Русия е страната на закостенялостта и забраните, твърди руската икономистка Наталия Акиндинова в интервю за германския в. “Зюддойче цайтунг”.

То е взето в кабинета й в Москва, намиращ се непосредствено до Министерството на търговията и недалеч от Кремъл. Акиндинова ръководи Института за развитие към Университета по икономика. Анализира икономическото положение в Русия, което е всичко друго, но не и добро. Въведени са по-високи данъци, по-късно излизане в пенсия, слаб курс на рублата и още куп проблеми. Икономистката обяснява защо всичко това не създава трудности за правителството, както и други парадокси на руската икономическа политика.

Настроенията в Русия се променят, хората са все по-недоволни от правителството. Прави ли са?

Това е вярно. Руснаците имат основание да са разочаровани. От 2014 г. има спад на приходите. Проблемът е, че все по-малко хора работят в големи предприятия с добри заплати. Все повече работят в малки предприятия, имат свой бизнес или работят на черно. Остават им все по-малко пари за живот. Те усещат, че икономиката стагнира.

Защо няма по-добра заетост?

Положението в частния сектор се влошава. Търсенето на вътрешния пазар се свива, а на международния руските продукти рядко са конкурентоспособни. Културата ни по износа е твърде ограничена, към това трябва да се прибавят и наложените санкции. Също и по-високите изисквания на Европа и САЩ по отношение мениджмънта на предприятия, контрол на банки относно произхода на суми, обмен на данъчна информация. Руските правораздавателни органи злоупотребяват с властта си. Наказателното преследване се използва за всяване на конфликти. Това отблъсква инвеститорите.

Било ли е някога по-добре?

Може би, когато от 2008 до 2012 г. Дмитрий Медведев беше президент, макар точно в началото на мандата му да започна икономическата криза. Тогава много експерти предложиха либерални реформи. Обществото беше по-свободно. Налице беше открита критика по адрес на структурите на властта, и то без отрицателни последствия. Дори се говореше за промени в политическата система – политическата конкуренция да стане реалност.

Но Медведев не се кандидатира за втори мандат, Путин отново стана президент.

След парламентарните избори през декември 2011 г. имаше протести, тъй като наблюдатели констатираха злоупотреби. След като Путин се закле като президент, участниците в демонстрациите бяха подложени на преследвания, мнозина попаднаха в затвор. Стана ясно, че подобна политическа дейност в Русия е опасна. Първо бяха потиснати свободи в политическата област, след това и в икономиката.

Къде се усеща това?

Във всички области са налице затягане на режима и забрани. Сега властите правят опит да регулират интернет. Хора са наказвани за нежелани позиции, изложени в глобалната мрежа. Към това да прибавим и идеята за руски интернет. И това вреди на икономиката. В икономическия блок на правителството все пак има прогресивна групировка, която се опитва да стимулира създаването на малки и средни предприятия. Трудно е обаче да се преодолее консервативната бюрокрация.

Има ли все още либерали в правителството?

В Русия има либерали, но те не са на правителствени постове. Интересен случай е Алексей Кудрин, който по времето на Медведев беше принуден да напусне правителството. Сега ръководи Сметната палата. Той говори за вредите за икономиката от санкциите, което невинаги се харесва. Публично заявява, че са ни нужни добри отношения със Запада. Кудрин е смятан за официален критик на властта, но може твърде малко да влияе.

Въпреки това има право на онова, на което никой няма – да критикува Владимир Путин.

Той е изключението, което потвържава правилото. Чрез фонд за стабилизиране е заслугата му като финансов министър Русия да преодолее сравнително успешно кризите през 2008 и 2014 г. В противен случай санкциите и спадът на цената на петрола биха застрашили властта на Путин. Кудрин извърши неоценима услуга на президента. От това произтича доверието на Путин към него.

Путин обеща пари за много социални области. Това подаръци за избирателите ли са, за да се пресекат протести?

Това, което Путин обеща в годишното си обръщение, не са твърде скъпи мерки. Неговите хора са загрижени от спада на доверието в Путин. Но това, което той обеща, е от полза само за малък кръг. Избирателите са наясно с това и ето защо рейтингът на Путин не се подобри значително.

Докога хората ще търпят политиката му?

За протести са нужни високо ниво на самоорганизация и солидарност. Това за днешна Русия е нетипично. Дори трагедията в Камерово през 2018 г. не доведе до протест. Търговски център изгоря поради корупция и грешки на властите и пожарната. Загинаха много хора, включително деца. Хората не се надигнаха на протест.

Защо не?

Липсваше готовност да се занимаваш с проблеми. Същевременно хората не могат да бъдат обвинявани, че не са излезли на улицата. Жестоко се потиска всеки опит за организиране на групи, които да защитават интересите на хората.

А ако положението се влоши?

Въпреки някои големи проблеми икономиката е достатъчно стабилна. Посредством фондове малко или повече Русия е застрахована срещу спад на цените на петрола. Налице са реални пари и никакви задължения. За определено време положението може да бъде спасено.

Хората са зле, но държавата е добре?

Основата е секторът на горивата и това е гаранция за стабилност на държавната хазна. Голяма роля играят и крупните предприятия, които съществуват от съветски времена в областта на машиностроенето, военната и химическата индустрия, в металопреработвателния бранш, в предприятията в областта на инфраструктурата. Във всичко това участват и ключовите руски олигарси. Така голяма част от индустрията е сравнително стабилна и лесноуправляема.

Къде трябва да се въведат реформи, за да се подобри положението на хората?

При правораздавателните органи. Понастоящем наказателно преследване започва заради пари и се приключва за пари. Така може да се навреди на недолюбвани конкуренти. Това е бизнес. Не може да се каже, че съдилища и прокурори не изпълняват публичната си функция. Но в много случаи са корумпирани. Хората се страхуват, че ще им отнемат всичко и ще ги хвърлят в затвора. Това силно ограничава индустрията. Не знам как, но най-важното е това да се промени.