64-ото издание на „Евровизия” приключи, nобедител (с 492 точки) е холадският изпълнител Дънкан Лорънс с песента „Arcade“, на второ място е представителят на Италия Махмуд (465 точки), а комбинацията от гласовете на зрителите и точките на националните журита класираха надеждата на Русия Сергей Лазарев на трето място с почти сто точки по-малко. България нямаше участник и БНТ не излъчваше състезанието, за което сме ѝ благодарни.

Ако съдим по руските медии, в родината на Йосиф Кобзон, Алла Пугачова и Филип Киркоров много хора са огорчени и обидени, че „Русия отново не успя да победи”, както написа Иля Кролевски в статия, озаглавена „Стига сме гледали” в сайта „Лента.ру”.

В стил „гроздето е кисело”, авторът твърди, че само след няколко месеца никой няма да спомня нито едно от изпълненията на „Евровизия 2019” и обяснява защото страната му отдавна е трябвало да спре да си губи времето с това музикално състезание. Но е напълно прав – с много редки изключения (като „Любов за двама” на португалеца Салвадор Собрал през 2017 г.), евровизионното грозде наистина е кисело и неподходящо за музикална консумация. (Още веднъж: благодарим на БНТ.)

За Русия отново са гласували най-вече зрители в страни, където живеят много руснаци, като Израел, Естония, Латвия, Литва, Молдавия, Армения… най-много точки руснакът получи от Азербайджан. Той имаше шанс да се класира и по-високо, но не получи нито точка от Беларус. Официалното жури на бившата съветската република бе дисквалифицирано заради нарушение на правилата. В интервю членовете му разкриха за кого са гласували на полуфиналите. Така „блоковото гласуване”, което превръща „Евровизия” от песенен в геополитически конкурс, можеше да помогне на Русия – и тогава едва ли в „Лента“ щеше да с появи текст, озаглавен „Стига сме гледали”.

Заплетената система за гласуване често е определяна като един от основните недостатъци на конкурса. Последните големи промени в правилата настъпиха през 2016 г. – организаторите въведоха нова система за отделно гласуване на журито и публиката, без да осредняват резултата. С тази система може да се определи кой от артистите е станал фаворит на публиката.

Иновациите добавиха интрига, но не спасиха от „блоковото гласуване“, за което „Евровизия“ е подлагана критики от години: гражданите на една участваща страна не могат да гласуват за своя представител и следователно да изберат изпълнител от съседна държава – или от идеологическа солидарност, или просто като поздрави за приятели или роднини, живеещи в тази страна. Поради това гражданите на бившия СССР разделят европейските държави и само съседните държави редовно си обменят гласове.

Друг проблем на „Евровизия” е еднотипността на значителна част от участниците, отбелязва Кролевски. Година след година повечето страни изпращат на конкурса „попизпълнители с поппесни”, които си приличат като две капки вода. В крайна сметка онова, което получават зрителите като естетическо преживяване, е същото: чаша гола вода.

Така че, нека благодарим за трети път на БНТ и лично на Константин Каменаров за може би най-доброто решение, което е взел през директорския си мандат.

Площад Славейков.