1942 г. – закъснение, което според него е допринесло да бъде обвинен в измяна през 1945 г. Гуревич пристига в Марсилия през януари 1942 г. след пътуване, което минава без инциденти. Остава да живее там тайно и в сравнително удобство през следващите десет месеца, без намек за шпионска дейност, като най-вече се забавлява с Маргарет.

Благодарение на изпращаните от „Центъра“ средства и чудесните печалби на „Симекско“ имат пари в изобилие. Тази идилия, както Маргарет си спомня за нея по-късно, продължава до 9 ноември; на този ден Гуревич и любовницата му заедно с впечатляващо количество пури и копринени чорапи са внезапно заловени в апартамента им от френската полиция. Двамата арестанти са предадени на германците, които по това време прегазват територията на Виши, за да доведат до край окупацията на Франция. Германците най-после са проникнали в „Червения оркестър“ и всяко следващо разкритие от поредния заловен агент произвежда ехо, което отеква из цяла Европа.