Като репортер съм отразявал два Let it be протеста в БНР. Единия - против Закона за електронните медии на БСП ( 1996 г. май беше), другия - против новото тогава ръководство на националното радио, наложено от правителството на Иван Костов (2001 г.).

Оттогава се познаваме със Silvia Velikova. Стане ли напечено, първо махат нея. И после я връщат.

Общото между двата протеста, извън песента на "Битълс", беше, че предшестваха падания на правителства. Кризите на властите в България имат тенденция да се изразяват в кризи между тях и медиите. Защото медиите са тялото на публичността.

Показателно е, че 25 години след закона на Клара Маринова и подир 12 години членство в ЕС свободата и плурализмът на медиите у нас продължават да се разбират като свобода на всички равностойно да се изкажат в тях. Особено, когато става дума за т.нар. обществени медии, които са всъщност държавни.

Продукт на това квотно разбиране на свободата е идеята всеки репортер в БНР да има дубльор - за да няма ощетени интереси в националния ефир. Изглежда там са преброили интересите у нас като два (на Пеевски и всички останали). Или толкова позволяват щатът и бюджетът.

Струва ми се, че е време да разберем, че свободни са онези медии, на които никой не пречи да търсят истината "без страх и в ничия услуга", а не тези, които работят в услуга на всички "истини" и в непрекъснат страх да не остане някоя от тях необслужена.

Това е сърцевината на разбирането за алтернативните факти. Няма една истина, има различни виждания за нея и всяко трябва да има равностойно място в медиите. Например, че американците не са стъпвали на Луната.

В тази перманентно историческа обстановка (която е малко уморителна) доживях най-пламенният борец за свободата на медиите у нас да стане БСП и по-специално лидерката му Корнелия Нинова. Никаква хигиена. Пълна безпаметност.

Тези, които се събират на Бузлуджа и полагат венци пред паметника на Тодор Живков в Правец, се борят за свободата ми. Благодаря, няма нужда.

Свободата има цвят, госпожо Нинова, и в България той определено не е червеният.

Няма в България партия, която да има толкова прегрешения към свободата колкото вашата. Но има мераклии да ви настигнат.