През далечната вече 2001 г. столичани правят първи опит за създаване на подробен устройствен план (ПУП) на централния софийски парк - Борисовата градина. Появява се обаче казус - не е ясно каква е собствеността на различни части от парка, някои са частни имоти, други - държавни, трети - общински. Планът е приет само за т.нар. представителна част на парка и идеята за ясна визия за парка остава на заден план.

До 2015 г., когато Столичната община обявява конкурс след проучване на общественото мнение (в което участват малко над 400 души) и с идеалната цел Борисовата градина да бъде подобрена, но запазена възможно най-близо до вида, който столичани искат. Избран е по думите на главния архитект на София Здравко Здравков най-"консервативният" вариант - на архитект Атанас Ковачев, който на теория предлага минимална намеса във вида на парка. А основната цел на т.нар. ПУП е да се блокира новото строителство в парка. Планът е представен на обществото, но увисва и започва бавене и мотаене - до днес, когато влиза за обществено обсъждане и вече се говори сериозно за приемането му през тази година.

"Възстановяване на оригиналния облик по архивни данни"

Централна идея в проекта на архитект Ковачев е да бъдат възстановени части от парка такива, каквито са били преди десетилетия - преди периода, в който Борисовата градина се променя без план и без строги правила. 

Проектът за устройствен план е изпълнен със снимки от 30-те и 40-те години на миналия век, които дават идея за една по-изчистена и близка до природата територия. Срещу част от идеите никой не възразява - премахване на сергиите около езерото "Ариана", забраняването на рекламите в цялата Борисова, нови алеи не с асфалт, а с настилката от натрошен камък "щуп", запазването на два ресторанта - бирарията на "Ариана" и "Веселото село", който да е с нова детска площадка.

Емблематичното заведение "Маймунарника" пък ще запази донякъде облика си - предвижда се възстановяване на трите дансинга и допускане на преместваеми обекти, но само по типов план - и забрана за продажба на високоалкохолни напитки. Тоест едно място за умерени летни увеселения.

В плана са предвидени и нови спортни обекти, първият на мястото на гара "Пионер" - със спортна зала, съблекални, подземен паркинг със стотици места. Столичани искат и във вече отдавна проведеното проучване възстановяване на неработещата от години къпалня "Мария Луиза", собственост на общинско и частно дружество, блокирано преди години при опит да строи жилищен център там.

Има обаче и странни и объркващи идеи, като например т.нар. Климатично училище, което според проекта за ПУП е някаква емблематична част от парка - но повечето столичани, с изключение на шепа в допитването, никога не са го чували. То ще изисква практически ново строителство, и то в част от парка, която в момента е с дървета.

Предвижда се и преместване на конната база до зоопарка въпреки възраженията на множество НПО-та. А на мястото й ще има озеленяване. Подобна е съдбата на някогашния стадион "Юнак", който обаче ще бъде запазен.

Ново застрояване - само за парков музей?

В проекта е и идеята за създаване на музей "Зелена памет" на мястото на автокъща "Капитолия", който да включва подземен паркинг за 420 коли.

Това в проекта е определено като единственото "ново застрояване". Сградата ще е с максимална височина 10 метра и на площ от 540 кв. м. Там ще се помещават парковата администрация и информационен център.

Всъщност в ПУП-а на Ковачев се предвиждат общо 5 нови паркинга, които уж не се считат за ново строителство, защото са към вече съществуващи части, но не всички са под земята - наземен е предвиден при трамвайна линия между Телевизионната кула и Руското посолство срещу тенис кортовете.

ЦСКА-София има амбицията да събори и да построи наново стадион "Българска армия" в Борисовата градина. Новият ПУП предвижда само ремонтни дейности, заради което влиза в конфликт с позицията на спортния министър Красен Кралев. Според него нищо не спира ЦСКА-София да строи, стига да не излиза от рамките на сега съществуващите сгради.

Безразборна сеч или почистване на сухите дървета?

Проучване показва, че в парка има голямо разнообразие от дървета - над 50 вида в 7 района, общо 961 на брой. Според някои определени дървета не са преброени и така могат да бъдат отсечени безнаказано. Други пък твърдят, че част от т.нар. връщане на автентичния вид ще доведе до безразборна сеч на здрави дървета в парка.

Според проекта за 286 дървета е предвидено премахване поради "влошено фитосанитарно състояние" - което означава умиращи или напълно изсъхнали растения - или "ниска паркоустройствена стойност". Какво точно означава последното и дали ще позволи премахване на всяко дърво, станало неудобно за бъдещи интереси за строеж в парка, предстои да разберем.

Ключово за изпълнението на проекта е как се тълкува идеята за "възстановяване" и дали ще се допуска такова извън сегашните граници на различните обекти. Според критиците на проекта за устройствен план той позволява свободно тълкуване. Според кметицата на града Йорданка Фандъкова няма такова нещо и тя лично е против разширяване на строителните обекти.

Днес в 17,30 ч. в аудитория 230 на Университета по архитектура ще се проведе обществено обсъждане на проекта за пълен устройствен план на Борисовата градина. То е отворено за граждани.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".