Иран отказва да приеме споразумение с Великобритания за взаимно освобождаване на двата танкера, които държавите задържаха през този юли, съобщи анонимен източник, присъствал на преговорите между страните.

Решението на Техеран е продиктувано от факта, че съгласно сделката ислямската република е трябвало да признае, че задържният от Обединеното кралство кораб "Грейс 1" край Гибралтар е пътувал за рафинерия в Сирия и че е бил част от търговския флот на Революционна гвардия.

Споразумението също уреждало процеса по взаимното освобождаване на танкерите - първоначално да бъде пуснат "Грейс 1", който превозвал петрол на стойност 100 милиона долара. След това Техеран трябвало да освободи британския кораб "Стена имперо", както и 32-ма души от екипажа му.

Предложението е било подготвено от представители на държава от Персийския залив, която е била посредник между двете страни.

Според източника иранците възприемат споразумението за неприемливо. Той посочва, че Техеран търси ограничен военен сблъсък със САЩ в региона, защото смята, че той може да провокира преговори на по-високо равнище, които да доведат до отмяна на американските санкции.

Властите в ислямската република разчитат, че ЕС, САЩ и съюзниците на Вашингтон не са в състояние (нито желят) да предприемат сериозни военни действия, които да застрашат световната икономика.

Затова след ограничен сблъсък Америка ще апелира за преговори при всякакви условия и тогава Техеран ще настоява за премахване на американските санкции.

Източникът е сигурен, че иранците не се интересуват толкова много от разрешаването на казуса с двата танкера - те го възприемат само като техническо решение, ако не води след себе си облекчаване на американските санкции.

Нещо повече - Иран предполага, че ако приеме споразумението, САЩ ще наложат дори по-строги санкции, които ще доведат до по-сериозни проблеми за икономиката.

Източникът твърди, че преговорите за освобождаването на танкерите на този етап са замразени, но това не означава, че предстои военен сблъсък в региона. Според него ЕС е загрижен от перспективата Иран да прекрати операциите по задържане на опиум от Афганистан, който след това може да залее европейските пазари.

Според него последните наложени американски санкции срещу аятолах Хаменей и висши длъжностни лица на иранските институции представляват голям удар срещу икономиката и режима в страната.

Затова се очаква аятоласите и Революционната гвардия да увеличат опитите си да предизвикат напрежение в региона, като те няма да са насочени само към САЩ, а и към ЕС - Иран смята, че Съюзът е нарушил обещанието си да помогне на ислямската република да тушира ефекта на американските санкции.

Твърдата политика на Иран се крепи на подкрепата на Русия и Китай. Източникът разкрива, че някои служители от Вашингтон и повечето лидери на ЕС настояват да бъде позволено на Техеран да продава петрол в рамките на 1 милиона барела дневно (към настоящия момент износът на горивото се равнява на 300 000 барела дневно).

"Ястребите" от американската администрация обаче били твърдо против подобно предложение.

Позицията на САЩ и на западните държави относно освобождаването на двата танкера и въобще кризата в Ормузкия проток е противоречива.

Лондон и Вашингтон вече са изразили нежелание да участват във военен сблъсък с Иран, но същевременно и двете държави предприемат санкции, които застрашават устоите на иранската държава и предизвикват агресивна реакция от страна на аятолах Хаменей и Революционната гвардия, споделя източникът. 

Друг източник твърди, че Иран може да организира подривни действия в различни европейски градове, подобни на случаите във Франция и Дания, където бяха задържани представители на спецслужбите на ислямската република, подготвящи заговори срещу ирански дисиденти.