Нова книга със стихове издава поетът Георги Борисов. Наречена е „И замирисва на море“, по стихотворението с оригинално заглавие „Балада за пълнолунието“, вдъхновило композитора Стефан Димитров да напише знаменита песен. В книгата са поместени и още от стихотворенията, по които Димитров създава редица песни през годините. Сборникът съдържа и част от творбите на Георги Борисов, които критиците наричат „класически“. Класически са не само защото от първия до последния ред на поетичното си творчество авторът остава верен на класическия стих и орфическото песенно начало – а и заради това, че стиховете му не се подчиняват на времето.

„Не мога да се сетя за друг поет в съвременната българска литература, който да притежава толкова белези за несъвременност – казва редакторът на книгата Васил Балев. – И най-парадоксалното е, че именно това прави Георги Борисов настоящ, категоричен и характерен. Някак – извънвремеви. Изумлението от близостта на словото при него е така голямо, че самите думи започват да звучат като манифест на самите себе си. В сюжетната нишка потръпва митът. Точно преброените срички на неговата стихийност говорят за безкомпромисен перфекционизъм. Той просто така се е родил – ако не пише по своя си начин, светът му ще потъне в мрак. Само в един негов текст са наблъскани толкова смисъл и звук, колкото други автори не успяват да кондензират в цяла стихосбирка.“

Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в родния си град и Литературния институт „Максим Горки“ в Москва (1974). Работил е като редактор във вестник „Литературен фронт“ (1976 – 1981), завeждащ отдел „Документална и художествена литература“ в „Профиздат“ (1986 – 1989), продуцент на направление „Литература и публицистика“ в БНТ (1992 – 1993). От създаването на сп. „Факел“ (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата „Факел“ (1991 – 1995) и „Факел експрес“ (1995). Под неговото съставителство и редакция от 2005 г. започва да излиза библиотечната поредица на изд. „Факел експрес“ и „Жанет 45“ „Нова проза“, в която са включени българските преводи на съвременни руски автори, сред които Василий Гросман, Василий Аксьонов, Сергей Довлатов, Владимир Войнович, Юз Алешковски, Юрий Мамлеев, Виктор Ерофеев, Евгений Попов, Анатолий Корольов, Саша Соколов, Едуард Лимонов, Людмила Улицкая, Михаил Шишкин.

Автор е на поетичните книги „По пладне някъде в началото“ (1977), „Оставете човека“ (1981), „Врати“ (1986), „Пришълец“ (1992), „Живият бог“ (1997), „Картаген“ (2000), „Точно в три“ (2008), „Какво ми каза свободата/Что мне сказала свобода“, стихотворения и преводи на български и руски език (2012, Москва, „Центр книги Рудомино“), „Нищо“ (2015) и „И замирисва на море“ (2019).

Предлагаме Ви разказа на Георги Борисов за написването на „И замирисва на море“, публикуван в сп. „Факел“ през 2006 г.

„Дявол да го вземе, ето го най-сетне стихотворението, по което композиторът Стефан Димитров написа една от най-обичаните и цитирани песни в България през последните 27 години (ха, та тя била наборче на списание „Факел“!).

Беше лято и гол до кръста той боядисваше в синьо един сух празен басейн под непрестанния грохот на софийското околовръстно шосе. Когато боята в кофата кипваше, той пускаше в нея четката и скачаше в току-що измазаната къща. Вътре имаше само един роял. Стефан се нахвърляше върху него и започваше да пълни басейна с мелодии. Като се позаситеше и поразхладеше, излизаше под стъписаното слънце и продължаваше да боядисва, свирукайки. Така, свирукайки и тананикайки на сухо, той съчини поредица от песни за морето, които започна да свирука и тананика цял един народ. Част от тях моят най-близък приятел и негов другар от службата в ГУСВ* Пламен Масларов включи във филма си „Забранено за възрастни“. От тогава до ден днешен всеки пее, свирука, аранжира и се разпорежда с песента „И замирисва на море” както си иска, без от това авторът да е видял бял ден нито на Малибу, нито на Палма де Майорка поне. Наскоро дори я изпълни един вентрилог, брат на главния архитект на китна София. Подгласяше му друг един брат Благовест Аргиров, който навремето я пееше с брат си близнак Светослав. След мъчителни музикални години в чужбина той остави Светослав да преподава пиано в едно село на север в Европа и се прибра да строи луксозни жилища в центъра на слънчевата ни столица. След като двамата с брата на Главния архитект излъчиха песента на няколко пъти по телевизията, приятели се обадиха объркани да ме питат правилно ли са чули и мои ли са следните редове от новото ѝ битие:

А аз седя на плажа,
пия горчиво кампари
и гледам как минаваш по зелени бикини…

Или нещо такова.

Дявол да го вземе, ето го най-сетне оригинала!

Балада за пълнолунието
(И замирисва на море)

Преди да дойде есента
и лятото да си отиде,
по спуканите керемиди
луната слиза на света:
клепач в тополата подпре
и го загледа като птица,
а котешката ѝ зеница очите му ще издере.

(И става тази нощ тогава
най-подозрителната нощ.
Луната мрачно управлява
притихналата си държава
и свети бяла като нож.
В седефената ѝ мъгла
щурците пеят възкачени
по най-високите стебла,
преди да рухнат овъглени
из окосените поля;
докато в празните легла
реките вените си режат
и хич не щат да забележат
как тъпо биволите стенат
между яремът и остенът
срещу водата придошла.)

И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре,
луната яростно напича
издъненото му седло
и корена си той отсича
с едно разлистено крило.

Преди да дойде пролетта
и зимата да си отиде,
по спуканите керемиди
човекът слиза на света
и в розовата му слана
петите си отупва боси…
А в шепата си празна носи
две-три пшеничени зърна.

* Главно управление на строителни войски, където нашите двама всенародни любимци отбиваха военната си служба. Помня, че от време на време дори се явяваха в поделението си в столичния квартал „Лагера“ да им се порадват командирите и да изпеят по някоя песничка.

"Площад Славейков"